Искам да видя дали има и други като мен и как се справяте? По цял ден работя и общо взето се грижа почти за всичко - децата, домакинството, мъжа ми е на работа от 9 до 9 вечерта приблизително. Освен че имам много неща за вършене, ми е и доста самотно - когато всички вече са се прибрали, аз още чакам..Добре че децата ме разведряват. Когато се прибере вече е доста уморен и няма време за нищо, освен да вечеря, спи и отново на работа... Кризата си е гадна работа, но и това положение не е леко. Споделете вие какво правите в такъв случай?
Виж целия пост
На Вас тежи ли Ви това?
- Публикувана: 13 апр. 2010, 21:10 ч.
- Последно мнение: 15 апр. 2010, 23:07 ч.
# 1
13 апр. 2010, 21:21 ч.
Мен и децата не ме разведряват - големи са и всяка си има своите занимания - от работа в къщи - вечеря, компютър, баня, легло, книжка, сън....честно казано след работен ден нямам и желание за друго - много често уикенда също минава в лежане и нищоправене. Но на мен ми е приятно това нищоправене - стига ми само да го чувам как диша до мен...и всичко е розово 
Понякога даже и не си говорим - просто лежим един до друг...
не разбрах какво още чакаш?
Виж целия пост
Понякога даже и не си говорим - просто лежим един до друг...не разбрах какво още чакаш?
# 2
13 апр. 2010, 21:27 ч.
ами...чакам да си дойде да си полежим
!
Виж целия пост
Мен и децата не ме разведряват - големи са и всяка си има своите занимания - от работа в къщи - вечеря, компютър, баня, легло, книжка, сън....честно казано след работен ден нямам и желание за друго - много често уикенда също минава в лежане и нищоправене. Но на мен ми е приятно това нищоправене - стига ми само да го чувам как диша до мен...и всичко е розово Понякога даже и не си говорим - просто лежим един до друг...
не разбрах какво още чакаш?
Понякога даже и не си говорим - просто лежим един до друг...не разбрах какво още чакаш?
ами...чакам да си дойде да си полежим
!
# 3
13 апр. 2010, 21:32 ч.
Тежи на всички не се коси. И на мъжа ти му тежи, ама какво да прави човека.
Виж целия пост
# 4
13 апр. 2010, 22:15 ч.
Това от кога е така?
Подобно нещо бих допуснала максимум за няколко месеца. Всекидневна липса в извън работно време - не.
Не казвам, че при вас е така, но доста хора познавам (и мъже, и жени), които нарочно се оправдават с много работа, само и само да не са вкъщи и да си поемат другите отговорности.
Виж целия пост
Подобно нещо бих допуснала максимум за няколко месеца. Всекидневна липса в извън работно време - не.
Не казвам, че при вас е така, но доста хора познавам (и мъже, и жени), които нарочно се оправдават с много работа, само и само да не са вкъщи и да си поемат другите отговорности.
# 5
13 апр. 2010, 22:19 ч.
Вече свикнах.Мъжът ми го няма по цяла седмица,само събота и неделя си е вкъщи.Аз ходя на работа,готвя,чистя,пера,простирам,гладя,водя и взимам детето от ясла,ходим да си поиграе на някоя площадка,храня го,къпя го,слагам го да спи...Тежи ми, не физически,липсва ми съпругът ми,сякаш живея,за да чакам да дойде съботата и някоя отпуска,през която да сме заедно.Много хора са така,ти се радвай,че има работа,защото иначе...лошо.
Виж целия пост
# 6
13 апр. 2010, 22:24 ч.
Приеми, че за някои работното време е от 9 до 21. Не може всички да са зад гишето или на бюрото от 8 до 17. Още по-малко пък мъж - ако е и със собствен бизнес пък - забрави...
Точно пък тези които работят от понеделник до петък от 8 до 17 - пък едни мъже....айде няма нужда.
Виж целия пост
Това от кога е така?
Подобно нещо бих допуснала максимум за няколко месеца. Всекидневна липса в извън работно време - не.
Не казвам, че при вас е така, но доста хора познавам (и мъже, и жени), които нарочно се оправдават с много работа, само и само да не са вкъщи и да си поемат другите отговорности.
Подобно нещо бих допуснала максимум за няколко месеца. Всекидневна липса в извън работно време - не.
Не казвам, че при вас е така, но доста хора познавам (и мъже, и жени), които нарочно се оправдават с много работа, само и само да не са вкъщи и да си поемат другите отговорности.
Приеми, че за някои работното време е от 9 до 21. Не може всички да са зад гишето или на бюрото от 8 до 17. Още по-малко пък мъж - ако е и със собствен бизнес пък - забрави...
Точно пък тези които работят от понеделник до петък от 8 до 17 - пък едни мъже....айде няма нужда.
# 7
13 апр. 2010, 22:26 ч.
Не е леко. И не вярвам някой да напише пък обратното. Но издебваме моментите, когато е свободен и тогава изживяваме всичко пълноценно... 
Виж целия пост
# 8
13 апр. 2010, 22:30 ч.
Ще наваксвате през уикендите - излизания ,ресторанти, срещи с приятели. Децата ви са големи, така че спокойно може да си организирате уикенда на някой курорт и да се отдадете на почивка и време един за друг.
Виж целия пост
# 9
13 апр. 2010, 22:33 ч.
При толкова много ангажименти как може да ти е толкова самотно 
. Но те момичетата хубаво са ти обяснили де.
И на твоето момче не му е леко.
Виж целия пост
. Но те момичетата хубаво са ти обяснили де.И на твоето момче не му е леко.
# 10
13 апр. 2010, 22:36 ч.
Теб май всъщност ти е по-самотно от колкото , че си много натоварена?
Намери си хоби...нови приятели покрай него.. и така дните ще ти се виждат доста по-кратки
Виж целия пост
Намери си хоби...нови приятели покрай него.. и така дните ще ти се виждат доста по-кратки
# 11
13 апр. 2010, 22:38 ч.
А ти приеми, че хората имат различни приоритети.
Първо, израсла съм в семейство със собствен бизнес.
Второ, ние с мъжа ми също се занимаваме с такъв.
Родителите ми нощем да им звъннеш, ще ти свършат работа, но това си е тяхното семейство, не ги упреквам, в моето има съвсем различни правила, нищо, че се занимаваме с едно и също. Да, те са истински професионалисти, но за тях няма почивен ден, няма вечер, няма сутрин, на мен това ми в повече и нито от гледна точка на дете, нито на възрастен ме устройва.
Че понякога се налага, да, но всеки ден - не. И няма да го допусна, най-вече заради детето ми.
П.П. Съчетаваме и полезното с приятното, т.е. взимаме детето с нас. На нея й е интересно, а и после обикаляме детските площадки в района, който й е нов и непознат, съответно интересен.
Виж целия пост
Приеми, че за някои работното време е от 9 до 21. Не може всички да са зад гишето или на бюрото от 8 до 17. Още по-малко пък мъж - ако е и със собствен бизнес пък - забрави...
Точно пък тези които работят от понеделник до петък от 8 до 17 - пък едни мъже....айде няма нужда.
Точно пък тези които работят от понеделник до петък от 8 до 17 - пък едни мъже....айде няма нужда.
А ти приеми, че хората имат различни приоритети.
Първо, израсла съм в семейство със собствен бизнес.
Второ, ние с мъжа ми също се занимаваме с такъв.
Родителите ми нощем да им звъннеш, ще ти свършат работа, но това си е тяхното семейство, не ги упреквам, в моето има съвсем различни правила, нищо, че се занимаваме с едно и също. Да, те са истински професионалисти, но за тях няма почивен ден, няма вечер, няма сутрин, на мен това ми в повече и нито от гледна точка на дете, нито на възрастен ме устройва.
Че понякога се налага, да, но всеки ден - не. И няма да го допусна, най-вече заради детето ми.
П.П. Съчетаваме и полезното с приятното, т.е. взимаме детето с нас. На нея й е интересно, а и после обикаляме детските площадки в района, който й е нов и непознат, съответно интересен.
# 12
13 апр. 2010, 23:02 ч.
Не казвам, че при вас е така, но доста хора познавам (и мъже, и жени), които нарочно се оправдават с много работа, само и само да не са вкъщи и да си поемат другите отговорности.
Ето това не приемам - като те чете човек и ще си каже , че вашето семейство е единственото идеално такова- във всички други или на някой не му се прибира, или не се занимава достатъчно с децата си ...или пък не дай си боже ще излезе на купон сам някой, абе ужас. Ми не може всички да сме идеални като вас - създаваш ни комплекси така... Стараем се ама...
Виж целия пост
Ето това не приемам - като те чете човек и ще си каже , че вашето семейство е единственото идеално такова- във всички други или на някой не му се прибира, или не се занимава достатъчно с децата си ...или пък не дай си боже ще излезе на купон сам някой, абе ужас. Ми не може всички да сме идеални като вас - създаваш ни комплекси така... Стараем се ама...
# 13
13 апр. 2010, 23:19 ч.
Не разбирам. Защо трябва да говорим само за бялото като има и черно? Хората са различни, никъде не съм казала, че всички са такива.
Виж целия пост
# 14
13 апр. 2010, 23:31 ч.
Прочети всички постове и ще видиш, че само твоя клони към черното.
Виж целия пост
Препоръчани теми