На 20г. съм и искам дете, имам нужда от подкрепата ви:)

  • 13 149
  • 207
# 45
Норита, искам само да ти кажа, че аз родих моето момченце на 25, с таткото сме заедно от ученическите ми години, първия въпрос който си зададохме когато го видяхме беше - Защо чакахме толкова дълго?Няма такова щастие, наистина и грижите и отговорностите са много, но всъщност се променя целият свят за теб!!!Успех!
Виж целия пост
# 46
Изборът за дете не е свързан с годините, а с възможността и нагласата... дали си готов за такава крачка ... аз съм на 19 години, преди 3 месеца се ожених и не съжалявам. За жалост при мен първата бременност много бързо приключи, но това увеличи двойно желанието ми да имам здраво малко сладко бебче. Моето мнение е - ДАВАЙ СМЕЛО НАПРЕД и не обръщай внимание на хората, които са негативно настроени към избора ти... в крайна сметка ти си преценила че го искаш, а има ли желание, има и начин Simple Smile УСПЕХ!!!
Виж целия пост
# 47
И аз на 20 мислех, че всичко знам  Simple Smile
Сега знам значително по-малко неща. Едно от тях - че в това да се прескачат етапи, най-малкото няма особен смисъл и полза...
Ако аз се притеснявах какво биха казали родителите ми или хората, когато планирам бременност, със сигурност щеше да ми светне, че липсва истинска готовност. Доста е страшно един ден да се събудиш и да установиш, че - както си си играл на семейство, така то- хоп -наистина се е появило, а на теб ти предстоят и доста други неща, които трябва да сместиш под една мишница... 


   
Виж целия пост
# 48
Не трябва да мислиш какво ще кажат хората, те няма да гледат детето ти! Peace Аз също родих на 20 след напълно желана бременност. Мама казваше "Ако много мислиш и плануваш, ако се страхуваш от мнението на хората и от това дали ще можеш да се справиш, никога няма да имаш дете!" Трудности винаги има, хората не спират да говорят, но щом имате желание- давайте смело и късмет! Hug
Виж целия пост
# 49
Много се радвам и възхищавам на младите хора решили се на тази стъпка. На 23 години съм сега се дипломирам и гледайки приятелките ми с бебета едновременно се плаша и им се радвам. Не съм на мнение, че преди да се решиш да имаш деца трябва да сте си купили апартамент, 2 коли, вила и т.н., но все пак това дете носи със себе си освен морални отговорности и доста финансови. Май това е частта, която най-много ме плаши. Съпругът на едната ми приятелка се наложи да замине за чужбина още 6 месеца след раждането на детето им... друга моя близка не може да си намери работа вече половин година след майчинството, защото като чуят, че е с малко дете и не я искат.... Ей такива неща ме плашат. И двамата с приятеля ми имаме над средните доходи, работим на по две места, имаме си и нещо лично наше и пак не стигат пустите му пари... Имаме жилище, в което можем още утре да се изнесем да живеем, но мисълта, че може да не се справим с финансовата отговорност ни се вижда ужасно страшна... и как няма да е като непрекъснато само слушаме за финансови кризи, банкрути, хора без работа, черни прогнози.
Често мисля за времената примерно на родителите ми, не знам кое е било толкова по-различно. Животът е бил по-лесен? Те са се решавали по-безстрашно на тази стъпка или не са се задълбочавали толкова в размисли като нас днес? Факт е обаче, че за жалост дори да имаш образование, професия и т.н. отговорността да имаш дете е огромна и не бива да се пристъпва като това лекомислено.
И аз искам дете и то не едно, но искам да мога да му дам всичко най-добро, а мисълта, че е възможно да не успея да го направя за момента е по-силна от всичко.

А на теб мила моя-УСПЕХ! Дано всичко да е наред и да сте много много щастливи с малкото ви същество!   bouquet
Виж целия пост
# 50
Много е хубаво, че си се решила. Хубаво е също, обаче да помислите за това дете и какво ще му осигурите. И какво ще ти отнеме на теб, макар това, което ще ти даде е много повече.
Ти си млада, можеш да изчакаш още малко. Помислете къде ще живеете, колко струва всичко около теб и бебето.
Но ако не Ви се чака, просто го направете и се радвайте на малкия човек.
Виж целия пост
# 51
Здравейте, благодаря на всички които ме подкрепят или не , защото всеяка една има право.
За сега обаче , решихме с годеника ми да преостановим бебеправенето , да наистина правихме опити 3 месеца , но не стана и решихме че това е знак от судбата ...

В момента стагяме жилище, поуспокоихме малко топката, решихме нещата да стават постепенно за да можем да се радваме на всеки един период от нашия живот .Детето е един прекрасен дар и ние наистина трябва да бъдем готови да го посрещнем подобаващо Heart Eyes
Виж целия пост
# 52
Никога не идва подходящия момент за бебе винаги ще има  нещо да се довърши ,да се изчака . Ако ти си готова и приятелят ти си правете бебче .Ние поне така решихме в един момент всичко на заден план първо бебето .
Виж целия пост
# 53
Здравейте, благодаря на всички които ме подкрепят или не , защото всеяка една има право.
За сега обаче , решихме с годеника ми да преостановим бебеправенето , да наистина правихме опити 3 месеца , но не стана и решихме че това е знак от судбата ...

В момента стагяме жилище, поуспокоихме малко топката, решихме нещата да стават постепенно за да можем да се радваме на всеки един период от нашия живот .Детето е един прекрасен дар и ние наистина трябва да бъдем готови да го посрещнем подобаващо Heart Eyes
Не се съсредоточавайте само върху бебеправенето.Радвай те се един на друг и бебето само ще дойде.
Виж целия пост
# 54
Моето мнение е да се посъветваш с родителите си. Едно добронамерено мнение няма да ти навреди. Хормоните са страшна работа и решенията не винаги са обмислени достатъчно трезво.
Друг е и въпросът доколко отношения от 1 година могат да бъдат изпитани. Млади сте още, опознайте се добре и тогава.
Виж целия пост
# 55
Здравей, Нори Simple Smile Аз също съм на 20, а приятелят ми е на 22, заедно сме от 2 години , минахме през ,много неща и искаме бебе, но все още не се чувстваме готови от финансова гледна точка. Ако го нямаше този фактор, щяхме да го направим най-вероятно и въпреки, че знам, че много хора биха казали, че си съсипваме живота , не бих им обърнала внимание. Моят съвет е да си стъпите на краката добре, да си сигурна, че няма да си зарежеш образованието и най-вече да си сигурна, че това е правилният човек- тогава няма от какво да се притесняваш:)
Виж целия пост
# 56
Аз самата съм на 20,а приятелят ми на 23.Бебето стана,защото не се пазихме.След дълги разговори го оставихме и сега се радваме на нашето слънце.Нито родителите са се бъркали нито никой.И не съм съгласна,че като родиш на 20 трябва бабите на детето да го гледат.Сама си го отглеждам.Мъжът ми ми помага до толкова до колкото може.Майка ми е идвала не повече  от 15 нощи до сега да го гледа.Не казвам,че ми е леко.Но аз съм си избрала такъв живота ми да бъде.Дори в момента седя и го гушкам да спи,защото го мъчи зъбче.Няма по хубаво нещо на света от това да създадеш семейство и да се грижиш за него. Hug
Виж целия пост
# 57
Mademoiselle Chocolate, родителите ни знаят , че имахме планове за бебче и че рано или късно ще стане , майка ми даже през един от месеците в които бях в очакване на чудото , почти свикна с мисълта , че ще става баба Laughing.Тя самата ме е родила млада , мен и сестра ми , никога не сме били богати , понякога сме имали - друг път не, но любов ...хора от нея имах в излишък Hug.Бъдещият ми мъж е прекрасен , възраста няма значение, имам приятелки и на по 40г. които са финансово презадоволени , постигнали всичко материално, което са си поставили за цел , а са самотни , не са открили човека , когото аз съм открила толкова рано...
Burmichka, да парите наистина са важен фактор, но никой не знае кога ще се почуства финансово сигурен , парите както идват така си и отиват , ще има върхове и спадове, както в семейните отношения, така и в бюджета на семейството.Пожелавам ти всичко при вас да се нареди и да имате най-красивото бебче Hug
iana_vd- Много се радвам на млади хора като вас и аз съм твърдо за -детето да се гледа от родителите му, сигурно не е лесно , ти си знаеш какво ти коства.Дано зъбчето е минало и бебчо вече да е спокоен Hug
Виж целия пост
# 58
Норчееее  Hug  Hug  Hug
iana_vd , радвам се за теб и се възхищавам на смелостта ти  Hug Дано зъбчето не тормози бебчето ти. Радвам се, че не си глезена кукла, която да го хвърли на мама или на свеки, щото е млада и й се живее  Hug Само така, момиче  Peace
Виж целия пост
# 59
Нори, аз също имам колебания в момента, въпреки, 4е съм женена, с апартамент, с 1 образование, в момента завършвам 2ро висше и пак се колебая.... Crazy
Останах без работа, разбрахме, 4е имаме репрудуктивен проблем ( в мен е при4ината Cry Confused), след 9 неуспешни месеца опити, и запо4нах да се колебая. В момента съм на ле4ение, което ще продължи до Октомври, но ако до тогава не намеря рабта, дали да продължим с опитите, ами ако стане какво ще правим, няма да имам право на май4ински, парите няма да стигат.....
И въпреки това ми се иска да запо4нем опитите веднага след ле4ението.....но дали не е безотговорно?!? Моля някой да ми даде съвет....старх ме е Confused Tired
Благодаря ви предварително, но наистина изпитвам колебания, мъжът ми е на мнение, 4е ще се справим, родителите ни също , но без пари е старшно.....как мислят, 4е ще с еоправим ,не знам....
Но пък и след ле4ението вероятността да забременея е най-голяма, след това проблемът може пак да се появи....не ми се рискува и с това...побъркавм се ве4е Tired Cry
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия