кога е време за раздяла

  • 49 131
  • 379
ами аз искам да попитам-кога разбрахте, че тове не е ВАШИЯТ човек...кога разбрахте ,че сте  се излъгали......И много време ли мина докато прекратите вашата история.............
много съм бъркана и се надявам ,че ще разберете какво ви питам.....................
Виж целия пост
# 1
Мисля, че разбрах напълно какво питаш. Аз лично усетих, че не е моят човек и си зададох въпроса какво всъщност съм видяла в този човек през втората ми бременност. Много компромиси и шансове на това семейство дадох докато реално се реша да се махна от там, пропилях 3 години от живота си в шансове и надежда нещо да се получи все пак, но уви, нищо не стана.
Толкова пъти съм се чудила какво съм видяла в този човек, че да се реша да създам семейство с него и да родя 2 деца от него. Не знам, но това не съм била аз. Просто съм си пропиляла живота, за съжаление.
Но за теб ти трябва да си усетиш кога е дошъл този момент. Трябва да чуваш само и единствено себе си. Но ако пък не вървят нещата не си струва да се тормозиш и да си досъсипваш живота. Ако не се чувстваш добре направи всичко възможно, ча да се почувстваш добре.
Виж целия пост
# 2
явно не е лъжа-това чувство се засилва с времето....все по често се питам как можах да се излъжа така.....
глупачка ...... Tired
Виж целия пост
# 3
При всеки е различно.
Аз душевно се отказах на 12-13 г. Когато имахме проблем, но той отказа да се бори.
Всичко останало можех да му простя, но да спре да го е грижа какво ще стане с нас - тц.
Но и тогава не го напуснах - просто спря да ми пука и се почувствах и заживях като свободна жена.
Виж целия пост
# 4
 Разбрах го отдавна, не се реших да си тръгна, защото малката беше много малка.Май се страхувах дали мога да се справя сама, и още се страхувам. А и да си кажа честно съм нерешителна. Бях доста свързана емоционално с този човек. И след като се разделихме се питах дали съм постъпила правилно. Вече знам - да, сега се чувствам по-добре.
Виж целия пост
# 5
Имах 5 годишна връзка, 5 годишен щастлив брак, едно страхотно дете  и един нещастен следобед, когато сглобих пъзела и го изгоних. Точка.

Сега съм влюбена и щастлива, чака ме втори брак и детето ми може да няма биологичен баща, но има татко.....


Виж целия пост
# 6
бяхме заедно цели 20 години, но аз не се реших той ме напусна, а сега си иска стария живот, но сега аз съм взела решение че не мога да продължа живота си както до сега, просто не го искам,може би момента е когато сам в душата ти нещо се пречупи, при мен беше така
Виж целия пост
# 7
именно -пречупи се  Tired....чувствам се предадена....залъгвам себе си .....може би съм нерешителна.....оф
най-смешното е, че той не вярва-или по-точно не желае да чуе какво му говоря...не усеща ,че си отивам...то всъщност мен до доста време ме няма..... Confused
Виж целия пост
# 8
 Аз го усетих, мнооого, много преди да настъпи и самата раздяла, просто и аз пропилях сумай ти време в даване на шансове, компромиси и надежди, че все нещо ще се промени и нещата ще потръгнат, но - цъ, нещо се беше пречупило, после пък разбрах, че не съм му единствена и пречупеното се скъса окончателно, не, че това ми попречи пак да дам шанс - заради детето, но вече си знаех, че шанс няма. Усетиш ли, че не го обичаш този човек, просто няма смисъл да се мъчиш, а понякога дори и любовта не е достатъчна.
 Хубавото е, че когато всичко свърши и мине известно време идва един момент, в който осъзнаваш, че всичко вече е зад гърба ти, че си свободна и щастлива сама. Нещо като меден месец сама със себе си.
Виж целия пост
# 9
  В този момент вече ми е трудно да кажа кога точно разбрах. Имам чувството, че съм го знаела още преди брака и детето. Едно е сигурно обаче, никой не приключва от раз. Това според мен и моите наблюдения, които разбира се не могат да бъдат статистика. Има един адски дълъг период на чудене и маене и най-вече пропиляване на ценни време и нерви.
Виж целия пост
# 10
да така е.....чудене ,маене и мноого страхове...
всеки път когато малко ми поотмине си казвам-тц аз съм в грешка....полудявам...то е от седенето в къщи...и до следващия път..
Виж целия пост
# 11
Имах 5 годишна връзка, 5 годишен щастлив брак, едно страхотно дете  и един нещастен следобед, когато сглобих пъзела и го изгоних. Точка.

Сега съм влюбена и щастлива, чака ме втори брак и детето ми може да няма биологичен баща, но има татко.....



И аз така ...
Напуснах  моя  хубостник след 8 г съвместен  живот ... Сега имам друга  връзка и съм щастлива - детето ми има  биологичен баща но има друг  баща !
Виж целия пост
# 12
Бях бременна в 4-тия месец с малчо, когато реално си дадох сметка, че тая няма да я бъде.
Проблеми имахме и преди това, но нещата бяха на приливи и отливи.
Шансове - 1-ви, 2-ри, Н-ти.
Едва вечер взех решението за себе си, казах му, че искам развод, взех си детето и корема и отидох при нашите за 2 седмици, за да му дам време да си събере нещата и да си тръгне.
Процесът с разлюбването е бавен и много мъчителен понякога.
Но веднъж осъзнаеш ли, че не го обичаш и ще си по-щастлива без него, няма сила, нито деца нито навици, които да те задържат при него.
Всеки има праг на търпимост и инстинкт за самосъхранение.
Един може да търпи години побоища и психо тормоз, а на друг да му се скърши душата след първата обидна дума.
Слава на Бога, аз се оказа, че съм от бързите, щото можехме и до сега да си играем да иди си ела си и да побъркаме и децата.

Във всеки случай, когато си готова да си тръгнеш от тази връзка ще го знаеш със сигурност и няма да си задаваш въпроси дали и кога.
Виж целия пост
# 13
   Има един адски дълъг период на чудене и маене и най-вече пропиляване на ценни време и нерви.

На мен пък именно това време прекарано в размисъл ми помогна адски много в категоричността на решението ми и най-важното в сигурността ми, че няма връщане назад. За себе си знам, че съм направила абсолютно всичко възможно, изчерпила съм се откъм всички възможности и сега след близо година вече съм истински спокойна и уверена и това се дължи на мен самата, а не на това дали имам или нямам някой до себе си. А за любовта, разлюбването и раздялата- те нямат нищо общо. Малко са мъжете, които съм обичала, но продължавам и ще продължавам да изпитвам чувства към тях. Благодарение на времето прекарано в размисъл и отваряне на очите обаче пътят назад е невъзможен. Бих се замислила за втори (n-ти) шанс, ако сама съм убедена, че нещо не съм направила изцяло, че не съм се борила докрай, в случая с БНД обаче изобщо не е така.
Виж целия пост
# 14
Аз преди много време,но той не разбираше или не искаше да разбере.
Мъчихме се,аз най - вече, да се опитвам да залепя парчетата,на нещо несъществуващо вече.


Във всеки случай, когато си готова да си тръгнеш от тази връзка ще го знаеш със сигурност и няма да си задаваш въпроси дали и кога.

 Peace

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия