как

  • 3 687
  • 49
здравейте,
как се справяте с кризите с партньора си,кой прави първата крачка към помирението,обиждате и наранявате ли се и детето къде е когато се карате
намирате ли подкрепа в родителите /помагат ли ви
Виж целия пост
# 1
Аз по-често правя първата стъпка към помирение, защото съм кибритлийка и често скачам без особени причини....
Децата не може да не стават свидетели на семейни кавги - нали живеят с нас. Няма как да ги пращаме някъде, щото ще се караме Laughing И да, много ни помагат родителите, поне при нас е така......
Виж целия пост
# 2
Аз първа правя стъпка към помирение Sick, караме се в спалнята  ooooh! по-далече от децата.
Не се обиждаме Naughty, дали се нараняваме зависи от естеството на спора, предполагам във всеки спор и двамата сме наранени по някакъв начин
Подкрепа в родителите си не търся, нито в неговите, спорим си само двамата  Mr. Green
Виж целия пост
# 3
Аз не го определям като караница, а като спор. Обикновено аз го започвам. Децата са при нас, няма нещо безумно за криене. И като се сърдя, се сърдя качествено, демек помирение не търся веднага, изпреварват ме. Crazy
Какво разбирате под подкрепа от родителите!?  newsm78  Аз не търся подкрепата ни на едните, ни на другите при спор с моя съпруг.Не изпитвам такава нужда.  Притрябвало ми е и трети страни да се намесват в конфликт някакъв, наш.  Stop
Виж целия пост
# 4
И аз първа правя стъпка на помирение, по простата причина, че винаги аз започвам скандалите. То и скандал е силно казано, защото обикновено си крещя, а мъжът ми спокойно слуша  Mr. Green Той не участва в караниците и си стои като страничен наблюдател  Wink
Не се обиждаме, но не винаги съумявам да се стърпя и да не викам пред детето  Blush
Родителите нямат място в нашите отношения. А и каква подкрепа, при положение, че не сме стигали до сериозни конфликти?!
Виж целия пост
# 5
За 6 години сме се скарали около 3 пъти.
Аз съм Козирог,много търпя,голям катил съм.
Той е Близнаци и имам усещането,че живея с поне 5 човека.
Бързо се сдобряваме,детето май не знае до момента,че сме се карали.
Виж целия пост
# 6
Всичко е много относително. При всеки е различно - различни хора, различни характери, различни гледни точки и начин на поведение.
Едва ли като изчетеш споделеното от сто човека примерно, ще намериш отговора, който търсиш  / към авторката е това/.

Конкретно при мене - С кризата в живота? - за мене е равносилно само на едно = безпаричието. Решаваме го с много икономии, лишения, търсим друга работа ....
За скандалите - Винаги аз правя "крачката". Той ми е заявявал, че никога няма да го направи, дори и да знае, че аз нямам грам вина.
Е, да - случва се разпрата да е и пред детето, или поне чува от другата стая. Колкото и да се съобразяваш.....идва момент, в който избухваш, повишаваш тон; а за обидните думи няма да коментирам, наричана съм каква ли не.....
И никакви родители / то аз и нямам де /, но неговите не са наясно много, много с нашето ежедневие. Той не споделя с тях / не знам защо/, и така те никога не узнават за нашите проблеми и спорове.
Виж целия пост
# 7
....защото обикновено си крещя, а мъжът ми спокойно слуша  Mr. Green Той не участва в караниците и си стои като страничен наблюдател  Wink

и ние така  Twisted Evil, само че аз отдавна не крещя, и той няма вече дори какво да слуша Laughing.
мяукам нежно когато искам нещо и така  Mr. Green
Виж целия пост
# 8
Зависи. Много рядко се караме, но... случва се. Понякога той прави първата крачка, понякога аз. Случвало се е и пред детето, но...виждам, че много тежко го понася...А относно родителите - те никога не разбират какво се случва в ношият дом.  Naughty
Виж целия пост
# 9
Аз не го определям като караница, а като спор ...

И аз. Е, има и малко по-силно викане Laughing
В момента, в който решим въпроса и млъкнем, считам, че всичко е приключило и денят продъжава, все едно нищо не е станало, така че няма нужда от първа крачка.
Виж целия пост
# 10
Все по-често имам чувството, че вече дори не можем да се скараме качествено - всеки знае с точност какво ще каже другия  Confused В този смисъл няма и какво толкова да се крие от детето, защото никой не повишава тон.
Иначе аз съм тази, която се сърди, мъжът ми не е особено чувствителен, за да се засяга от нещо.
Хубаво е, че в момента поне финансови спорове нямаме, защото заедно и съвсем съзнателно се вкарахме в положението, в което сме  Laughing

Родители не участват никога и по никакъв повод. Това ми звучи абсурдно и несериозно, все едно сме първи клас, и мама трябва да ме помирява с приятелчето... не.
Виж целия пост
# 11
ами като си изхвърлим енергията и двамата гузно спираме караницата. Самата караница често следствие на натрупани проблеми, ама зрелите хора осъзнават бързо, че не е начина да си крещят за да ги решават. Но понякога явно влизат глупави мисли в главата които позволяват караници и гледам да не избухвам, като например се постарая да променя нещо.
Виж целия пост
# 12
В повечето случаи аз правя първата крачка, за да се сдобрим...защото хич не обичам да съм скарана с някой   и ми е тъжно Tired . А за родителите- по-добре да не се намесват и да не знаят какво става въпрос, защото така става по-лошо  Peace .
И в най-добрите семейства се случва двама души да се скарат, дет се вика "няма къща без комин", важното е да не става често и и без причина.
Виж целия пост
# 13
Той прави първата крачката,въпреки гордостта си,защото ако чака на мен ще минат седмици.Мога да се сърдя много продължително.Стараем се да не се караме пред детето,но не винаги се получава.
Виж целия пост
# 14
Аз не го определям като караница, а като спор ...

И аз. Е, има и малко по-силно викане Laughing
В момента, в който решим въпроса и млъкнем, считам, че всичко е приключило и денят продъжава, все едно нищо не е станало, така че няма нужда от първа крачка.

и ние сме така - спорим за определено нещо с южна кръв сме ... различни по мнение, но винаги стигаме до консенсус... и за 20 години откакто се познаваме никога не сме се сърдили един на друг...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия