НОВО: Дигитални асистентиВиж

Паническо разстройство - част 5

  • 177 102
  • 737
# 540 6 септ. 2010, 16:37 ч.
Момичета ,да прави сте ,че трябва да разговаряш с хора ,които имат същият проблем,защото другите не те разбират.....всеки ти казва "това ти е в главата ,няма ти нищо".А ти продължаваш да се чувстваш зле физически освен психически......Аз по принцип съм много жалостив и мек човек..приемам и болката на непознати твърде лично и всичко го трупам...трупам и ето ,че дойде момента да изпуша тотално......имам чувството,че живота ми поднася само неприятни моменти.Имах прекрасен съпруг и баща на сина си....но така се случи ,че загина при катастрофа.От тогава минаха 6 години...срещнах друг мъж,с който живея в момента,но той не е онзи човек,когото загубих......съпруга ми,който продължавам да нося в сърцето си и продължавам да обичам....След случилото се със сина ми много пъти ми се иска да се сгуша в прегръдките на момченцето ми и да до прегръщам силно...защото се страхувам....А той вече е един преждевременно пораснал мъж...слаба съм....няма кой да ми подаде сламката,за която да се хвана,за да не се удавя......
Виж целия пост
# 541 6 септ. 2010, 17:14 ч.
svereto, мила, какжо да ти кажа? Не мога да се поставя на твое място, не съм преживяла всичко, което ти си преживяла, ако ми се случи нещо такова незнам ,как бих го понесла, и това че ти го казвам, не е много добре за теб. Някой казват че на силните хора им се пращат трудности, обаче аз не съм съгласна... Знам само, че си приличаме много! Разплаках се докато те четях. Аз също приемам всичко навътре, много мога да ти разказвам, поемам всчико за моя сметка..
Ако искаш пиши на лични
Виж целия пост
# 542 6 септ. 2010, 18:41 ч.
Офф , до сега писах и си изтрих поста. Ще се изям от яд  #2gunfire. Почвам наново .
svereto , на първо място може би състоянието ти е напълно оправдано. Не , че трябва да се оправдава едно такова нещо , просто след всичките мъки , които си преживяла не вярвам някой да може да се изправи напълно след това. За съжаление  , както каза една гледачка в предаването "Горещо" - ада е тука на Земята . И е така действително , а това , че лошите неща се случват на силните хора и аз го знам , защото само те могат да се преборят с тях.Другото , което исках да кажа е , че хората , които и ни най - малка идея си нямат за какво иде реч , т.е. какво е ПР, ПА и т.н. не могат изобщо да ти помогнат с каквото и да е , даже е възможно да ти се подиграят за това , че не си смел , че си мекошав , че се оставяш да те обземат лоши мисли и т.н. Нека са благодарни и им пожелавам никога да не разберат какво е , защото тогава ще мислят друго яче. Аз не веднъж съм се опитвала да споделя от какво ме е страх , за какво се тревожа на приятелки , майка ми. Не се получава , дори бивам подигравана и упреквана , че съм слаба психически , а всъщност може би съм много по - силна от тях. Щом преминаваме през всичко това няма начин да не излезем по силни Hug.
Виж целия пост
# 543 6 септ. 2010, 19:14 ч.
svereto,наистина имаш голяма тревога ,но този инцидент със синчето е активирал минали ,негативни изживявания.
Ти сподели ,че си имала ПА отреди 9 години,времето когато съпруга ти е бил жив и детето добре ,вероятно си успяла да ги преодолееш по един или друг начин,ти си знаеш.
Много от момичетата са ти посочили добри начини ,как да се справиш със ситуацията в момента.Послушай ги и почувствай кое ти помага,не разчитай,че лекарствата ще ти решат проблемите.
Зная,че за дете много боли,но ако лекарите са категорични ,че зрението не може да се възстанови приеми ситуацията.Излишно е да се обвиняваш , самосъжаляваш теб и детето ти.
Не се съпротивлявай,а приеми истината за себе си и него ,бъди му опора и не крии истината.
С едно око синчето ти ,ще живее пълноценно,макар да има по-ниско самочувствие ,но и за това има лек.
Аз съм с едно око по рождение,не ми личи,но това око е безвъзвратно изгубено за мен и медицината,но така и не зная какво е да виждаш с 2 очи.Но това не е проблем за мен сега.
Трябва ви време и на двамата ,да приемете новата ситуация и макар сега да ти е по-трудно ,защото става въпрос за дете ,надявам се да се справите успешно и двамата с това изпи тание. newsm10
Виж целия пост
# 544 6 септ. 2010, 19:35 ч.
Elizabett   точно, точно  newsm10 ,даже да не ми се разсърди някой,но даже няма смисъл да пишат хора които не са го преживели ,просто четете и си правете изводи как живеете ,огледайте се и не се оставяйте в лапите на това чудовище,прегръдка за всички  Hug
Ние сме силни,ще се справим,трябва да се справим!!!

Събудих се със същия металически вкус в устата. Огледах се още сънено с тихата надежда, че той си беше отишъл.  Огледах се скришом. Май го нямаше, прошепнах си аз. Станах и отидох до банята. Огледах се в огледалото и онемях от ужас! Той беше застанал до мене. Моят голям страх. Той беше там. Погледна ме лукаво, впи ноктите си във врата ми и чевръсто се гмурна в мене. Бяхме едно цяло. Харесваше му да живее в мене. Харесваше му да убива всички красиви неща в мене, вземаше ми ги, още преди да ги видех и почувствах.
В мене няма друго. В мене живее само той.
И забягах от своя страх. По цял ден бягах. А всъщност нямах приятели, не можех да обичам , можех само да бягам и да се крия.



Винаги си поплаквам на това,защото много добре описва чувството.
Виж целия пост
# 545 6 септ. 2010, 19:48 ч.
Elizabet, ада не е на земята,нито
рая в небето.
АДА  И РАЯ Е В САМИТЕ НАС!!! newsm10
Виж целия пост
# 546 7 септ. 2010, 00:07 ч.
Здравейте,не бях влизала отдавна в темата поради простата причина,че бях добре.Но ето,че почти една година откакто ги спрях днес пак ги започнах.Не издържам вече,яд ме е на мене си ,че съм толкова слаба и бързо се предавам.Но пък предпочитам да пия хапчета и да съм добре отколкото да преживявам този ужас ПА .

Бони  много се радвам за теб мила,бьди силна и вярвай в себе си  bouquet
Виж целия пост
# 547 7 септ. 2010, 05:24 ч.
Пак не мога да спя....заспала сам около 1 часа и се събудих в 4....главата ми бушува и като,че ли нещо ме е стиснало за гърлото.....макар ,че си взех вечерната доза ривотрил....Снощи за пореден път попитах половинката си ще ме придружи ли да запиша час за психолог и отговора му ме накара да се замисля за пореден път ,че не ме разбира или не желае да ме разбере..каза ми "Щом искаш на психолог,ходи си сама",а иначе ми казва,че ме разбира ,ама неможе нищо да направи,з да ми помогне...Утре...по точно днес трябва да отида до училището на сина ми и ме е страх....искам да разговарям с директорката на училището за сина си.....момчето,което го простреля  учи в същото училище и живее през 2 къщи до нас,а пък и някой там от учителите от 15 септември трябва да поеме щафетата да поставя капки на сина ми в окото през 2 часа....ох незнам....не мога да подредя мислите си....постоянно се страхувам "Как ще продължим да живеем д тази голяма мъка и болка",ще намеря ли сили да се преборя със себе си и да бъда упора на сина ми..Много ми се иска да отида на гроба на съпруга си и баща му и да си поплача,ама не мога сама...там се скитат едни огромни бездомни кучета и ме е страх......Защо съпругът ми не е до мен в този момент да ме прегърне и да ми каже ,че всичко ще се оправи..защо? защо? Въпроси,на които отговор няма и винаги ще го търся.....
Виж целия пост
# 548 7 септ. 2010, 06:01 ч.
svereto съжалявам за загубата ти  Hug
Моят съпруг също не ме подкрепи, както аз си представях, когато бях най-зле. Тогава под подкрепа разбирах ,,да ми влезе в положението'', че постоянно се страхувам и да ходи на всякъде с мен, да ме съжали колко съм слаба и ,,,,,,,,,,,,,,,вместо това той постоянно ми повтаряше , че съм здрава и нищо ми няма и не искаше да слуша за страховете ми,
На мен точно това ми помогна, защото той през цялото време ме считаше за ,,нормална'' каква то си и бях и по този начин не ми позволи да се отдам на страховете си и ме държше на повърхността.....................докато и аз проумях, че съм здрава, Peace
Има една много хубава книжка на Дейл Карнеги, която също промени живота ми. Живей днес, само днешният ден съществува, утре е само блян, а миналото никога няма да се върне  Hug
Благодарна съм на моето паническо разстройство, то промени живота ми и ме научи да му се радвам и да го ценя  Peace
Виж целия пост
# 549 7 септ. 2010, 08:37 ч.
mamast,  Hug защо пак започваш лекарства  Sad  Много съжалявам. Ще ми разкажеш ли какво чувстваше като ги спря, сега как мислиш - рано си ги спряла или ТО се е върнало. Аз се чувствам малко различно. Първо ми е много нервно и се чудя дали е заради това, че ги няма лекарствата да ме успокояват малко или много. Другото е, както си вървя например и минава някаква вълна замайване и отминава, но това хич не ми е приятно. После не мога да спя много добре. Не знам дали всичко това е защото вече  няма лекарства, но определено е обезкуражаващо.

Виж целия пост
# 550 7 септ. 2010, 11:16 ч.
lasi, много естествено е, че подкрепата не се изразява в това да ни дондуркат като болни и да обслужват страховете ни, а да усещат, че нещо се случва с нас и ясно да заявят, че ще са ни подкрепа, че са готови да ни изслушат, да говорят за проблема.
За мен е ясно, че на близките ни е трудно и често не знаят какво да направят, как да реагират, но за мен не е нормално мъжът, който споделя живота ти да ти казва "Щом искаш на психолог,ходи си сама". Ако той си счупи ръката например ще се нуждае от помощта ти нали? Не вярвам, че при състоянието на svereto, това ще я "държи на повърхността". Нейното състояние е провокирано от посттравматичен стрес, не е просто нещо в главата й, а си има конкретна причина и начини по които нещата да се преодолеят.
За стотен път казвам, има състояния и състояния. Няма да отегчавам аудиторията с личната си история, но знам идеално какво чувства svereto и също знам колко важна беше подкрепата на близките ми.

svereto, не знам дали си обърнала внимание на това, което ти написах на предишната страница и линка, който ти дадох. Погледни го. А, на психолог можеш да се запишеш и по телефона.

mamast, няма да се обвиняваш и да се мислиш за слаба. Тези чувства съсипват. Така сте преценили с лекаря си, така сте направили. Желая ти скоро да се почувстваш добре. А,  психотерапия пробвала ли си? ... Аз,малко като развалена плоча го раздавам, но наистина това помага. Говоря от личен опит.

bonni, нормално е да се чувстваш различно, и това замайване, което усещаш е нормално. Това са ефекти от спирането на лекарството, но ще отминат до 1-2 седмици. Ти си чувствителна и по тази причина неприятните физически усещания, които имаш провокират и нервност. Няма да се концентрираш върху тях, гледай да вършиш приятни за теб неща, да си сред хора, които са ти приятни, да излизаш и да гониш лошите мисли. Нещата ще се нормализират имай търпение.  

  
Виж целия пост
# 551 7 септ. 2010, 11:36 ч.
Пазете се от Ривотрила.
Тук явно си говорят 2-3 женици само.
Виж целия пост
# 552 7 септ. 2010, 11:47 ч.
Относно разбирането към нас от страна на мъж , майка , деца и т.н. - понякога съм забелязала , че в трудни моменти не винаги близките ни реагират така , както е нормално да реагират. Не знам защо се получава така , но е факт. Както разбира се и ние не реагираме така , както другите очакват в трудни моменти. Може би е вид защитна реакция , може би е нещо друго , не знам. Както разисквахме по - горе , на човек , който не е преживял подобно нещо като ПР е много трудно да разбере изобщо какво чувства човек с ПР. От там идва може би и това неразбиране от страна на близките. Аз съм много добре , да не чуе дявола , при мен не знам какво е , но е слава Богу много лека форма. Отдавна не съм имала атака , а когато се ядосам просто дишам дълбоко или някак си гледам да изливам гнева си. В повечето случаи си казвам , че всичко е наред, живота е прекрасен и така. Забелязах от известно време как изпитвам неприязън към хората като цяло. Най - вече като изляза на улицата. Не мога да търпя нахални шофьори , които не се съобразяват с пешеходци , не мога да се примиря с това просто да си зарежеш колата насред булеварда и да си хукнал нанякъде. Не мога да търпя да ме заглеждат и да ми подвикват и то някакви тъпи селяндури. Наскоро ми се случи да се скарам с един такъв Twisted Evil. С две думи може би ме дразни много човешката простотия , която я има в повече може би. От там се дразня постоянно и съм негативно настроена. Всеки втори за мен е селянин и т.н. И не ме дразнят жените , а мъжете  Grinning.
Виж целия пост
# 553 7 септ. 2010, 12:15 ч.
Като ви четях се замислих как всъшност трябва да реагират близките ни? Явно на повечето от нас ни казват, че сме здрави и се държат така с нас, за да ни дадат кураж. Аз бях недоволна - не ме разбираха!  Crossing Arms Една близка пък започна да ми съчувства силно и да ми предлага присъствието и компанията си като ходя по лекарите - аз пак бях недоволна, че ме съжалява  ooooh! Какво поведение вие очаквате от близките си? Няма как да им опиша емоционалния си дискомфорт или тревогата, която изпитвам. На приказки от рода "стегни се" издивявам от ярост. Но макар да съм на същия хал ако дойдете и ми кажете "Не съм добре - имам паническо разстр." незнам как да реагирам и най-вероятно ще кажа: "А бе ще отмине! Горе главата! мисли за друго"  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 554 7 септ. 2010, 12:47 ч.
Цитат на: ivap в пн, 06 сеп 2010, 15:16

 Тук във форума има консултации с психолог http://www.bg-mamma.com/index.php?board=89.0. Можеш да й пишеш за съвет и насоки. 

 Да бе, и тя как ще ти помогне ?! newsm78
 Аз и зададох един въпрос и получих доста общ отговор, който и аз бих дала .
 Нищо повече .
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало