На 20г. съм и искам дете, имам нужда от подкрепата ви:)

  • 13 149
  • 207
# 75
desi-deskata83, такива случаи познавам и аз. Напълно съм съгласна с теб, всичко се нарежда, стига да го иска човек...И две торби сол да изядеш с някой, пак не е сигурно че ще остарееш с тоя човек, причините за раздяла могат да са всякакви. Не се мислят толкова тия неща. Влюбването си има биологичен смисъл. Деца се правят с любов, а не по график - ще чакаш това, после онова...винаги има какво още да се постига - образование, жилище и т.н. Къде е критерия кога да спреш да чакаш? Не е най-добрия вариант това, което напоследък стана мода - да чакаш да си уредиш живота и да раждаш на 35, тя природата си го е измислила. Jessika, много гот си си решила, това е по-нормалния ход на нещата според мен. Стискам палци скоро всичко да се случи както го искаш  bouquet
Виж целия пост
# 76
 benedenia  noritata20   благодаря ви! Успех и на вас!!!  Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 77
Здравей!И аз съм на 20 години и ние с моят приятел сега правим опити за бебче искам да ти кажа,че и аз съм студентка и при нас както и при вас само той работи за сега така че няма страшно смисъл когато на мен ми кажат ти луда ли си на 20 години си още нямате много пари не се знае дали ще сте заедно след време и т.н аз на тези упреци отговарям само че каквото може да се случи на мен и на теб защото сме на 20 същото може да се случи и на човек и на 25,26,27,30 и т.н. както нямаме пари така след 1 година може и да забогатеем както сме заедно може след време и да не сме ама това са нормални несхта аз ако от сега тръгна да мисля за всичко дето може да ми се случи ..... туиче никой не е застрахован от раздяла и бедност най-важното е да си сигърна че го искаш и щом се обичате моят съвет е успех  Wink Simple Smile
Виж целия пост
# 78
 Praynig Направооо ви завиждам за смелостта и с удоволствие чета и се надъхвам от такива по-малки и смели момичета. С бившия ми приятел бяхме 7 години заедно и аз на 20-21 ми се появи много силно желание за бебе и бях убедена че това е човека за мен.
След поредица от неприятни случки, се разделихме, но пък от около година съм с друго момче и сега вече знам какво е обич наистина, че дори повярвах на приказката, че господ си знае работата
От около седмица искаме бебе.....той го поиска де, аз само се съгласих. Ние от около 3-4 месеца не се пазим, но сега така гласно се обяви и мен ме подгони една паника ужасна. Седя сега и ви чета колко сте сигурни спомням си и аз колко бях сигурна и се чудя от къде ми се взе тази паника сега  Blush
Виж целия пост
# 79

От около седмица искаме бебе.....той го поиска де, аз само се съгласих. Ние от около 3-4 месеца не се пазим, но сега така гласно се обяви и мен ме подгони една паника ужасна. Седя сега и ви чета колко сте сигурни спомням си и аз колко бях сигурна и се чудя от къде ми се взе тази паника сега  Blush

М, да! Това с паниката е позната ситуация... и аз не знам от къде ми идва на мен...
Виж целия пост
# 80
Успех момичета и аз съм на 20 и вече от 1 година и 9 месеца правим опити без успех , но вече знам че когато му дойде времето ще си дойде и бебето. Успех на всички  Hug
Виж целия пост
# 81
И аз съм като теб, знам че ми е рано, но много го искам, въпреки това ще изчакам още малко, тъй като майка ми реши да ме изпревари. Joy
Виж целия пост
# 82
eazynote ами мила честито за майка ти тогава. А пък твоето бебче си дойде с времето  Grinning Hug
Виж целия пост
# 83
Здравейте момичета, нова съм тук и се надявам във ваше лице да намеря хора, които ще ме подкрепят Simple Smile Аз съм на 21 години, сгодена съм от 5 месеца за приятеля ми който е на 24 и много искаме да си имаме детенце. Правим опити от 6-7 месеца, но за сега без резултат Sad Правих си  изследвания и всичко е в норма. Според хората около мен всичко се дължало на стреса, а и го искам наистина много и всеки месец си втълпявам някакви симптоми Simple Smile Аз също съм студентка, само че 3-ти курс и си мисля, че точно сега му е времето Simple Smile
Виж целия пост
# 84
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=573074.0
V_K ако искаш заповядай в тази темичка там всички за това се борим и ще получиш подкрепа и разбиране,всички момичета са супер!
Виж целия пост
# 85
Здравейте, момичета  Hug Записвам се да ви следя. Много сте положителни и много ми хареса темичката.

На мен ми е още рано за бебе, въпреки че се чувствам готова.  Peace По принцип за всичко я карам по-раничко. Mr. Green Знам, че това е голяма отговорност и много важно решение,което трябва да бъде добре обмислено, но смятам, че мога да се справя, но все още не съм срещнала подходящия човек, с който да споделя това щастие. Мислех, че съм го намерила, но нещо се разочаровах. ooooh! Когато човек е влюбен винаги си мисли, че е най-подходящият и вече съм по-предпазлива.

Пожелавам успех на всички, които са сигурни, че са намерили любовта. До скоро!   bouquet

Виж целия пост
# 86
Аз, съдейки по себе си  Wink , смятам, че на 20 години една жена тепърва започва да се ориентира какъв живот иска да живее, с какъв мъж, какви са й целите, амбициите и т.н. А един мъж на 22 си е още хлапак.  Laughing Разбира се, има и изключения, но за мен авторката е твърде млада, за да се обвързва толкова сериозно с приятеля си и да имат общи деца.  Peace  Да не говорим, че едно следване с бебе на ръце не е най-хубавият и приятен начин на живот за един млад човек! Мое лично виждане!  Grinning Все пак всичко не се ограничава до това да забременееш и да родиш. След това трябва да си родител и възпитател. А за това се изисква доза опит, улегналост и увереност, както и поне малко самостоятелност (финансова и друга).
Виж целия пост
# 87
Jana Ina, аз мисля, че всеки си преценява сам. Можеш и на 20 да се справиш с майчинството, а може и на 35 пак да не се справиш. Ако седнеш да чакаш да си уредиш живота-може това никога да не стане. Не съм и съгласна, че един мъж на 22 не е способен да стане татко. Всичко зависи до човека. Когато се оженихме със съпругът ми, той беше на23, а аз на 22. ! година по-късно станахме родители. Ако бяхме чакали да завърша, да се устроим и т.н. сега-12 години по-късно още щяхме да сме без дете. Имай пред вид, че дори сега, като споделих , че планирам второ дете, чух от няколко места въпроса-как го мислим, как ще се оправяме и въобще разумно ли е... Така, че... Май в България няма подходящ момент.
Виж целия пост
# 88
marrdata, аз не съм в България и за това написах, че това е моето виждане за нещата. Винаги съм си мислела, че фактът, че е тук е част от причините винаги да залагам на по-сигурното в живота.  Wink Явно просто си е до човек!  Wink  Вероятно преди 5 години щях да напиша друг отговор по темата, но от днешната ми гледна точка сега съм много по-зряла и улегнала за дете.  Peace И гледайки някои приятелки, които родиха преди години, определено смятам, че съм взела правилното решение за себе си!  Grinning
Виж целия пост
# 89
Важното е да не се генерализира в такива случай, защото майчинството е строго индивидуално усещане. Колкото жени има по света, толкова и мнения по въпроса. Отделно като повториш и потретиш все е различно.
За мен жена на 21 е напълно възможно да бъде зряла майка, но мъж на тази възраст категорично НЕ! И изобщо дори не мисля, че мъж на 22 може да се нарече мъж. Но това пак си е мое лично усещане. Исках си батко, намерих си го.

За майчинството в трети курс на университета също съм категорично НЕ! Не стига, че човек има 4 - 5 спокойни студентски години да си преживее в живота, ами да носи отговорност за дете. Не мисля, че нещо може да замени радостта ми от "безгрижните" студентски години. Да не говорим за вероятността изобщо да не успееш да завършиш. Тук изобщо не сравнявам коя е по - голямата радост - студенстството или майчинството, нито пък осъждам жените, които предпочитат майчинството. Това за мен са РАЗЛИЧНИ неща, които всеки трябва да изживее пълноценно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия