КГО 2008 8-ма част

Така правя и аз...Не мога да говоря на другото дете, има си майка...това,че тя не се намесва...ми явно нейното виждане е такова, по-силния печели


Винаги съм се намесвала като тръгне да се радва на децата, защото той наистина го прави по мечешкия начин...от радост ги прегръща,но чак ги събаря-те плачат

Намесвам се и когато дърпа от ръцете играчката, когато тръгне да бута някое дете ,качило се на мотора му,макар че той играе в момента с друга играчка, ама е решил,че няма да си даде неговата...

Не се намесвам, ако стане спор не по вина на Момо-пасивна съм няколко секунди,докато установя ще се разберат ли двете деца, ако не-скачам и дърпам настрани Мо...

Това правя аз обобщено, колко е правилно-както стана ясно, за едни е правилно, за други -не
И все си мисля,че майка,която не е изпитала на свой гръб това не може да ме разбере напълно...

Ариана, ами то да ти кажа и аз така щях да реагирам...нали ви писах, когато Момо нахлу  в морето, и аз го хванах като беше вече доста над кръста...Първо се уплаших, после гняв, ама идваше ми да го набия ....да изкарам точно моя гняв, че е толкова необуздан и знае, че не разрешавам там, но пак го прави....

Ох, Съни...и ти си влязла в черната серия...не знам какво да те посъветвам, нито да ходиш , нито пък да я оставиш сама,щом го преживява тежко...

П.П.. Млечта, днес се държа добре , имаше близо до нас по-малко дете и Момо сякаш разбра,че е по-силен и че винаги може да си издърпа играчките, та затова може би реши,че не е проблем и с охота ги сподели....

Макар че минахме през поредния разговор, че бебето ще си даде неговите играчки и Момо като батко ще даде пък неговите...

Съни, съжалявам за всички неволи, които ти се струпаха на главата. Да не би да имаш скоро рожден ден и да си в някаква дупка, макар че аз много не вярвам в тези неща.

Тони, казах ти аз, че ти е добро детето.

Кристофер, не това "великодушие" имах предвид.

Та, сега щях да ви разказвам малко и за нас. Бях позачезнала от форумските редици, щото и мен ме тресна, не точно депресията, по-скоро униние. Много трудно приемам, когато Валерия се разболее.А преди 4 седмици вдигна висока температура, която 3 дни с нищо не успях да сваля. Поизмъчи се детенце и аз пак действах неадекватно, започвайки АБ. На 4-тия ден, вече без температура, аз щастлива от този факт, но цял ден си я чувствах по-студеничка от нормалното. И познайте, 34.5-35 градуса. Не знаех какво да правя и най-вече не знаех на какво се дължи това. Тамошните педиатри ( Лясковец - В.Търново) се опитваха да ми обяснят, че нещо аз бъркам в меренето на температурата и добре че беше Масларски ( някои софийски мами го знаят) да ме поуспокои. Всичко това ви го разказвам, за да не изпадате в паника като мен, ако ви се случи. Та, не е нормално да пада толкова телесната температура, но се случва в края на боледуване.

После, после - прословутия Пентаксим, който поставихме по-миналата събота. Ами, не минахме без реакция. Понеже имаше дискусия къде се поставя, питах и ми беше обяснено, че на по-големи деца, като нашите се практикува на ръчичката, въпреки че може и в крачето. Първия ден - почти нищо, но през нощта - майко мила. Беше получила нещо като тик на ръката и цялата нощ й потреперваше. Компрес, естествено изобщо не ми позволи да й сложа. Втори ден - ръката червена, отекла, подута и цял ден, милото, само повтаряше - " мамо, бо(л)и". Трети ден - стана значително по-твърда.И през цялото това време - кисела и раздразнителна. Нещо, което не ми се бе случвало.  И после, малко по малко започна да отшумява. За тези от вас, които още не сте реимунизирали, не знам какво да ви посъветвам - къде е по-добре да бъде поставена.Но явно се приема по-трудно от предишните ваксини.

И като обсъждахте килограмите, поради горните причини - 1,2,3 безсънни нощи и почти никакво ядене, щото мен като ме яде отвътре, не мога да се храня - 4кг. down.Е, вече съм по-слаба от преди да забременея.

И да си похваля детето - вече не заспива на ръце. Вярно, че напоследък само при мен го правеше ( с майка ми си хващат ръчичките и така заспиват), но и аз й хванат цаката. Почнах да й чета приказки, които явно много й харесват. А, това за приказките е друга тема. Преди не се бях замисляла, но ето сега, нещо трудно приемам, примерно Палечко, чиито родители, били бедни и си зарязали децата в гората. Или пък същият този Палечко, който открадва цялото злато на жената, която предишната вечер ги подслонила. Нещо не е моята представа за поучителна история.

Много стана за днес. Кога съм пускала 3 поста за 1 ден?       

Сънка, хубавото на черните серии е, че свършват по някое време, кураж и сила дотогава от мен! Пази своите нерви и здраве и на Бубката!

Аз за децата и площадките какво съм забелязала тук- ха някое дете се държи не "както трябва", ха майка му на секундата го предупреждава, че ще си ходят, защото прави еди какво си... тогава следва серия тръшкане, "не искам да си ходяяя", но крайния резултат е или, че детето се държи както трябва, или си отива вкъщи...
Така един младеж наскоро си тръгна защото изпреварваше Вики на пързалката (тя както се сещате хич и не бързаше), което според майка му беше лошо (аз бях съвсем ок с това, ама ако взема да им се меся по- лошо...)...

Та и аз така, ако синът ми прави нещо не- добро го предупреждавам, и ако продължава- тръгваме си, или по лошо, отиваме за зарзават... Вики не ми създава ядове от такова естество все още, ама ходи да буди бебетата по количките с възторжени викове БЕБЕЕЕЕ!!! НАНИИИИИ!!! Обаче толкова ми е сладка, че се разминаваме само с устно предупреждение...

Такааа... опитвах да чета една книга за възпитание без плач... какво ми допадна оттам- една стратегия от 4 стъпки:

1. Незабавна намеса при неправилно поведение, стопиране и коригиране
2. Обяснения и показване кое е правилното
3. Поощряване и похвали за добри прояви
4. Личен пример (това при нас най- работи)

Лично при нас, ако друго дете се държи лошо и нападателно, например, да хвърля пясък или да размахва пръчки или каквото и да е, намесвам се естествено.
Без да съм груба го помолвам да спре, за да не нарани някого, ако историята продължава, обявявам на всеослушание, че отиваме да играем на друго място, защото това дете е лошо и не се държи добре, а ние сме добри и си играем с добри деца (едва ли е най- правилното, но това е положението)... ако се познаваме с пакостника- действам по пряко, например, заплашвам, че ще кажа на майка му, но като цяло до такива ситуации не се стига... нали знаете колко усмихнати и любезни са всички в чужбина  ....
За играчки хич и не се впечатлявам ако се дърпат... в багажника ми е кинкалерия...

Нищо не искам да кажа за раси и произход, но абсолютно безпричинна и внезапна проява на агресия имаше у едно арабче спрямо Данни преди години на щанда с колелетата, беше 2 глави по голямо дойде отнякъде и го шамароса ей така за здравей- здрасти... беше с цяла тумба забрадени дами. Толкоз се шашнах, че си го грабнах и се махнах оттам... оттогаз Уолмарт го избягвам... много е лоу...  

Идеята за споделянето на играчките е добра и е хубаво да се възпитават в тоя дух децата, нищо, че изглежда невъзможно или глупаво. Мое мнение...

УФ, Млечта, що така и вие тежко я изкарахте тази ваксина бе..... Ти нали и прави подготовка на малката?    Ние отървахме кожата с калциевия глюконат и се размина само с 37,5 темп.  първата вечер.

Сънка, мила, кофти период май  Много беди накуп ти се струпаха, ама нали знаеш че преди изгрев е най-тъмно  За погребението..... незнам.... аз лично не бих отишла бременна, но ти си знаеш.

Отивам да кача снимките от планината, след малко ще пусна линк.

Тони, всеки прави каквото сметне за добре, според ситуацията. Много ясно, че никой не знае какво точно би направил, ако е в твоята позиция. Можем само да предполагаме, но ти самата си знаеш най-добре. Аз лично се дразня от опитите за категоризация на майките, които реагират по еди-какъв-си-начин, особено, ако този начин не ни допада. Всеки си има различно виждане по въпроса и не е нужно да изкарваме другия прост или кух, защото не действа така, както бихме действали ние.  Толкова по тоз въпрос.

Съни, направо си за нова кола май. Дано да я стегнат тази и да не те оберат тотално.

Ариана, Ради преди време беше съборил телевизора. Слава богу, не върху себе си и без щети, но оттогава телевизора е плътно до стената, за да не може да повтори. Тези дни мислим да го качваме някъде горе на стената /телевизора, не Ради/, защото отърване няма. Само ходи да го пипа и да цъка копченцата по него. Телевизорът ок, ще го вдигнем, ама с пералнята вече не знам какво да правя. Тъкмо свърши да пере и той отиде и я включи наново. Постоянно и натиска копчетата или блъска вратичката. Да не говорим, че преди да пусна пране трябва щателно да я огледам, тъй като обикновено вътре се намира я морков, я краставичка, я нещо друго интересно. Добре поне, че нея няма как да я стовари отгоре си. Сега големият ми страх е да не се добере по някакъв начин до отворения прозорец. На 9 етаж сме и притеснението не е малко. Той вече си влачи столовете насам-натам,  катери се по тях, а белята става за секунди.

Млечта, те май повечето приказки са такива.  И Хензел и Гретел така ги отпращат.

Софко, то май голямото умуване е точно по първата стъпка...каква да е намесата и как да се коригира поведението. Аз например съм си доста емоционална и това със спокойното обясняване на нещата не винаги ми се получава. Според ситуацията, разбира се, но в по-екстремни...Тъй че мога само да ви се възхищавам, че така спокойно се обяснявате и не викате. Аз си повиквам, особено, когато ме ядосат. Да, знам, че с караници нещата не се оправят, но това е положението.

Ето снимки, на който му се гледат. http://picasaweb.google.com/silviastaycova/TheBigTrip2ndEdition#   Тези от Ямбол още са във фтоапарата, ще ги пусна по-натам 
Между другото, хотелчето в което бяхме е страхотно и супер подходящо за деца. Препоръчвам 

Много трудна тема сте подхванали. От ситуация до ситуация - разлика бол, а и хората са различни, децата също. Не винаги и ние сме в кондиция да реагираме правилно на момента, а и понякога белите стават за секунди преди да успеем да стигнем до детето. След един определен случай винаги бях на една ръка разстояние от Теди когато има по-големи деца от нея. Осъзнах, че по-големите, които нямат малко братче или сестриче не знаят как да реагират на по-малкото дете и очакват от него да се държи като тях, което води до проблеми. От друга страна не искат да си играят с него, защото е по-малко, а те са компания и се забавляват и съответно защитават играта си, малкото е нормално да реагира и проблема е налице и всеки е прав за себе си. Дори и сега след толкова обяснения на каката забелязвам, когато се съберем с нейните приятели, че децата които са сами се държат с малката също като големите на площадката, но с приятелски деца е лесно, трудно е когато са непознати.

А и считам, че макар да са малки трябва да им се обясни, че определено поведение не е желателно и дори и към нас да не допускаме определена агресия - говоря за удряне, скубане, хапане, защото някои деца могат да си играят примерно докато се катерят и скубят баща си, но на другия ден ще оскубят друго дете, то може и да зареве, а може и да им отвърне и иди че обяснявай, че това било игра. И да не се минава с номера, че е малко и не разбира, защото така никога няма да разбере, докато чакаме да порасне, че да разбира вече това ще се е превърнало в модел на поведение, което трудно се коригира. Децата разбират добре чак на 7, ама ако ги няма първите 7, след това...

Идеалния вариант е да се събирате с познати деца, на свои приятели на една и съща възраст или с малка разлика на едно и също място или пък поне едни и същи родители и деца на едно и също място, с които постепенно да се опознаете и родителите и децата. Така проблемните ситуации се свеждат до минимум и дето се вика понякога може и да имате възможност да изпиете едно кафе  , но пък децата са способни да се скарат за една и съща червена лопатка  .
Утре ще разправям за новините при нас.

   Нев,явно много те е подразнила думата "кухарнички",ама само един пример давам и замлъквам завинаги  .Имаме една майка тука в блока,детето и е по-голямо от наште,мисля че е поне на 4г.Та тове дете само като се отвори входната врата и хуква навън като див звяр досега държан в клетка.Започва да се хвърля от играчка на играчка,зверски избутвайки детето играещо с нея.Но неможе да му се задържи вниманието на нищо,защото само след няколко секунди хуква към друга играчка,избутвайки най-брутално следващото детенце  .Майка му с каменна физономия само върви след него и никаква реакция.Аз мислех,че тази жена е няма,честно.Един ден детето се засили към кафето (а то е с няколко стъпала надолу) и една майка инстинктивно го хвана да не се пребие,защото той вече летеше с главата надолу.И тогава майка му като кресна:"не ми пипай детето,глупачка такава,без деца да останеш дано"  .Това е,и тя не е единствен случай,ама такова чудо незнам как да го нарека  .
 Ще ми се едно мини ванче,ама няма как да ме огрее дори и едно трабантче  .Ако не ми оправят колата я зарязвам на село и подпалвам таксито.Като го счупа и него поне да има защо да ям бой като си дойде мъжа ми  .
 Силве,къде сте бе душа  !Да ми цункаш момчето по гушката  !Радвам се,че си изкарвате добре,почини си и хайде да ни зарадваш с една принцеска вече!
 А вие да не си помислите сега,че аз съм супер майка и никога не викам,а само обяснявам  .Няма такова нещо и аз съм човек,поне се опитвам де,ама и аз съм супер емоционална и темпераментна.Баба първо ни биеше,а после ни питаше защо се караме  ,опитвам се да не съм чак така.
 Леле как обичам да си пиша с вас,та чак романи изписвам  !Искам на всяка нещо да кажа,ако сме пък очи в очи сигурно няма да можем да се разделим  !

напълно споделям... даже мисля, че късно го осъзнах....

Хе-хе хубава дискусия се заформи. Добре, че Цеци повърназа кой ли път вече, та да сна и да отворя форума(това е леко черен хумор на много притеснена майка  ).
Тони аз лично те разирам много добре  Много пъти съм казвала, че Момо ми прилича изключително много на Веско по характер. С Весонката стигнах до там да го водя на психиатър, защото ми обясняваха колко агресивно и невъзпитано дете съм имала, а мнението на психиатърката беше, че то е едно съвсем нормално и будно дете, което обаче е изпревалило връстниците си и му е трудно да си намери мястото. Иска да играе с по-големите, но те не го приемат - за тях е бебе. Неговите връстници пък са му скучни, защото изостават(той ги изпреварва) в говоренето, пъргавината и т.н.
Едно от нещата, които ме посъветва психоложката беше, че никога не трябва да му крещя и да го удрям. Обясненията със спокоен, а когато е необходимо категоричен тон, вършат по-голяма работа. Признавам си, че понякога е трудно (като вчера, когато нарече баща си "галфон"  ), но се опитвам да се справям с други методи.
Относно така наречената "агресия", която проявяват част от децата - не ви ли прави впечатление, че по-голямата част от октомврийчетата са така.  Това е нормално състояние за възрастта им. Сега е момента, в който много от тях се установяват като самостоятелна личност, когато започват да се възприемт като "Аз" и когато експериментират докъде стига тяхнат "самостоятелност". Не мисля, че най-првилният начин е да се стремиш по-всеки възможен начин да предпазиш дето си от "неприятностите на детската площадка". Сега там са едни, но ако го накараш всеки път да отстъпва, по един или друг начин ще формираш човек, който да не знае как да отстоява себе си. Хубаво е детето да знае, че мама и тате ще го защитят от другите. Не позволявам да крещят на детето ми, както и аз не крещя на другите деца. Но и не позволявам да го удрят, блъскат и т.н. Обикновено съм категорична, когато по-големи дчица се опитват да ги избутат на пързалката или да им хвърлят пясък в очите. Но ако и моите се опитат съответно си получават забележката и знаят, че трябва да идат и да се извинят. Много често у дома настат войни за играчки. Едното е, че се научих всичко да купувам по две и абсолютно еднакво (това е извода за мен). Извода за тях е, че скарат ли се за играчката, същата се прибира за неопределено време в шкафа.
Всеки сам си избира как да възпитава детето си, а след години ще се разбере дали сме били прави - ще е интересно, ако още има бг-мама и пишем примерно в КГБ вече 

Капучино, личи си че си бременна по емоциите, с които е напоен постингът ти към мен!

Какво толкова видя в изречението ми в това да се научат децата да  ДАВАТ и СПОДЕЛЯТ играчките?!

Когато излезем навън и Олег си кара колата и някое дете я поиска, казвам на детето  да изчака да се наиграе Олег с нея и после ще му я дам. И с него после отиваме и му даваме въпросната играчка.
Ако Олег не си дава лопатката или кофичката, казвам на детото, че той просто сега не иска да я даде, но като се наиграе ще му я дадем!

Не позволявам на никого да му взима играчка от ръцете, като обяснявам, че така не се прави, насила не се изтръгва от ръцете на дете, а се изчаква търпеливо, като дотогава или му предлага друга негова играчка или да се занимава с друго нещо.

Не крещя, не викам, изключено е и да посегна на своето или на чуждо дете. Има по-цивилизовани начини! Днес едно дете от близко разстояние удари Олег с джанка по главата! не беше болезнено, но беше нарочно. Бях до Олег. Казах на детето със спокоен тон директно в очите: "Искаш ли аз да ти хвърля аз джанка по главата, понеже Олег е малък и не може да ти отвърне, за да видиш дали е хубаво?!" То отговори, че не иска и погали Олег за извинение.

Покджей, няма първо и второ качество деца или хора. Има само хора с различно ниво на съзнание! Аз няма да отида в ДГ да давам дарения на заведението, като знам, че с това си поведение ще приемат детето ми, но за сметка на някое друго. Не желая да измествам никое детенце от провинцията с родители рушветаджии и проправящи си път с лакти напред. С такъв егоцентризъм няма да стигнат никъде!

...Момичета, не искам да стигаме до спорове...Много съм ви благодарна,че изказахте не само мнение, но и се задълбочи темата, защото аз почти всяка вечер заспивам с въпроси, дали това,което се е случило през деня е правилно като поведение-аз съм възрастния, аз мога да се коригирам.

Нев, и с теб съм съгласна, и с Млечта, Рали също...Но, на теория е едно, а като се случи на площадката -съвсем друго...пък ако майката ти е позната, положението не е толкова неудобно.

Ситуациите не са заучено положение, и винаги може да се реагира така, или онака


По-големи деца не посягат на Момо, това с момиченцата с тебеширите беше за първи път...затова и незнаех  дали да се "разправям"...защото очаквам, че като са големи имат повече мозък, а майките им пък като са там-съвсем реших, че ще им направят те забележка

Но явно и Момо като ги видя,че са големи/високи само със сила може да се пребори за играчката и постъпи така...
И точно ,защото мисля че в нас е проблема ви се оплаках, за да го нищим....

Втория извод,който си правя -има и други деца като Момчил, но не са покрай нас, и за това не мога да го приема за нормално това поведение.

Млечта, сериозно се замислям и за нашата реимунизация, която може би ще е към края на месеца...Момо досега реакции не е правил на нито една ваксина, но с този Пентаксим няма дете,без някакви усложнения...
А ръчичката от самосебе си ли мина, щом компреси не сте сталагали?

Сиси, Денито много сладък в басейна, вода им дай на децата и всичко е наред, Момо го оставих да играе на една локва, ей умря от щастие, че рови с пръчка и ръце...

Шивани, и да не бях бременна пак такъв щеше да е поста ми, макар че имаше голяма вероятност просто да не види бял свят. Не знам защо ти се е сторил толкова емоционален. Изказах личното си мнение по въпроса.

Съни, признавам, подразни ме, но леко. Всякакви родители има, тъй че някои със сигурност си заслужават определението. А на теб, с третото на път ти трябва автобус, не мини ван.

Tsv, много точно! Аз споделих вече, че за сега Радостин на деца не посяга, но мен и баща си направо ни пребива. И му говорим, че така не се прави и му се караме, но той си продължава. Имам чувството, че по този начин понякога и радостта си проявява, но хич не ми допада и се надявам да не започне и навън така да го дава.

Маняна, направо ме разби с ходенето при психиатър. Толкова буен ли е бил малкия?! И защо повръща Цеци? А КГБ-то след време ще го разцепим и него и ще си направим КГОБ.

Сиси, страхотна почивка сте си направили. Малкият на някои снимки много ми прилича на Радостин, само че с тъмни очи. Много искам и аз на басейн да го заведа, но ме е страх, че ще ореве околностите.

Добриутро бандата 

Минавам само да гушна Манана с болното дететнце и да им пожелая бързо оздравяване и Съни, на която и се случват случки една след друга. Съни, период е някакъв, ще ти мине. Имала съм такива, в една седмица "изключих" няколко електроуреда и ми се случи нещо много неприятно, за което няма да разказвам. След 10-тина дни черна серия, въпросните уреди се оправиха, като че никога не са били повредени, а не съм ги носила на поправка. Опитай се да мислиш позитивно и да не се опитваш да огрееш навсякъде. Съжалявам за приятелката на майка ти, но не ти е мястото на погребението!

Шивани, моля те не подемай темата за провинциалистите и софиянците-кореняци, още повече да приравняваш думата провинциалист с рушветчия. Въпросното място можеше да е заето от детенце на софиянец-рушветчия, а местата в детските градини не се унаследяват   

А на мен пък ми харесват такива спорове, важно ми е да си сверя часовника с вас, не толкова да разбера права ли съм или крива с поведението си, но за да разбера мисленето на хора, които са на друга позиция, за да знам как да се справям с тях и техницте деца. Не може да намериш компромис, ако не разбираш и не знаеш доводите на отсрещната страна.

Хайде, весел да ви е деня 

    Добро утро и от мен!
 Нев  и Весела в началото се "радваше" само на мен,баща си и батко си скубейки ни,драскайки и щипейки.Мен това ме притесняваше много,защо така ни обича туй дете,навън и с другите беше коренно различна.Обаче след морето ела да видиш,целя лагер слезе от автобуса изподран  .Който е имал вземане даване с нея си личеше от километър.И затова много и говорим,хващаме и ръцете,накрая стигнахме до там със свекърва ми когато тя щипе племенника лекичко я щипваме ние нея.Да види какво е,попрестана малко,но аз все още съм изумена от начина и на реакция към най-близките.Надявам се скоро да го преодолеем,като проговори и почне да си изказва емоцията а бе да ни тероризира.
 А мойта така в басейна не я виждам,ще опищи всичко наоколо.Батко и е от малък в морето,тя вече втора година реве и неще да влезе вътре.Гледа отстрани и си шляпа само в басейнчето.Страх ли я е незнам,но реве.Виж локвите са друго нещо  ,все пак тя е по-голяма от тях.
 manana какво става с децата бе душа, да не е някаква чревна инфекция сега в това променливо време?Дано бързо се оправи Цеци  !
 А темата за детските градини в София е още по-деликатна тема ,направо е кошмар!И от цялата тази ситуация хората се изнервят много и вършат неща които по принцип не са им присъщи.А после като те приемат в детската ти извиват ръцете как ли не.Ако имах избор никога нямаше да ходим на градина,отвратителни са,нито гледат децата,нито храната им е за деца.....
 Отивам да карам колата при майстора,дано бързо оправят проблема!