Никога не съм си мълчала,нито той. Всъщност точно това,че не си премълчаваме разни глупости води до нашия семеен мир.
Виж целия пост
Колко пъти ви се е искало да кажете на партньора ........
- Публикувана: 24 апр. 2010, 12:00 ч.
- Последно мнение: 4 май 2010, 13:57 ч.
# 61
26 апр. 2010, 19:05 ч.
Никога не съм го лъгала,но и той не ме е питал за неща за които не иска да знае истината.Премълчавам доста,но и много му казвам.
Има ли проблем,зъбките са ми редки.
Виж целия пост
Има ли проблем,зъбките са ми редки.
# 62
27 апр. 2010, 10:18 ч.
Винаги си казвам какво мисля-директно и без заобикалки.Проблема е че прекалявам и го избивам на злобно заяждане.
Моя е малко по особен и ще ми прости почти всичко но не и да го излъжа или да скрия нещо от него.В началото ми беше доста странно,но после разбрах че така ми е по-лесно на мен.Аз съм голямо плямпало и ако трябваше да внимавам какво да крия и как да приказвам...нямаше да издържа дълго.
Ефекта ли?Обикновено има ефект.Ако не ме послуша ми казва защо.
Караницата продължава,аз почвам удари под кръста,накрая стигаме до единомислие.
Виж целия пост
Колко пъти ви се е искало да кажете на партньора си какво всъщност мислите, но после сте се отказвала, в името на семейния мир?
Продължавам въпроса: И колко пъти след като сте казали какво всъщност мислите, сте съжалили понеже не е имало ефект или е имало, но не такъв ефект, какъвто сте търсили ?
Ефекта ли?Обикновено има ефект.Ако не ме послуша ми казва защо.
Отговорете ми, момичета, тия които си казват каквото им е на сърце - ясно е, че олеква, а по - натам какво ? Глас в пустиня, любезен разговор или скандал ? И изобщо ефекта какъв е ?
# 63
27 апр. 2010, 10:49 ч.
При мен проблема е, че аз кажа каквото имам да казвам, не спестявам, но няма никакъв ефект. Той не може да говори за проблемите, просто мълчи и чака да мине "мрънкането", а после си прави каквото си знае.
Ако успея да го накарам да каже нещо се почва караница, накрая никакво единомислие не постигаме, то просто няма как когато двамата сме на абсолютно противоположно мнение, и когато той започва спора с нагласата, че това е мое моментно настроение, което все ще мине някога и пак ще си бъде по старому.
Абе все едно с дете споря, чака на мама да й мине лошото настроение и пак прави белята
Виж целия пост
Ако успея да го накарам да каже нещо се почва караница, накрая никакво единомислие не постигаме, то просто няма как когато двамата сме на абсолютно противоположно мнение, и когато той започва спора с нагласата, че това е мое моментно настроение, което все ще мине някога и пак ще си бъде по старому.
Абе все едно с дете споря, чака на мама да й мине лошото настроение и пак прави белята
# 64
27 апр. 2010, 10:55 ч.
зависи за какво иде реч... почти всичко се споделя спонтанно, с малки изключения...
имаше една приказка/народно умотворение/ :
"на доктор - всичко се показва, на шеф не се отказва, а на мъжо - нищо не се казва...."
май с годините ....става все по- вярна...
Виж целия пост
имаше една приказка/народно умотворение/ :
"на доктор - всичко се показва, на шеф не се отказва, а на мъжо - нищо не се казва...."
май с годините ....става все по- вярна...
# 65
27 апр. 2010, 11:05 ч.
Казвам си всичко което мисля,а след това обикновено съжалявам.
Виж целия пост
# 66
27 апр. 2010, 11:15 ч.
Много пъти. 
Но знам, че няма смисъл. За него той винаги си е прав. И да кажа, и да не кажа нещата няма да се променят по никакъв начин. И за дреболиите, и за по-сериозните неща. Така си спестявам излишни нерви... уж. Неговата самоувереност някога ме привлече, а сега се убеждавам на практика, че медалът винаги има две страни.
Виж целия пост
Но знам, че няма смисъл. За него той винаги си е прав. И да кажа, и да не кажа нещата няма да се променят по никакъв начин. И за дреболиите, и за по-сериозните неща. Така си спестявам излишни нерви... уж. Неговата самоувереност някога ме привлече, а сега се убеждавам на практика, че медалът винаги има две страни.
# 67
27 апр. 2010, 11:43 ч.
Е то там е работата, че така само се заблуждаваш, че спестяваш нерви, всъщност трупаш в себе си и нищо добро не следва. Лично за себе си съм се убедила, че нещо, което ти тежи, не спира да ти пречи, независимо дали си го казала или не. Спира да ти пречи т.е. проблема изчезва/се решава, когато отсреща видиш желание /поне желание/ да се променят нещата.
Това с разговорите, изобщо девиза: "Да говорим за проблемите" е неприложимо при хора, които не са склонни да изслушват. То няма как да говориш с такъв човек, че да си решиш проблема.
Виж целия пост
Много пъти. Но знам, че няма смисъл. За него той винаги си е прав. И да кажа, и да не кажа нещата няма да се променят по никакъв начин. И за дреболиите, и за по-сериозните неща. Така си спестявам излишни нерви... уж. Неговата самоувереност някога ме привлече, а сега се убеждавам на практика, че медалът винаги има две страни.
Но знам, че няма смисъл. За него той винаги си е прав. И да кажа, и да не кажа нещата няма да се променят по никакъв начин. И за дреболиите, и за по-сериозните неща. Така си спестявам излишни нерви... уж. Неговата самоувереност някога ме привлече, а сега се убеждавам на практика, че медалът винаги има две страни. Е то там е работата, че така само се заблуждаваш, че спестяваш нерви, всъщност трупаш в себе си и нищо добро не следва. Лично за себе си съм се убедила, че нещо, което ти тежи, не спира да ти пречи, независимо дали си го казала или не. Спира да ти пречи т.е. проблема изчезва/се решава, когато отсреща видиш желание /поне желание/ да се променят нещата.
Това с разговорите, изобщо девиза: "Да говорим за проблемите" е неприложимо при хора, които не са склонни да изслушват. То няма как да говориш с такъв човек, че да си решиш проблема.
# 68
27 апр. 2010, 11:56 ч.
Когато ми изнася-премълчавам, когато не-казвам си.Напоследък се уча да бъда "егоист"-и към съпруг, и към деца, и към познати.Като мога да си спестя безсмислени коментари и спорове-спестявам ги /най-вече на себе си/, но ако проблемът е важен за мен-нищо не спестявам, който иска-разбира ме.
Виж целия пост
# 69
27 апр. 2010, 17:27 ч.
винаги му казвам...
Виж целия пост
да кажете на партньора си какво всъщност мислите,
винаги му казвам...
# 70
28 апр. 2010, 06:54 ч.
Каквото ми е на сърцето ,такова ми е и в устата.Всичко казвам. Понякога моя приятелка ме съветва ,че трябва да се променя-да бъда малко лицемер.Поне засега не мога да бъда по-различна,а трябва.
Виж целия пост
# 72
28 апр. 2010, 16:39 ч.
Аз и да искам да си мълача не мога , каквото ми е на сърце веднага си го казвам , че да ми олекне.
Виж целия пост
... Препоръчани теми