Е, изнесе се... Ами сега?

Браво Алекс. Човек трябва да събере сили и да продължи напред. Дано помогнеш на дъщеричката си да види, че светът не е само унижения и скандали. На години съм, на които знам, че всеки сам взима решения "независимо" от съветите. Все пак се изкушавам и аз да посъветвам. Този младеж до теб е супер за момента, но за дългосрочен план нещата ще стават много сложни. На моя приятелка майка й се беше омъжила за много по-млад мъж. Когато навлезнахме в пубертета, престанахме да ходим в тях, когато той си е в къщи. Чудих се защо и едва след години проумях, че майката се страхува съпруга да не се заглежда в дъщерята и приятелките. Дъщерята вече живееше с баба си и дядо си.

Браво Момичета,завиждам ви благородно за смелостта.Аз нямам такава смелост а толкова ми се иска.С мъжа ми сме заедно от11-12год,дори и не помня от колко точно.Имаме детенце на 10год,милото какво ми не е виждало и вече усещам как това което вижда променя държанието й,отговаря не слуша инати се,направо ад.С мъжа ми повече от 5 год.не можем да говорим за нищо,освен вечните скандали за пари,за това че искам малко внимание ,че имам нужда от приятели,от излизане и т.н.От 5 год не сме излизали никъде заедно,аз съм винаги с детето и ако реша да изляза с приятелка после стават страшни скандали,понякога дори става и по страшно.А той всяка вечер след работа излиза с приятели на по бира,дори и на друго и лятото се прибира към22-22.3 а аз трябва да седя сама в къщи.За да не се караме почти спрях да излизам и оставих всичките си приятелки и те започнаха лека по лека да ме отбягват.Прекарвах времето си тук и в правена на снимки,преди 8 месеца започнах работа и сега започвам да се усещам по уверена,но пак след всяко кафе с колежки си е страшно.Не си говорим от доста време сигурно 2-3 месеца,дори и здравей не си казваме,спим отделно от години и вече се замислям защо сме заедно,май единственното което го задържа е че живеем в апартамента останал от моите родители които за съжаление за починали,а той е от провинцията и ако трябва да се махне ще трябва да плаща наем.Преди 1 седмица вече не издържах и го помолих да се изнесе,каза ми че нямало да стане защото и той имал дял от апартамента-щях да припадна от наглоста му.Прди 3 дена се скарах на детето че му отговаря,а той посегна да ме удари и каза че детето имало право на всичко,вече трудно се оправям с детето и се чудя какво ли ще стане.Знам че ако взема по драстични мерки доста ще си изпатя,но и така не се живее.Вече незнам на къде да тръгна.Извинявам се за дългото писание,но просто няма  с кого да споделя.

Сузанка,  мила нима ще се откажеш от живота, защото си срещнала кърлеж. Казвам това, което ти знаеш прекрасно- за какво ти е да продължаваш такъв живот. Ако сега детето е на 10год. след време ще стане на 15 и още по-устато, а след още 5 год. ще поеме по собствения си път, а ти ще останеш с кърлежа. Той естествено вече няма да има съвсем къде да отиде и ще еоще по-закотвен в твоя дом, а ти още по смачкана за да направиш каквото и да е. Живота е хубав, като казвам това нямам предвид - тичай намери друг, а намери себе си.

   А, това кой ти го каза?
Защо си си навила, че това което имаш е най-доброто което може да ти се случи? Защо смяташ, че това което е имаш е ВСИЧКО което заслужаваш? И, защо го жалиш? Нямало къде да живее, трябвало да плаща квартира... ма теб какво те интересува това? Ако той се интересува от теб, чувствата, желанията ти и прочие то тогава е редно и ти да мислиш за неговото благо. Тук обаче не виждам никаква загриженост от негова страна. Ха! Ама че наглост, да си излиза с приятели  да се весели а ти, робинята, под ключ у дома. Яяяя, събери му багажа, остави го пред вратата и смени ключалката на вратата да го видим къде ще спи. Да си намери друга да го търпи! Уфффф, много ме ядоса това....

Какво значи "ще си изпатя"? Според мен ти достатъчно си си изпатила вече. Все пак изчакай във вземането на крайни решения, може пък да стане чудо. За по-младия ти приятел и аз имам приятел по-млад от мен? но не е въпроса само годините? Той не е семеен доколкото разбирам?

Зависи си от човека моя съпруг на 20 разсъждаваше като на 30 толкова здраво е стъпил на земята.В момента е на 28 и е прекрасен съпруг и баща ,грижи се за синът ни на  100 процента трепепри над него .Така че някои и на 50 са с акъл на 15 годишни,а други на 20 са по зрели от тях.На 24 стана татко за първи път,и беше неотлъчно до мене.В момента чакаме втора рожба.

Никой не заслужава такова отношение и такова семейство! Замисли се, че детето ти расте и се изгражда като личност в тази атмосфера... Кое е по-важно - то или мъжът ти да не плаща наем????