Криза на средната възраст ли е това или ЩО?

На мен лично,да!

Не става така момичета!
Хващаш си любовник не когато си депресиран и смачкан. Понякога дори това може да те срине отвсякъде - може дори да загубиш вскично което си изградил до момента, да скъсаш нишката която те държи да не те отвлече течението.

Получих някой наистина ценни съвети. Видях, че и други са минали по този кален път и разбрах, че може би това е част от моя житейски път. Още в началото знаех, че няма универсален начин за измъкване от депресивното състояние.

Радвам се, че нямаше изказвания от сорта "я се стегни", "кво си се разсополивила"  , защото с одрусване хората не се чувстват по-добре или поне не винаги ...

Криво ми е, че изживяхме младостта си все в кризи, свързване на двата края и тревоги как ще закърпим месеца.
Чувствам се прецакана! Не сте ли се чувствали така?

Усещам, че греша, като прекарвам времето си на работа /сама/ и веднага у дома или с детето, но идея си нямам как да променя нещата.  Говорим с мъжа ми, разбираме се уж единия да поеме детето другия да се види малко като бял човек с негови си неща и за известно време го правим , но после пак се връщаме до момента в 17.30 да ме вземат с колата, да вземем детето, да поиграе малко навън, после у дома пак като катерица във въртележка едно и също.

Малкото ми останали приятелки са също с техните си ангажименти и не могат като им свирна да са налиния. Походя сама по магазините, помотам се, погледам и айде пак при тенджерите.

Мисля си, че ми тежи най-вече че се загубих като човек. Предлагате /и аз съм си мислила/ да правя нещо което ми допада, но питам КОГА? Кога и къде да ида, за да се запозная с хора, да се почувствам млада и харесвана? Кажете ми ВИЕ кога и какво правите за себе си? Какво правят децата ви по това време?

Пак прекалих с писането ... 

Всичко е в главата ти, мила Лора. Щастието е нещо много лично и ако ти не решиш, че си щастлива, няма кой друг да го направи за теб. Трябва да намериш начин да си докажеш, че имаш смислен живот. Не очаквай някой друг да го направи това за теб, ти трябва да се пребориш сама със себе си. И не подценявай съвета за лекарствата, понякога е необходимо да вземеш лек медикамент, който да ти помогне да изплуваш от депресивното състояние. Важното е да ти помогне в кризата, защото понякога човек губи вкус за живот и това се дължи на проста химия. И не се бой, няма да се пристрастиш. Важното е пак да усетиш красотата на живота, да поискаш да се втурнеш в него, да се радваш на простите неща, които имаш.

Имам чувството,че описваш моята въртележка
Не се давай просто,мисли положително.Да, много тривиално звучи,но ако се дадем на настроението,всичко става още по-сиво!
С удоволствие бих пила кафе с теб,да си поговорим,да се оплачем една на друга,не знам дали ще ти олекне,но поне е някакво разнообразие.Ей сега чакам да ми звънне ММ,да ме вземе,за да идем до детската градина и нататък знаеш...
На мен ми помагат сестрите ми - имам две и винаги мога да се чуя с тях.
Горе главата,мила - не знаеш дали на следващия ъгъл не те чака НЕЩО НОВО

И аз съм на тая въртележка, сега отивам да взема малката от градина и после у дома , да приготвя вечеря и......................
Разнообразието събота и неделя, на гости, малко да попътуваме, лошото е ,че и това все по-рядко се случва  заради кризата.
Нищо не правя само за себе си, но това което правя за другите ме радва

В правилна посока разсъждаваш 
Ако имаш възможност, наистина можеш да помислиш за консултация с психолог или психиатър.

Много жалко,много хора в България прсто оцеляваме вместо да живеем,и така е от 20 години.Как няма да има депресии,само задължения и притеснения,живец не ни остана вече.Несигурност,стрес,разочарования,болести,беднотия...депресирахме се и ставаме нещастни,и си разваляме семействата,и затъваме.Криза било,айде ще видим като мине кризата,дали ще вържем .
Тъжно ми е,защото навярно всяка втора жена се чувства така,като авторката,а някои нямат време даже да се попитат как се чувстват  .

"Спри!
 Поговори си с тревата.
 Погали я.
 Б-а-а-а-вно!
 Помириши я.
 Б-а-а-а-вно!
 Попитай глухарчето как се чувства,когато го духа вятърът.
 Помисли над това колко ли време й е нужно на една пъпка,
 за да се разлисти.
 Виж как трепти невъзмутимо паяжината между клоните.
 потърси с поглед паячето.
 Наблюдавай как се гонят безгрижно врабчетата.
 Заслушай се на колко гласа цвърчат.
 Отгатни на какво прилича облакът на хоризонта....
 ...А сега вече можеш да си сложиш часовника
 и да тръгнеш на работа към града-месомелачка."

Ех, като кажете хората в България. Навсякъде е така  .
Лора, няма начин да се променят нещата, просто постепенно трябва да свикнеш и да откриеш че животът ти още е хубав, по-различен само . Не сме на 20 вече, това е ясно, няма безгрижни вечери, винаги ще мислиш за детето, но то ще поотрасне и ще обича да е и с други хора, баща, баби, лели, няма да се чувстваш виновна при леки забежки навън с приятелки или защо не ссамо с мъжа ти ?
За съжаление все мислим за другите, вече имаме доста отговорности, и аз незнам как може да се промени това. Но трябва да промениш мисленето си, открий дребни неща които те радват. Не мисли за парите, те никога не стигат, не мисли че животът ти е минал, той сега е в разцвета си, повярвай ми на 37 няма да си заминала, а вече ще си свикнала  ...
Права е Фантазия донякъде, незнам дали подсъзнанието може всичко, но положителното мислене е ключа, всеки път когато се ядосаш, съжалиш, стресираш, хормоните на стреса утежняват още повече положението, това е една спирала надолу. С волята си наложи да си спокойна и доволна, поеми въздух дълбоко и си наложи  !
Сериозно се заеми и със спорт, може да ти е тъпо, но си постави цели и се бъхтай, чудеса ще се случат! Започни със бързо ходене сутрин, поне 20-30 мин, ще си много по-добре веднага след това.
Насилвай се да се грижиш за себе си, после ще стане естествено  . Мъжа ти трябва много да ти помага!
И е криза и е депресия и е хормонално, но можеш да го поправиш, мисли  !

А, да, щях да забравя - слушай весела и подвигаща настроението музика, която харесваш и гледайте със съпругът ти весели и романтични филми на видео. Купете си свещи и си определете ден от седмицата за романтична среща, след като приспите детето. Вземете заедно душ или вана и правете любов в романтична атмосфера, след чаша червено вино. Ароматите са много важна част от ежедневието - опитай се да се оградиш с хубави аромати, повдигащи настроението.

http://www.youtube.com/watch?v=BlQyS7B2Baw

Познато ми е това, което описваш - скучен живот! Живота трябва да ни е интересен, да имаме накаква цел, към която да се стремим.
Например още едно дете или да научим друг език - дори да не ни трябва, просто така за самочувствие, нова работа - някои хора може би и идея си нямат, какво влияние оказва работната среда върху настроението и самочувствието на човека.  

Като видях на хфинити поста се сетих - масажи , правят чудеса за стреса и самочувствието, не вярвах но е така. Много мразя да ме пипат непознати, но мъжа ми се научи с разни специални масла и е много отпускащо! Научи мъжа ти, преди ваната, след ваната, когато искате, ще масажира ако не иска да плаща шопинг терапии и да гледа умърлушена жена  !

Не е съвсем така,според мен.Чужденците,и най-бедните могат да си позволят и ходят на почивки в други страни,даже със социални помощи.А тези ,които ходят на работа,не се притесняват дали безпричинно ще бъдат уволнени,имат сигурност,каквато ние нямаме,и си плануват и резервират ваканцийте година по-рано.Не съм чула,някои от тях да пестят ток и вода.Имат си и клубове,където се събират през седмицата,играят карти,боулинг,спортуват...развличат се,защото могат да си го позволят.Искам да кажа,че това са все причини,човек да е изнервен,а когато си по-дълго изнервен,се депресираш.
Много ми е интересно да прочета коментари-още едно дете или нова работа.Вие в друг свят ли живеете,по-различен от моя?Жените се депресират най-вече след появата на детето,всичките грижи и внимание което то изисква,в едно със стоенето в къщи,изтощават,изнервят,депресират,въпреки че и положителните емоции са страшно много.Аз лично не бих взела решение да създам дете,само защото съм в подобно състояние.Единствената причина,да решиш да имаш дете,или още едно дете,би трябвало да е защото го искаш.А ученето на чужд език удоволствие ли е?Това за мен е усилие,което изисква време,пари,усърдие,постояннство,и желание най-вече,което се прави целенасочено,да ти послужи,да извлечеш девиденти след това,а не да те развлича.

Аз пак ще я посъветвам-контакт с природата в компанията на весели приятели.

Доста съвети получи, пробвай нещо ще проработи при теб. За мен е важно човек да намери и да прави нещата, които го правят щастлив. При всеки е различно.
Но според мен си направила вече крачка напред-осъзнала си че имаш нужда от промяна и я търсиш. Доколкото разбирам мъжа ти те подкрепя. Просто не спирай. Дали психолог дали ще се възползваш от някои от съветите дадени тук, ако пробваш в един момент ще сработи. Понякога всички ни захлупва сивото ежедневие.

А относно ученето на чужд език, аз лично с удоволствие бих започнала да уча ей така за удоволствие, стига да имах време. При всеки е различно, един обича едно , друг друго.