B---Това мога да го кажа по много един спокоен /без да се притеснявам/ начин...Може на хората да им се стори много мегаломанско , но нека да е така.От първия ден, в който започнаха да ме познават до сега ,моя авто-контрол е по този начин/по този модел/.От всички/всякакви/ хубави и нови неща, които ти се случат ,краката ти могат да се откъснат от земята/да се отделят от земята/,и ти можеш да изречеш думи по-големи от ръстта си,може да си мислиш ,че си създал малките планини.Когато те наградят можеш да повярваш в тези награди,можеш да видиш себе си без съперници...Това ,каквото и
да ми се случи ,никога няма да го направя.Досега съм направила само една работа,хората не си ме спомнят много ясно от другите проекти, в които съм участвала.С много хора ме срещнаха/представиха ме пред/на много хора/,направиха се много хубави сравнения,но аз във всички тези моменти мислех ,че е нужно /че трябва / да си знам мястото /да не прекрача границата /.Нужно е много време да мине след нещата ,които съм направила,трябва много да чета/ да се уча/,трябва твърде много хора да опозная/да познавам/.
10. По повод това хората да знаят за тази граница на допустимото ,свързано с вашия живот...
Б---В живота си не съм се срещала с такъв човек ,който да не знае това.Но в тези боядисани магазинни /папарашки/ случаи,в аргументите им свързани с много хора,се срещам с много неща.По принцип оставам безмълвна,знам че има една част , която казва ''Какво ни интересува нас''/какво ни пука на нас/. Ето тази част ме интересува мен.Давайки отговор на техните аргументи,и себе си ,и тези
събития, и самите тях ,изглеждам така ,сякаш ги приемам много насериозно тях.
11.Добре , в тези дни ,извън работата ви ,накъде, ако се насочат камерите ,ще бъдете щастлива ?
Б---Това е хубав и труден въпрос ! През лятото в продължение на 4 месеца бяхме в различни градове на страната ,обучавахме децата на театрално изкуство,но не взехме камерите с нас за да можем да покажем тази работа след това ,която свършихме там с децата.Медиите например проявиха интерес към това ,но не повече отколкото проявиха интерес към това, с кого съм била аз.
12.Когато останете много безпомощна в някои моменти от живота ви ,как бихте спасили себе си от тази ситуация ?
Б---Виждам ,че веднага се подслонявам /намирам убежище/ при майка си или веднага и се обаждам.
Най -голямото ми отчаяние беше момента ,в който загубих баща си. Тогава разбрах ,че в живота няма
решение за всяко едно нещо ,както го казват.И в този период започнах да се занимавам със себе си,
обърнах се към себе си / върнах се към себе си/.За да ме спаси от това отчаяние ,Бог ми даде един
подарък,започнах една работа и така с това нещо залъгах себе си.
13.Имате ли някакви суеверия ?
Б---Например ,ако счупя огледало се замислям: ''Ами сега , ще ме споходят седем години нещастие ''
14.Имате ли някаква страна от характера си ,която на другите да им се струва като клише ?
Б---Може би това постоянно повтаряне ''Опитай се да мислиш по-добре/или мисли позитивно/'',може вече да им се струва като клише.Аз харесвам това в себе си, защото не съм видяла вреда от това да мисля позитивно /или да се замислям по-задълбочено/.
15. Правилата -преведени.
16.Облеклото-преведено.
17. Колко продължава времето, в което вземате едно решение ?
Б---Решението е свързано с това ,за което трябва да го взема,но в последно време вече съм по-ясна /решителна/.Преди имаше моменти, в които бях по-нерешителна.Поради това ,че съм загубила много
материални и нематериални неща в живота , а сега не мисля , че има много неща ,които мога да загубя.
18. Какви са тези материални и нематериални неща ,които сте загубили ?
Б---Преди малко нали имаше неща, за които говорихме.Не бих искала да обидя хората,но когато те ме
нараняват ,не мога да остана безмълвна и да затворя това в себе си.Вече вземам решение и говоря това ,което мисля,защото ,те след като са наясно ,че могат и са решени да ме загубят,и на мен ми се струва ,че нямам нищо за губене.Това е, което мога да кажа за материалното.А за нематериалното, когато искам едно нещо много,а на следващия ден или след известно време , когато това желание е намаляло, тогава духа ми много спада.Това чувство или каквото е там,даже и да го имам ,не променя нищо.Забелязвам ,че този период с течение на времето намалява.За нещата ,които остават в спомените, чувствам се по-близка до него момент,и затова вземам по-ясни решения.Мога да кажа ,че
последната една година съм такава.