На 20г. съм и искам дете, имам нужда от подкрепата ви:)

  • 13 149
  • 207
# 60
Ани  spoko
Ако бях на твое място бих продължила веднага с опитите след лечението. Както сама казваш, тогава вероятността да забременееш е най-голяма. Имате жилище, където да живеете, не сте на улицата. Бъдещият татко работи, а и родителите ви няма да ви оставят, ще помагат кой с каквото може, сигурна съм. Майчинство ще получаваш задължително първата една година, можеш да проучиш въпроса ако се назначиш някъде фиктивно след като забременееш, само колкото да си внасяш осигуровки, дали няма да ти го изплащат и през двете години. Не казвам, че ще ви бъде лесно, напротив, но няма човек, който ако се захване с нещо, което желае, и го преследва, да не се справи. Търсиш ли начин, ще намериш. А ти мила, ти си такъв борец, че съм сигурна, че ще се справиш  Hug
Виж целия пост
# 61
Благодаря ви момичета  Hug Чак се изчервих  Blush   bouquet

Ани и аз те съветвам да продължите с опитите.Ние също имаме жилище,но аз взимам мизерните 100 лев от социални.Родителите помагат с пари и мъжо работи когато има работа.На детето нищо не му липсва.Даже има толкова излишни глупости  които се  чудя къде да прибера.Повярвай ми имам роднини където искаха всичко да им е ок когато решат да имат бебе.Е когато вече имаха всичко бебето вече 3 години не става.
Виж целия пост
# 62
Яни4ка Hug Мила и аз така мисля, 4е когато сме готови, а то не винаги сме готови, все има нещо да се 4ака да се нареди или да стане по-добре, тогава не става лесно беб4ето...защото нали знаете, 4е най-лесният на4ин да разсмееш Господ е акто му разкажеш плановете си Laughing
Може би е изпитание за нас, което трябва да издържим. Наистина се опасявам дали ще имаме вси4ко нужно за бебето, но все пак благодаря на Господ родителите и на двама ни са живи и здрави, ще помогнат, и други близки и роднини имаме и те ще помагат....а и нашето бебе не е прищявка, то бе обмислено и планувано във време, когато и двамата с мъжа ми работехме, той управител на бензиностанция, а аз софтуерен специалист.....купихме си кола, преобзаведохме жилището оба4е бебето не ставаше и не ставаше.....после разбрахме при4ината, лекувам се и ето на останах без работа Cry
Мисълта ми, макар и малко объркана бе, 4е ние го планирахме в идеален за нас момент, а то май ще стане, когато моментът никак не идеален, но кой ми гарантира, 4е след време, когато бебето е факт, макар и родено при идеалните условия, няма пак да изпаднем в икономи4еска и финансова криза, имам впредвид нашето семейство не глобално Mr. Green
Виж целия пост
# 63
но кой ми гарантира, 4е след време, когато бебето е факт, макар и родено при идеалните условия, няма пак да изпаднем в икономи4еска и финансова криза, имам впредвид нашето семейство не глобално Mr. Green

 newsm10
И 10 години да живееш с някой, пак може да се окаже че не го познаваш. Особено когато се появи бебе нещата се променят някак. Аз забременях на 20, бях втори курс. Завърших си образованието, родих си още едно детенце и завърших още едно образование. Нищо не ни липсва. Нещата винаги се нагласят някак, когато се правят с мерак. Хич да не ти пука какво ще кажат хората, най-хубаво е нещата да се случват когато ги искаш силно. Когато си влюбен - това е момента да си имаш бебе.
Виж целия пост
# 64
Яни4ка Hug
Мисълта ми, макар и малко объркана бе, 4е ние го планирахме в идеален за нас момент, а то май ще стане, когато моментът никак не идеален, но кой ми гарантира, 4е след време, когато бебето е факт, макар и родено при идеалните условия, няма пак да изпаднем в икономи4еска и финансова криза, имам впредвид нашето семейство не глобално Mr. Green
Така е -живота е една въртележка, никога не знаеш на къде ще се завърти и на какви изпитания ще те подложи.Аз мисля , че иделания момент в който бебето ще стане е идеалния.Бъди спокойна , всичко ще се нареди , а и като има кой да ви помага ...не мисля че ще ви трябват милиони в началото за бебчо , та и след това .Мисли положително и остави нещата сами да се случват Hug
Виж целия пост
# 65
От 19 годишна започнахме с опитите за бебе,но то така и не идваше.Родих на 21,но нито за миг не съм си помисляла,че няма да се справя или че ще съм лоша майка.За мен и за детето ми,аз съм най-добрата!
Късмет Hug
Виж целия пост
# 66
Ако аз имах избор сега, бих родила на 20 и малко... Успех!
Виж целия пост
# 67
Аз също съм на 20 години. И аз с моя приятел сме щастливо влюбени. И аз съм студентка първа година (редовно). И аз умирам от желание да имам дете. Чувствам се непълноценна, имам нужда да даря един живот, да отгледам и възпитам дете. Но имам някаквъ вътрешни граници, които сякаш ми пречат.
Първо си задавам въпроса, дали това силно желание не е породено от факта, че когато съм се родила аз майка ми е била на 35 години - човек от друго време с други разбирания. Цял живот точно тези разминавания в поколенията с родителите ми са били някаква пречка. Дори и като малка, когато се разсърдех на майка ми казвах, че като завърша училище (средно) ще имам деца, за да съм млада майка и да се разбирам с децата си. И сега ето ме - на 20 години, щастливо влюбена, без деца но с огромното желание и мечти. Обаче... Сега всичко е хубаво, нямаме проблеми с болести на детето, не мислим откъде да вземем пари, за да купим антибиотик (просто давам примери). Живеем безгрижно ... и всичко ни е наред. И двамата искаме дете - аз съм на 20, а той на 30. Мисля си обаче... Сега той е идеалният, но след 10 години пак ли ще е идеалният- има ли как да разбера?! - няма. Значи трябва да рискувам. Да родя дете, да си се грижим двамата за него, пък после да му мислим. Е хубаво тогава. Аз ще съм на 30 (примерно). Без образование, без пари и с дете, което си има своите нужди. Дали не е по- добре да се погрижа доколкото мога първо за себе си (поне образованието), за да може в един такъв момент да имам отворена врата.... нанякъде....

А относно "живота" и забавленията. Ами... при мен така да се каже отсъстват... Не ходя по дискотеки - не ми е приятна обстановката - силна музика, напушени хора, гъст цигарен дим. И по кръчми рядко ходя - тонове селяния и простащина на квадратен метър... Да, не мисля, че ще загубя нещо, ако имам дете и не мога да ги посещавам  newsm78

ПП Нори не си мисли, че се опитвам да те разубеждавам, просто споделих и моята .... история. Ако смяташ, че си готова и нямаш никакви предразсъдъци ... и ти и приятелят (годеникът) ти... Не правете планове кога и как. Просто се обичайте, не се пазете... то от самосебе си ще стане, когато най - малко го очаквате. Не превръщайте детето в някакъв бъдещ план, оставете го да бъде плод на вашата любов....

ПП2 Също така не оставайте с впечатление, че изпитвам някакви колебания от връзката ни. Просто съм реалист и осъзнавам, че в днешно време е трудно да се задържи едно семейство цяло вечно. Не е невъзмоно, разбира се. Просто са нужни прекалено много компромиси и прошки, които аз не бих простила ...
Виж целия пост
# 68
noritata20 аз бях в същото положение като теб преди 2-3 години,сякаш нещо ме спираше,въпреки че го исках и много пъти беше коментирано.
Е...оказа се че това съвсем не е човека който искам за себе си и за баща на децата ми.Явно съм била мноооого влюбена и заслепена.
Сега,2 години след това имам прекрасен приятел и сега нищо не може да ме спре!
От този месец правим опити за бебе и се надявам скоро да съм  preggo

Разбира се,не искам да кажа че като при мен е така,значи и с теб ще е същото.
Просто слушай сърцето си!

Успех!
Виж целия пост
# 69
Съгласна с puphi и Теди - много правилни (поне за мен) мисли Simple Smile

Моята премъдра баба има една приказка - изяш една торба сол с някого и чак тогава си помисли че го познаваш... моят живот и връзката ми го доказаха ... и аз съм млада - все още на 22 и аз съм студентка, но смятам че с човека до мен си изядохме доста сол заедно през последните годинки и си доказахме думичките "Обичам те", така че мога да кажа, че го познавам или поне знам със сигурност, че ще е добър баща - нещо което е много много важно... поне за мен - щото има хора дето стават и дето не за родители (особено при мъжете)...
И отново моята премъдра баба, която противно на очакванията каза "Какви сватби какви глупости - идете пообиколете света малко за тез пари!", каза още "Отстъпвайте си - той на тебе и ти на него и си прощавайте щото иначе няма живот... " и сега когато тая премъдра и преизстрадала жена е много болна и не винаги мисълта и тече гладко все още повтаря, че живота е компромис...когато трябва и колкото трябва...
 Peace
Виж целия пост
# 70
Теди, радвам се за теб и стискам палци бебето да се получи още от първия път. Успех  fingerscrossed fingerscrossed fingerscrossed Flowers Four Leaf Clover Flowers Four Leaf Clover Flowers Four Leaf Clover
Виж целия пост
# 71
Да се включа и аз по темата.Мога да ви разкажа за една двойка, които много се обичали  и решили да се оженят.Но проблема бил там, че имали голяма разлика във възрастта.Той бил на 30, а тя на 16.Бащата на момичето се съгласил с този брак, но при условие, момичето да не ражда веднага.Младите се съгласили, защото много искали да са заедно.И така минали години и когато решили, че вече е време работата не става.Така си и останали без деца. Та мисълта ми е, че подходящия момент никога не настъпва.Все има нещо за доуправяне, винаги ще има още нещо да се свэрши преди това.Аз съм на 26 години и съм бременна с първато си дете.И незнам, защо все си мисля, че ако бях забременяла преди няколко години щеше да ми е по- леко.Между другото преди две години завърших висшето си образование и за 4-те години на следване може би 60% от колежките ми родиха.Така, че няма невъзможни неща.Стига да искаш може  и да учиш и дете да гледаш.Който иска нещо намира начин да го постигне, който не иска търси причини.
Виж целия пост
# 72
Според мен може би трябва да изчакаш докато завършиш. Едва ли ти остава много, а е важно да обърнеш достатъчно внимание и на учението, и на бебенцето си  Simple Smile

Аз самата още от ученичка си мечтая за детенце, но уви, нещата при мен са много сложни  Sad
Виж целия пост
# 73
Аз също съм на 20 години. Не уча, защото съм решила първо на родя 2 деца да ги отгледам малко и като ги дам на градина, тогава да си уча аз, да си градя образование и бизнес, който мъжа ми ще ми предостави. И за всичко това благодаря на Господ, че мога да си го позволя,да избирам какво да правя с живота си аз, а не обстоятелствата. Но ще ти кажа едно- имаме пари, имаме къщи и какво? бебе имам ли?- не. На тавана имам количка за 2000лв... а бебе имам ли? - не! Така че въобще не мислете за пари и притеснения... Децата и здравето на най- важни.... Всичко давам за да имам бебе! Но уви- Господ дал, Господ взел!
Виж целия пост
# 74
Jessika- пожелавам ти в най-скоро време чудото да ти се случи Hug Hug Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия