Тази вечер по БТВ дадоха репортаж за осиновяванията как вървят в България и как ще се ускорят сега след приемането на поправките в Семейния кодекс. Казаха че вчера е изтекъл шестмесечния срок по новите поправки след който родителите губят родителски права и децата от домовете могат да бъдат осиновени. Дадоха пример с децата в дом "Майка и дете" в Плевен. Обясниха как от 200 деца в дома след вчерашния ден вече могат да бъдат осиновени 160.
Силно впечетление ми направиха думите на експерт в Закрила на детето в Плевен:
Значи оказва се че българските осиновители са склонни да вземат дори циганче само и само да е здраво, а децата с увреждания нямат почти никакъв шанс на напуснат дома. И това го казват хора които цял живот са се занимавали с изоставени деца и много добре знаят как стои въпроса. Единственият им шанс е да ги осиновят в чужбина. Та се запитах - защо българските жени и майки не искат да осиновяват деца с увреждания, а в същото време в чужбина тези деца са желани и биват осиновявани. За мен има две разумни обяснения на този странен факт.
Първото е, че ние сме някаква дива балканска нация, в която няма грам хуманизъм и не искаме и да чуваме за деца с увреждания, явно сме много изостанали от останалия свят в който живеят добри и загрижени за децата с увреждания хора които са осиновили всички деца в собствените си страни и търсят деца в чужбина.
А другото обяснение е международната търговия с човешки органи която процъфтява междудругото...
Вие на какво мнение сте. Защо в България няма шанс да бъдат осиновени деца с увреждания, а в чужбина има хора които ги вземат. Толкова ли онези другите хора в чужбина са изключително хуманни, а ние сме не знам какво...
Виж целия пост
Силно впечетление ми направиха думите на експерт в Закрила на детето в Плевен:
Цитат
От общо 200 деца в този конкретен дом, 160 подлежат на осиновяване - другите поддържат някакъв контакт с биологичните си родители.
Оказва се, че през последните две години българите, които искат да осиновят дете, са склонни да вземат и по-голямо дете, и такова от ромски произход.
"Нямат шанс да бъдат осиновени децата с увреждания, със заболявания, просто българските осиновители не са готови да осиновяват такива деца”, коментира Диана Йончева, главен експерт в "Закрила на детето” в Плевен.
Шансът за тези деца е осиновяване в чужбина. Но от 2005 година досега само 11 деца от този дом са намерили родители в чужбина.
Оказва се, че през последните две години българите, които искат да осиновят дете, са склонни да вземат и по-голямо дете, и такова от ромски произход.
"Нямат шанс да бъдат осиновени децата с увреждания, със заболявания, просто българските осиновители не са готови да осиновяват такива деца”, коментира Диана Йончева, главен експерт в "Закрила на детето” в Плевен.
Шансът за тези деца е осиновяване в чужбина. Но от 2005 година досега само 11 деца от този дом са намерили родители в чужбина.
Първото е, че ние сме някаква дива балканска нация, в която няма грам хуманизъм и не искаме и да чуваме за деца с увреждания, явно сме много изостанали от останалия свят в който живеят добри и загрижени за децата с увреждания хора които са осиновили всички деца в собствените си страни и търсят деца в чужбина.
А другото обяснение е международната търговия с човешки органи която процъфтява междудругото...
Вие на какво мнение сте. Защо в България няма шанс да бъдат осиновени деца с увреждания, а в чужбина има хора които ги вземат. Толкова ли онези другите хора в чужбина са изключително хуманни, а ние сме не знам какво...
, точно тези са и моите думи, дразня се от факта, че трябва да се наричаме "нехуманни", няма такова нещо-децата са си деца, независимо как са се родили, но в бедна държава трудно се отглежда и дете, което е без увреждания, а детенце с увреждания, / за да осиновиш такова детенце, дето не само от един хляб да има нужда,нужни са много повече средства/, как ........, защо винаги трябва да си лепваме етикети, и да се сравняваме с други, които са на космически години от нас като стандарт на живот. Не приемам да наричат българският народ "нехуманен" 
