Вие лично бихте ли станали сурогатна майка?

  Стоя мисля и се чудя, първоначално бих казала категорично не.
После обаче, защо пък не? За мен майчините чувства идват не с раждането, зачеването и бременността, а с грижите за детето и съответно мъжа до мен. Т.е. май бих? Де факто това дете няма да е от мъж, който ме обича, няма да има общо с моите гени, на които държа, сякаш бих, ествествено хипотетично.  
 

Ще се разпиша много подробно, тъй като съм убедена, че след отговорът ми ще има доста коментари.
Не съм убедена, че бих могла да бъда сурогатна майка. Желанието ми за дете е огромно, но за момента го усещам само като желание за собствено дете, такова, заченато и родено от мен и моят мъж. Не сме склонни да мислим за осиновяване, поне за сега, така усещаме и двамата нещата. Ние конкретно не можем да се възползваме от "сурогатното майчинство", така че смятам мнението ми за обективно. Но точно познавайки копнежа за собствено дете, абсолютно разбирам драмата на двойките, чийто единствен шанс е сурогатната майка.
Подкрепям идеята сурогатното майчинство да бъде уреголирана законово. Не принципно, а съвсем убедено и рационално я подкрепям.
И сега има доста случаи, мине се не мине месец, и гръмват вестниците, за жени, които продават собствените си деца на семейства (основно в Гърция). Поради законово неуредените въпроси, всички замесени в тази дейност се налага да прибягват до куп еквилибристики (мъжът припознава новороденото, майката се отказва от него, съпругата на "бащата" го осиновява), за да може двойката да стане юридически родители на детето.
Добре, при положение, че тези жени са съгласни да продадат собственото си дете, тях ги има така или иначе, не е ли по-добре да има регистър, където тези жени да се впишат, за да могат нещата да се случват прозрачно за всички засегнати? При положение, че те са готови да износят и родят собствено дете с мисълта, че ще се откажат от него (срещу съответната сума), не е ли по-добре да износят чуждото бебе, с чуждия генетичен материал, като по този начин разрешат проблем на друга двойка по начин, още по-добър за двойката с проблемите? Хм?
То е ясно, че ССф няма да стане сурогатна майка при никакви обстоятелства, или в най-крайният случай, жертвоготовно ще роди детето на сестра си/брат си и цял живот ще страда за него.
Но е факт, и няма смисъл да си крием главите в пясъка, че Айшето, Фатмето и не само те, без значение от етноса, зачеват децата си с мисълта за сумата, която ще получат от тях в Гърция. Защо го правят е много различна и много дълга тема, но го правят. Ами, ако могат да бъдат от полза на някого с това си решение, нека бъдат!
А първичната рана и т.н... не знам, не съм сигурна. Сигурно би било много хубаво да няма изоставяни деца, нежелани деца, но ги има. Още дълго ще ги има, за съжаление, дори и да има някаква положителна промяна, трайна тенденция в обществото, която не съм сигурна дали изобщо е започнала. По-добре едно дете да бъде заченато с желание да се роди точно то, пък макар и износено от друга майка, отколкото веднъж родено и захвърлено, да му се търсят родители.
Осиновяването не е по-добро от сурогатството.
Но, незнайно защо, едното ни умилява до сълзи, а другото предизвиква само хули. Странна работа...

Хора, а къде слагате детето, родено от такъв експеримент? Какво ли ще мисли то?

От гледна точка на детето е така.
Но от гледна точка на това, че едното е наистина желание да гледаш дете, без да има значение това, че не е твое. А  другото е болезнен инстинкт за размножаване на всяка цена. Така го разбирам аз. Природата не е благосклонна към всички живи организми и не всеки от тях дава плод или поколение, но това не го прави излишен или непълноценен за своя вид. Той има значение за тази Земя като цяло, а не лично с приноса си от появата на плод точно от него.

Ами,това се прави отдавна.Ние не откриваме топлата вода.

Опитвам се да кажа, че за да подкрепиш дадена идея, трябва да си я представиш така, все едно е реалност. А това най-добре се получава, като я отнесеш към себе си. Да усетиш какво ще е собственото ти чувство, ако елементи от тази идея присъстват в собствения ти живот. И да си готова след време да постъпиш по същия начин. В примера със СМ - как би реагирала ти, ако трябва да износиш и продадеш бебе; как би реагирала, ако дъщеря ти плати на друга жена, за да износи детето й; как би се чувствала, ако едно от твоите деца ти вика "бабо", ей-такива неща... Усетиш ли, че подобни визии не нарушават душевния ти мир по никакъв начин, тогава може да подкрепяш на воля.

Кое това?

Гласувах. С "да". При строг закон!

Всички хора са толкова различни, с различни съдби, животи и решения, как да измислим законите така, че всеки от нас да е напълно способен да ги отнесе към себе си и да няма нищо против да попада в дадена ситуация? Надявам се никога да не ми се налага да се замислям дали бих позлвала "услугите" на сурогатна майка, но съм сигурна, че по-скоро не бих. Не бих станала такава също. Но бих подкрепила близките си хора, ако вземат подобно решение и бих била до тях в тези моменти.



Това имам предвид и аз. 

Ами ти например разглеждаш ли майка ти, като тази, която те е носила в корема си. Аз знам, че е така, но като я погледна мама не ми изниква първо утробата й, като символ на майчинството, за пъпната връв пък знам от учебника по биология ... По-скоро си представям моментите, когато бях малка и болна, как се е грижеше  за мен, как ме водеше на детска градина и такива едни много банални спомени случки, в които ми изниква 'мама'. И най-вече чувство, че това е моята майка, това чувство, което ще го имам завинаги. Разглеждам снимки, на които съм гушнато бебе, или тези във ваничката как ме къпят мама и татко, знам, че съм била малко бебе, но лично за мен това няма много отношение към връзката ми с родителите ми, просто е интересно, че съм била малко сладко бебе.
Така че от моя гледна точка едва ли мисли нещо по-различно от всеки друг човек. В един момент ще му се обясни, че мама не е можела да го държи в корема, и го е взела друга жена, или като по-голямо ще му се обясни сурогатството какво е и точка. Сигурна съм, че ще каже "а, добре" и ще хукне пак да си играе, просто защото за всеки човек майка му е .. свършен факт, нещо което е до теб винаги, чувството, че не си сам. И т.н.
Моля не ме изяждайте за мнението ми, но аз не виждам драма.

Това е и моето мнение!

Преди да пишеш прочети.
Поне по важните теми.

А бележника да си дам ли?

Категорично не!
 Детето, растящо в корема ми, е мое и на никоя друга.
Майчинският инстинкт не се появява по поръчка и в зависимост от гените, които носи едно дете.

Моята майка не ме е носила в корема си.
Мисля много различно от повечето хора. Моите спомени от детството повечето са от бой и наказания. Да, казах добре и хукнах колкото се може по-далече. Не си мислете, че обяснението за осиновяване (а не дай Боже сурогатство) се приема толкова лесно, колкото си мислите, че е. Чувствам се като пъвият човек на този свят. Винаги съм била съвършено сама, докато не срещнах човека до мен. По случаен избор на Съдбата и той е като мен.
Затова не е лошо да чуете мнението на осиновени деца, защото все още няма(официално) пораснали деца, плод на сурогатен експеримент, които да си дадат мнението по въпроса за начина на произхода си.

  Това е отговорът.