НОВО: Дигитални асистентиВиж

Паническо разстройство - част 5

  • 177 102
  • 737
# 525 6 септ. 2010, 07:33 ч.
svereto, желая ти много кураж да се справиШ с трудностите, искрено се надявам да намерите лек за детето, но както the Дорис, и аз мисля, че най важното е, че  е жив. Аз самата незнам какъв съвет да ти дам, но мисля да прочета книгите, предложени от the Дорис. ПрегръЩам те, пиШи тук, подкрепа Ще намериШ, вярвай в себе си, пак Ще бъдеШ любяЩа и Щастлива майка! Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 526 6 септ. 2010, 08:20 ч.
Здравейте Hug
Не съм се включвала отдавна,но при мен се случиха доста неща.Сега ви пиша,за да ви разкажа накратко....
Днес правя 3-ти месец от както спрях АД.Бях ви казала,че ще ми правят операция на гърдата и когато минах при анестезииолога той ми каза на сутринта да не пия хаповете преди операцията.Не ги пих и от тогава не посегнах към тях.
Не си мислете,че нямам проблеми.При мен всичко мина добре след операцията.Обаче след месец баща ми влезе в болницата.Първо лежа в гастроро от там лекарката единия ден ми каза,че вероятно има тумор на простатата-естествено краката ми блокираха,започна душенето и казах на мъжа ми,че нямам търпение да се прибера и да ударя един ривотрил.Прибрахме се,но той ми скри хапчетата,не ми даде да ги пия.Думите му бяха,престани ти едвам ги спря и сега искаш пак да ги почваш.24 часа не бях на себе си,главата ми бучеше,нямах сили да ходя,не можех и да спя-сънувах резултати от туморните маркери.Както и да е,изсписаха го от гастрото и си го прибрахме в събота.В сряда трябваше да го вдигаме за София,а във вторник вечерта го вкарахме във спешното и в хирургията,че направи абцес на задника.Там лежа 7 дни.Прибрахме си го и след 4 дни тръгнахме за София.Състоянието му беше зле,а точно преди да тръгнем,краката му отказаха тотално.В ИСУЛ го приеха в неврологията и го оставихме там да лежи.На третия ден докторите ми се обадиха,че едната диагноза е потвърдена,но се оказва,че има Миастения гравис.Лекарката каза,не го очаквахме,вие едва дали сте чули за тази болест,тези дни ще му снимаме тимуса да видим има ли отклонения.И така на снимката нищо не излезе,но аз не знаех дали да се радвам.Незнаех да се радвам ли че няма тумор или не.И в двата случая диагнозата е тежка,а тук при нас лекарите дори не искат да го наблюдават,защото в нашето отделение няма лечение,ако направи криза.
Ето през какво минах,от тук на там треперя при едно позвъняване на тела,за да не ми се обади и да ми каже,че не го държат краката или че му става нещо друго.Но в случая аз трябва да съм слната,защто освен на мен на друг няма кой да разчита.
Виж целия пост
# 527 6 септ. 2010, 09:10 ч.
А има ли някой който не е можел да излиза?
Виж целия пост
# 528 6 септ. 2010, 09:15 ч.
Цитат на: sauron в пн, 06 сеп 2010, 09:10
А има ли някой който не е можел да излиза?

аз имах такъв период Tired
Виж целия пост
# 529 6 септ. 2010, 10:48 ч.
И аз;) Peace
Йо, дано всичко има положителен край. Стискай зъби.
Виж целия пост
# 530 6 септ. 2010, 10:52 ч.
Аз сещо не мога да излизам сама....само като прекрача прага на външната врата и краката ми се подкосяват и омекват като гума.....започва силни световъртежи.Преди карах колело,ама сега ме е страх да се кача на него да не падна и да направя смях на хората по улицата.
Виж целия пост
# 531 6 септ. 2010, 10:59 ч.
Цитат на: svereto в пн, 06 сеп 2010, 10:52
Аз сещо не мога да излизам сама....само като прекрача прага на външната врата и краката ми се подкосяват и омекват като гума.....започва силни световъртежи.Преди карах колело,ама сега ме е страх да се кача на него да не падна и да направя смях на хората по улицата.

 Според мен няма да паднеш  Peace
 Излез , пробвай и се убеди сама  Peace
Виж целия пост
# 532 6 септ. 2010, 11:14 ч.
Тази сутрин пробвах са отида до магазина ,който е на 100 метра от нас....е отидох,но цялата треперих,лицето ми бе червено като домат и имах чувството,че залитам като алкохолик по улицата.....в градски транспорт не пътувам сама,а ползвам такси,ако се налага да отида някъде..Момичета дълги години страдах от жлъчка...беше пална с камъни и от страх търпях кризи и болки за 1 месец отслабнах с 20 кг,защото не можех да хапна нищо,а каквото хапнех го повръщах.И след поредната тежка криза риших и на 6 януари тази година се оперирах лапароскопски.Когато влязох в болница за операция мислех позитивно,че ще заспя за няколко часа,ще махнат жлъчката и като се събудя няма да ме боли повече....на операционната маса бях с кръвно 120 на 80 спокойна....а сега се предадох напълно...станах развалина.....не мога да се преборя и да приема истината ,че сина ми ще беде различен от другите деца...
Виж целия пост
# 533 6 септ. 2010, 13:26 ч.
Здравейте момичета, защо толкова мъка в нашата темичка  Cry Сърцето ми се сви като ви четох.  А аз исках малко да ви разведря и да почерпя и аз кураж. Спрях лекарствата.  Преди 2 месеца започнах да ги намалявам и от няколко дни не взимам нищо. Но много ме е страх да не ми е зле без тях или да ме налегне депресивно състояние, нали идва точно такъв период. Но ще стискам, ще гледм да съм заета, а може да взема малко жълт кантарион да пия. Тук го има на хапчета.

Сверето, кураж миличка, детенцето ти е живо и здраво, защо да е различен, не е. Не можеш да се предадеш така, той на кой да разчита, кой да го разсее от това което му се е случило. Трябва да му покажеш ТИ самата, че не е различен, че всичко ще е наред, и пак ще се смеете. Аз имам братовчед който се роди с едната ръчичка до лакътя. Беше голяма драма тогава. А сега е прекрасен младеж на 25 години с много приятели и гаджета  Simple Smile давам ти го за пример за да разбереш, че най-важното е , че е здрав, а с другото се свиква да се живее и не пречи човек да е щастлив  Hug

Йо, дръж се и ти миличка  Hug
Виж целия пост
# 534 6 септ. 2010, 14:31 ч.
И аз не знаех за темата,толкова ми е тежка,че още не мога да се отпусна и да заговоря за това,само ще спомена,че 5г. бях затворник в собствения дом,неможех да излизам,ужас,страх,светъвъртеж и какво ли още не. Не ги слушайте тия дето казват, пробвай. Пробвах какво ли не всякакви доктори,всякакви терапии, всичко,вскичко. Докато не дойде момента само да тръгне да се оправя нищо не помага. Това за сега.  bouquet
Виж целия пост
# 535 6 септ. 2010, 14:48 ч.
Mомичета, предлагам експеримент - в продължение на 1 седмица да се занимаваме с медитация. Примерно по 2 пъти на ден по 15 минути и да споделяме как се чувстваме и дали имаме подобрения. Съгласни ли сте? Ако сте навити ще изровя от нета как всъшност се медитира Wink
Виж целия пост
# 536 6 септ. 2010, 15:16 ч.
Бони, Йо, стискам ви палци, няма да се давате.

Бони, няма изобщо да го мислиш как ще си без лекарствата, добре ще си. Игнорирай всякакви страхове от рецидиви, така само можеш да ги провокираш.  

svereto, психически и физически си изтощена. Наложило ти се е да бъдеш мобилизирана дълго време, но нали знаеш, че една пружина се къса, ако се пренавие. Точно това изтощение е довело до симптомите, които имаш. Моят съвет е освен да мислиш положително /което безспорно  е в основата на възстановяването/ е да посетиш психолог или психотерапевт, в добавка на лекарствената терапия, която ти е назначена /между другото аз също съм била на Золофт+Ривотрил и ми подейства добре/. Трябва да разтовариш пред някой бремето което ти тежи. Няма да е лошо да отидеш и със сина си по нататък. Тук във форума има консултации с психолог http://www.bg-mamma.com/index.php?board=89.0. Можеш да й пишеш за съвет и насоки. Може да те научи на техники за релакс и справяне със стреса.
Всичко ще се подреди, само ти трябва време и малко помощ.

Виж целия пост
# 537 6 септ. 2010, 15:21 ч.
Цитат на: ivap в пн, 06 сеп 2010, 15:16
Бони, няма изобщо да го мислиш как ще си без лекарствата, добре ще си. Игнорирай всякакви страхове от рецидиви, така само можеш да ги провокираш. 
ivap,  Hug

Дорис, на мен би ми било интересно. Ако можеш да издириш инфо няма да е лошо  Hug
Виж целия пост
# 538 6 септ. 2010, 15:48 ч.
the Дорис, аз се интересувам от медитацията, но моля да е обяснено по -простичко....
Виж целия пост
# 539 6 септ. 2010, 16:04 ч.
искам да споделя кое на мен ми помога да се съвзема или да излизам навън и т.н. - разговора с други такива като мен. имма няколко приятелки с ПА в скайпа. когато на мен ми е криза и говоря с тях, някак си се вземам в ръце и излизам- от вкъщи или от депресията. когато някой ми каже: всичко ти е в главата, спокойно, излез, но да знам, че е минал през същите страхове и напълно е наясно каква жертва е това за мен и какво предизвикателство.
така че ако на някой ще му е от полза това, нека ми пише на лични да разменим скайп имената си и да си помагаме точно, когато е кризата  Peace
аз съм медитирала доста. има полза определено, но когато съм много нервна и напрегната не мога дори да се отпусна за медитация  Confused
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало