Защо не искаме децата с увреждания?

  • 3 677
  • 58
# 45
Шефчето, аз лично съм много доволна, че майка на дете с увреждане говори по тоя въпрос.
НА автора на темата нищо няма да отговоря, защото самият й анонс ми звучи доста лицемерно. Обаче ще поканя всички дискутиращи тук, да пообиколят темата за детските и др. социални надбавки около 15-20 число на месеца. Защото там се пише много и за помощите по чл.43 и най-тъжното е, че има други потребителки, които явно или скрито се надсмиват над воплите на чакащите своите пари жени, наричат ги мързелани и ги пращат да си ги изработят сами (да бъда пределно ясна - говоря конкретно за майките на болни деца!). И това са майки, които са решили да отгледат своето дете, каквото и да им коства това, а не да го захвърлят в дом! А какво остава за осиновяването.
Всъщност да припомням ли реакцията на някои русенски майки, след като бяха решили да местят дома в Могилино?
Виж целия пост
# 46
Трето обяснение - защото сме бедни и не можем да помогнем на тези деца да оздравеят или да облекчат положението си. Виждаш, даже за родни деца хората стават на луди и пак не успяват да се преборят с бюрокрацията, камо ли да поемат доброволно тази отговорност.
Това е една от основните причини според мен.Факт.
Аз като родител на дете с увреждане,с ръка на сърцето си признавам,че ако трябваше да осиновя дете,не бих осиновила такова с увреждане.Разбира се,от увреждане до увреждане разлика голяма.Но отглеждането на едно такова детее свързано с безброй много неща,които не е мястото да бистря тук.Много е трудно да си родител на дете с увреждане в нашата мила родина.

И да поясня-в никакъв случай не искам да кажа,че съжалявам,че гледам моето си дете и че то е различно.Напротив-то ми даде толкова много,че с думи няма как да го изразя.
Просто е трудно.
Виж целия пост
# 47
А, после като ние си отидем от тоя свят, на кого оставяме тези вече пораснали деца........Това се питат родителите на увредените дечица. Просто си нямаме на представа каква буря бушува във душите на тези хора.....каква мъка........каква безизходица.................
Някой каза, че по време на социализма имаше предприятия за увредени деца, където да работят. Е да ама не всички могат да работят, във тия предприятия. Знае ли автора за това, как се подиграваха тия уж нормалните като нас,на такива, млади хора? Така, че много, ама много си стояха по къщите. Тотална изолация..... Много набрах, ще спра да не нарушавам добрия тон.
Виж целия пост
# 48
А, да, че то сега това се е променило сигурно. Това си е човещинка бе, не е до строй само.
Sessilly добре спомена за русенските майки.
Виж целия пост
# 49
Значи оказва се че българските осиновители са склонни да вземат дори циганче само и само да е здраво, а децата с увреждания нямат почти никакъв шанс на напуснат дома.
#Crazy
Ти си олицотворение на въпроса, защо не искат. Зад лицемерната фасада на толерантни и добри хора, стоят много предрасъдъци, малко разум и живот по определените стереотипи, за да не те отхвърли случайно обществото.
Виж целия пост
# 50
Преди години имах съседи с увредена дъщеря/олигофрен/ и здрав син.
Хората си гледаха детето, даже не бяха оформяли документи за инвалидна пенсия.Не разчитаха на държавата и на домовете за увредени.  Много се притесняваха какво ще стане с нея след смъртта им. Даже майка и ми е споделяла, че се надява дъщерята да не я надживее. Бяха я осигурили финансово, бяха задължили и брат и да я гледа срещу имот.
Е, случи се това на което се надяваше майката.
Виж целия пост
# 51
Не съм осиновил деца понеже не съм кандидат осиновител. Никой не искам да оплювам просто ми стана интересен този факт. Имаме ли български осиновители - имаме. Искат ли те деца с увреждания - не искат. Имаме ли чужди осиновители - имаме. Вземат ли те деца с увреждания - вземат. Е, каква е разликата между българския и чуждия осиновител че единия иска да вземе дете с увреждане, а другия даже през ум не му минава подобна мисъл. Само за пари ли става въпрос.

Дон- е, иди в Мюнхен напимер и ще видиш каква е разликата между БГ осиновител и чужд такъв по отношение на достъпна среда и интерация, която може да осигури на детето си. Хората с увреждания там са навсякъде - на улицата, в метрото, в магазина, не защото са много, а защото има условия. После се огледай в голям БГ град и се сети кога последно си видял човек с увреждане на улицата?
Виж целия пост
# 52
Не съм осиновил деца понеже не съм кандидат осиновител. Никой не искам да оплювам просто ми стана интересен този факт. Имаме ли български осиновители - имаме. Искат ли те деца с увреждания - не искат. Имаме ли чужди осиновители - имаме. Вземат ли те деца с увреждания - вземат. Е, каква е разликата между българския и чуждия осиновител че единия иска да вземе дете с увреждане, а другия даже през ум не му минава подобна мисъл. Само за пари ли става въпрос.

Дон- е, иди в Мюнхен напимер и ще видиш каква е разликата между БГ осиновител и чужд такъв по отношение на достъпна среда и интерация, която може да осигури на детето си. Хората с увреждания там са навсякъде - на улицата, в метрото, в магазина, не защото са много, а защото има условия. После се огледай в голям БГ град и се сети кога последно си видял човек с увреждане на улицата?
 

newsm10
Виж целия пост
# 53
Благодаря на всички отговорили в темата. Отворихте ми очите за неща които наистина не знаех. А не зная защото за тях не се говори. Сега се сещам че едно време всички домове за деца с увреждания без изключение бяха построени в най-затънтените села и паланки явно социалистическата ни държава е спазвала сталинисткия принцип - "Виждаме децата с увреждания - имаме проблем, не ги виждаме - нямаме проблем" Сигурно няколко поколения българи ще трябва да се сменим за да се промени манталитета и начина на мислене...
Виж целия пост
# 54
Трето обяснение - защото сме бедни и не можем да помогнем на тези деца да оздравеят или да облекчат положението си. Виждаш, даже за родни деца хората стават на луди и пак не успяват да се преборят с бюрокрацията, камо ли да поемат доброволно тази отговорност.
Това е една от основните причини според мен.Факт.
Аз като родител на дете с увреждане,с ръка на сърцето си признавам,че ако трябваше да осиновя дете,не бих осиновила такова с увреждане.Разбира се,от увреждане до увреждане разлика голяма.Но отглеждането на едно такова детее свързано с безброй много неща,които не е мястото да бистря тук.Много е трудно да си родител на дете с увреждане в нашата мила родина.

И да поясня-в никакъв случай не искам да кажа,че съжалявам,че гледам моето си дете и че то е различно.Напротив-то ми даде толкова много,че с думи няма как да го изразя.
Просто е трудно.
Peace
Виж целия пост
# 55
За мен често обяснението е финансова невъзможност на родителите (осиновителите) да се грижат адекватно за деца с увреждания (разбира се при диагноза "синдром на Даун причината е още по-ясна ...). За същаление много от децата с увреждания имат по-особени нужди - и от консултации със специалисти, и от лекарства понякога, а в БГ здравеопазването "безплатно" фигурира единствено на хартия. Просто не всеки може да си позволи да компенсира неизпълнените задължения на държавата (ако ви поискат 1000 лева, но вие ги нямате?). Между другото, децата с увреждания, останали за осиновяване, са много по-голям процент от децата с увреждания които се раждат. И причината е същата.

P.S. Моя близка е болна от рак, и се налага спешно да се намери дом за двете й деца с увреждания (аутизъм + екстри) - няма място за тях, можело и 1 година да чакат (интересно кой ще се грижи за тях през това време ...) - подозирам че причината е да се отчете по-нисък процент на деца в социални домове ...
Виж целия пост
# 56
После се огледай в голям БГ град и се сети кога последно си видял човек с увреждане на улицата?

Почти всеки ден. Казва се Стефчо. Последния път пак беше чисто гол и бос, наметнат само с  едно одеало... Този път не ми поиска цигара, явно бързаше или вече е запомнил, че не пуша. (Чудя се, къде другаде биха позволили този човек да броди в този вид по улиците, без да вземат мерки да му помогнат?)
И други виждам често. Все пак, пътят за Дома на инвалида минава край нас...
Виж целия пост
# 57
Благодаря на всички отговорили в темата. Отворихте ми очите за неща които наистина не знаех. А не зная защото за тях не се говори. Сега се сещам че едно време всички домове за деца с увреждания без изключение бяха построени в най-затънтените села и паланки явно социалистическата ни държава е спазвала сталинисткия принцип - "Виждаме децата с увреждания - имаме проблем, не ги виждаме - нямаме проблем" Сигурно няколко поколения българи ще трябва да се сменим за да се промени манталитета и начина на мислене...

Говорят, крещят, питат, борят се, но все още, уви, предимно пряко засегнатите.
http://www.bg-mamma.com/index.php?board=61.0
Виж целия пост
# 58
Трето обяснение - защото сме бедни и не можем да помогнем на тези деца да оздравеят или да облекчат положението си. Виждаш, даже за родни деца хората стават на луди и пак не успяват да се преборят с бюрокрацията, камо ли да поемат доброволно тази отговорност.
Ти би ли осиновил дете с увреждания, за което знаеш, че може да бъде излекувано за 100 000 евро, например? Да се наемеш да ги осигуриш?
А такова, за което няма надежда?


Именно. Това е причината. Голяма част от осиновените в чужбина болни деца, се излекуват.
Ако проблемът е решим, обикновено трябват много пари, ако пък не е, трябва един човек да се грижи непрекъснато за това дете, и пак опираме до пари.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия