Вие лично бихте ли станали сурогатна майка?
- Публикувана: 6 апр. 2010, 21:24 ч.
- Последно мнение: 1 окт. 2010, 12:17 ч.
# 60
7 апр. 2010, 09:13 ч.
Не бих. Дори за сестра си ще ми е адски трудно да го направя.
Виж целия пост
# 62
7 апр. 2010, 09:23 ч.
Зара, извинявай, ако ще те обидя, не го искам.
Знам случай за две сестри, едната нямаше дете. Сестра й роди специално за нея от съпруга си дете, което беше осиновено. Момченцето, сега утвърден архитект, викаше на майка си лельо и на леля си майко. Това според мен е доста по-отвратително и извратено от сурогатното майчинство.
Виж целия пост
Аз в другата тема съм от колебаещите се. Тук бих каза да, за сестра си, без заплащане.
Зара, извинявай, ако ще те обидя, не го искам.
Знам случай за две сестри, едната нямаше дете. Сестра й роди специално за нея от съпруга си дете, което беше осиновено. Момченцето, сега утвърден архитект, викаше на майка си лельо и на леля си майко. Това според мен е доста по-отвратително и извратено от сурогатното майчинство.
# 63
7 апр. 2010, 09:31 ч.
Честно ви казвам, това не ми го побира главата 
Познавам сестри, които нямат деца, а не са вече на 20. Сега едната е бременна, сигурна съм, че ще отглеждат децата заедно и ще ги обичат много.
Аз също обичам сестра си, ако знам, че тя има нужда бих живяла с нея и със семейството ми ( съпруга ми и децата), но да дам детето си....
Виж целия пост
Познавам сестри, които нямат деца, а не са вече на 20. Сега едната е бременна, сигурна съм, че ще отглеждат децата заедно и ще ги обичат много. Аз също обичам сестра си, ако знам, че тя има нужда бих живяла с нея и със семейството ми ( съпруга ми и децата), но да дам детето си....
# 65
7 апр. 2010, 09:36 ч.
Не бих.
Също така не бих и потърсила такава в случай, че не можех да имам деца.
Категорично.
Бих си осиновила дете.
Виж целия пост
Също така не бих и потърсила такава в случай, че не можех да имам деца.
Категорично.
Бих си осиновила дете.
# 66
7 апр. 2010, 09:47 ч.
Не, категорично и за никого.
"Силен характер" не означава се бориш за нещо със зъби и нокти, да го превръщаш в самоцел, която (уж!) оправдава средствата
Много по-силен характер е нужен, за да приемеш нещата каквито са, и да пречупиш себе си през призмата на обстоятелствата, вместо да ги подчиниш "на всяка цена" 
Виж целия пост
"Силен характер" не означава се бориш за нещо със зъби и нокти, да го превръщаш в самоцел, която (уж!) оправдава средствата
Много по-силен характер е нужен, за да приемеш нещата каквито са, и да пречупиш себе си през призмата на обстоятелствата, вместо да ги подчиниш "на всяка цена" 
# 67
7 апр. 2010, 09:51 ч.
Не бих станала, както и не бих се възползвала от такава "услуга".
Виж целия пост
# 68
7 апр. 2010, 09:54 ч.
Това е и моето мнение.
Виж целия пост
Не, категорично и за никого.
"Силен характер" не означава се бориш за нещо със зъби и нокти, да го превръщаш в самоцел, която (уж!) оправдава средствата Много по-силен характер е нужен, за да приемеш нещата каквито са, и да пречупиш себе си през призмата на обстоятелствата, вместо да ги подчиниш "на всяка цена"
"Силен характер" не означава се бориш за нещо със зъби и нокти, да го превръщаш в самоцел, която (уж!) оправдава средствата
Много по-силен характер е нужен, за да приемеш нещата каквито са, и да пречупиш себе си през призмата на обстоятелствата, вместо да ги подчиниш "на всяка цена" Това е и моето мнение.
# 69
7 апр. 2010, 09:57 ч.
"Сурогатна" и "майка" не могат да са в един израз в нормалната, некомерсиализирана психика.
Нещо като суха вода,
като железен памук,
като умрял жив и т.н.
За никаква цена не бих станала.
А за брат или сестра ми изглежда дори по-извратено.
А проблемно мислене не значи силен характер.
А на брат или сестра бих се опитала да помогна, но не като ги добутам към пропастта, към която отчаяно се стремят.
Здрави или не, яйцеклетките са ми дар от Бога и съм отговорна за тях.
С нищо не съм допринесла за тях, че да ги раздавам безотговорно.
Виж целия пост
Нещо като суха вода,
като железен памук,
като умрял жив и т.н.
За никаква цена не бих станала.
А за брат или сестра ми изглежда дори по-извратено.
А проблемно мислене не значи силен характер.
А на брат или сестра бих се опитала да помогна, но не като ги добутам към пропастта, към която отчаяно се стремят.
Здрави или не, яйцеклетките са ми дар от Бога и съм отговорна за тях.
С нищо не съм допринесла за тях, че да ги раздавам безотговорно.
# 70
7 апр. 2010, 10:01 ч.
Използвам случая, за да попитам нещо... Така като казвате "бих го направила за сестра, за брат" /щото ясно е, че за дъщеря трудно ще стане/, мислите ли реално за последствията? Например мислите ли, че ако това дете не знае за благородния жест, чрез който се е сдобило с две майки, ще се наложи цял живот да живее, оплетено в лъжи? Цял живот да не знае, че братовчедите му не са баш братовчеди, ами родни братя и сестри? С какво сърце бихте решили едно дете да не знае, че има братя и сестри? Познавам отблизо такъв случай, казвам ви, ужасно е. Нередно е. И няма никаква гаранция, че 50 години по-късно "подарителите" няма да разкрият истината, подгонени от угризения, което прави нещата действително непоносими.
Ситуация, в която въпросното дете расте с ясното знание, че е подарък за леля, изобщо пък не ми се коментира.
Виж целия пост
Ситуация, в която въпросното дете расте с ясното знание, че е подарък за леля, изобщо пък не ми се коментира.
# 71
7 апр. 2010, 10:36 ч.
Зара, извинявай, ако ще те обидя, не го искам.
Знам случай за две сестри, едната нямаше дете. Сестра й роди специално за нея от съпруга си дете, което беше осиновено. Момченцето, сега утвърден архитект, викаше на майка си лельо и на леля си майко. Това според мен е доста по-отвратително и извратено от сурогатното майчинство.
Имам подобен пример - свекър ми, лека му пръст имаше брат-близнак и 2 по-големи сестри. Неговите кръстници са били много близки с родителите му, живели са в съседни къщи и са нямали деца. Официално са осиновили свекър ми - вярно е, че той е бил наясно кои са му истински родители и кои осиновители, живял е и с двете семейства, обичан е бил еднакво и е обичал еднакво (на стари години се е грижел и за двете си майки, и двете е наричал майко). Но... брат му се е чувствал не-добре от ситуацията, ревнувал е много, карал се е с брат си, с родителите си и т.н.
Когато след години кръстниците са преписали всичките си имоти и др. на свекър ми, свекър ми е поискал да ги раздели с брат си и сестрите си. Брат му е отказал и е спрял да говори и общува с него. Свекър ми е разделил всичко със сестрите си. Отказал се е от наследството от родителите си в полза на брат си, но другият така и не си е променил лошото отношение. Дори не поиска да дойде на погребението на свекър ми (със сестрите си поддържа контакт, но твърди, че никога не е имал брат).
Та така...
Не бих си причинила подобно нещо. По-точно не бих го причинила на децата си, защото дете, което е родено от мен, независимо чии гени носи, винаги ще бъде мое дете.
Бих износила дете само за някоя от дъщерите си, но дано не се налага, защото ще ме боли достатъчно то да ме нарича бабо, а не мамо.
Гласувах с категорично не.
Виж целия пост
Аз в другата тема съм от колебаещите се. Тук бих каза да, за сестра си, без заплащане.
Зара, извинявай, ако ще те обидя, не го искам.
Знам случай за две сестри, едната нямаше дете. Сестра й роди специално за нея от съпруга си дете, което беше осиновено. Момченцето, сега утвърден архитект, викаше на майка си лельо и на леля си майко. Това според мен е доста по-отвратително и извратено от сурогатното майчинство.
Имам подобен пример - свекър ми, лека му пръст имаше брат-близнак и 2 по-големи сестри. Неговите кръстници са били много близки с родителите му, живели са в съседни къщи и са нямали деца. Официално са осиновили свекър ми - вярно е, че той е бил наясно кои са му истински родители и кои осиновители, живял е и с двете семейства, обичан е бил еднакво и е обичал еднакво (на стари години се е грижел и за двете си майки, и двете е наричал майко). Но... брат му се е чувствал не-добре от ситуацията, ревнувал е много, карал се е с брат си, с родителите си и т.н.
Когато след години кръстниците са преписали всичките си имоти и др. на свекър ми, свекър ми е поискал да ги раздели с брат си и сестрите си. Брат му е отказал и е спрял да говори и общува с него. Свекър ми е разделил всичко със сестрите си. Отказал се е от наследството от родителите си в полза на брат си, но другият така и не си е променил лошото отношение. Дори не поиска да дойде на погребението на свекър ми (със сестрите си поддържа контакт, но твърди, че никога не е имал брат).
Та така...
Не бих си причинила подобно нещо. По-точно не бих го причинила на децата си, защото дете, което е родено от мен, независимо чии гени носи, винаги ще бъде мое дете.
Бих износила дете само за някоя от дъщерите си, но дано не се налага, защото ще ме боли достатъчно то да ме нарича бабо, а не мамо.
Гласувах с категорично не.
# 72
7 апр. 2010, 10:38 ч.
Не. Егоистично е, но съм категорична. Представям си какво означава за изстрадалите двойки, и най-вече жени, да могат да се сдобият със своя собствена рожба, но не мога. Не мога да се пречупя. И за сестра си не бих го направила.
Добре, че не са всички като мен. Действително трябва да си много силен, смел и благороден, за да направиш подобна стъпка и да донесеш щастие другиму.
Виж целия пост
Добре, че не са всички като мен. Действително трябва да си много силен, смел и благороден, за да направиш подобна стъпка и да донесеш щастие другиму.
# 73
7 апр. 2010, 10:39 ч.
Azaf,
не разбрах в твоята история защо единия брат е бил сърдит на другия? Защо е ревнувал - че не е той осиновения ли?
По темата - аз самата не бих станала сурогатна майка.
Виж целия пост
не разбрах в твоята история защо единия брат е бил сърдит на другия? Защо е ревнувал - че не е той осиновения ли?
По темата - аз самата не бих станала сурогатна майка.
# 74
7 апр. 2010, 10:46 ч.
Да, брат му е имал 2 майки, които са го обичали (което не означава, че двете не са обичали и обгрижвали и него, напротив - отношението е било еднакво). Човешката душа е трудна за разбиране.
Виж целия пост
Azaf,
не разбрах в твоята история защо единия брат е бил сърдит на другия? Защо е ревнувал - че не е той осиновения ли?
По темата - аз самата не бих станала сурогатна майка.
не разбрах в твоята история защо единия брат е бил сърдит на другия? Защо е ревнувал - че не е той осиновения ли?
По темата - аз самата не бих станала сурогатна майка.
Да, брат му е имал 2 майки, които са го обичали (което не означава, че двете не са обичали и обгрижвали и него, напротив - отношението е било еднакво). Човешката душа е трудна за разбиране.
Препоръчани теми