загуба на близък човек

Съжалявам за случилото се, разбирам те прекрасно, но знам,че с нищо няма да мога да те утеша.

Горе тиквата.

Много те прегръщам, пожелавам ти да се съвземеш бързо  Знам че ти е тежко и каквото и да ти се каже сега - едва ли ще стане по-леко  Поплачи си и не задържай нищичко в теб!

Благодаря ви за подкрепата,момичета,плача и то много,най-вече като остана сама,сега си оправям багажа,утре ще си я извозваме към родния ни град..............Бог да те прости,мамо!!!!Винаги ще си ни в сърцата,обичаме те!!!!

Мила, тъгата винаги остава. В душата ти е, и няма кой да я извади с магически думички.
Живейте със спомените за мама, спомняйте си я, смейте се и обичайте и ЗА нея. Така нейната памет ще бъде вечна, защото Вие сте били смисъла на живота й.
Прегръщам те

Миличката...моите съболезнования. Не знам дали сега е моментът да слушаш за наште драми..но щом питаш,ще споделя за моя случай.Най-добрата ми приятелка почина от рак на шийката на матката.Бях много зле около месец,тогава разбрах,че многократно съм използвала неправилно израза"къса ми се сърцето".Всъщност едва в деня на смъртта й разбрах какво означава.Изпитвах адска болка вляво,и жестоко опъване,все едно буквално някой ми разкъсваше сърцето,никакви хапчета не помагаха.Просто не можех да се примиря,беше толкова несправедливо,толкова нелепо,толкова жестоко.Една позната-психолог ми каза"Мисли за нея все едно е заминала някъде,наложило и се е,и е заминала".Звучеше ми глупаво,но за да не я обидя уж се съгласих с нея.Сега си давам сметка,колко е била права.Хората,които сме загубили,не са отишли в земята,само дето тяхната мисия в нашия сват вече е приключила и Бог си ги е взел обратно.Това,че ние не ги виждаме,че не познаваме техния свят,не означава,че не съществуват повече.Може би са не изглеждат така,както ги помним,но ги има.Вярвам,че мъртвите са между нас.Прекалено много неща ми се случиха оттогава,които ми го доказаха,които не могат да бъдет случайност или съвпадение.Вярвам и в това,че виждайки мъката ни,те страдат още повече от нас.Сега говоря за приятелката ми с усмивка,спомням си за най-красивите и весели моменти,които сме съпреживели заедно.Да,физическото и тяло ми липсва,иска ми се да си говорим,да се смеем,да си споделяме всичко,както преди,да излизаме заедно,да чувам гласа й...Рано или късно ще се съберем с близките си отново.Сега просто трябва да свикнем да живеев без тях,но с мисълта за тях.Желая ти много,много сила.

Имах период в живота си когато работата ми беше свързана с раково болни. В отдление по лъчетерапия..Знам за какво говориш. И въпреки, че не близък е починал, а хора, с които съм работила, мъката да работиш с такива хора (повечето обречени, макар да вярвах, че не е така!) е ужасна.. А най-лошото е, че има и МНОГО млади момичета болни от рак на шийката на матката. Абсолютно безнадеждни и иноперабилни..И с рака на гърдата е същото положението..Да не дава Господ...

Прегръщам те, макар да не те познавам... Нищо няма да притъпи болката..дори и времето. И най-лошото е, че ще продължиш да живееш, да, ще има моменти, в които ще се смееш, ще бъдеш щастлива, но винаги вечер когато си легнеш ще те измъчва същата болка, която изпитваш в момента, същата вина (макар да нямаш повод да се чувстваш така). А с времето когато осъзнаеш напълно случилото се, липсата..е ужасно.. Казвам ти го за да го знаеш. Това е майка..Най-милото, най-близкото същество (освен децата), за което винаги ще те боли и чиято липса ще усещаш все по-силно с всеки изминал ден..

  за майчицата ти   за теб

Каквото и да напиша, за да се опитам да те успокоя, няма да е достатъчно. Изживей мъката, плачи, когато ти се плаче, но не се затваряй в себе си. Имаш дечица, на които винаги можеш да разкажеш за баба им. И както е казала Akula Somova, мисли за нея сякаш е заминала далеч. Тя винаги ще бъде с теб. Тя е част от теб. Не се обвинявай и не живей с това чувство. Да почива в мир милата ти мама! А ти бъди силна!

Тъгата, мила, и празнотата си остават... Просто режещата болка се притъпява, за да оцелеем,
защото така биха искали да бъде обичните ни, които сме загубили...
Някак с времето животът ни увлича със своите малки и по-големи тъги и радости,
но сякаш някъде, съвсем наблизо, усещаме присъствието им. Затичваме се, протягаме ръце,
но винаги остава един ъгъл, който ни дели... И трябва отново да сме силни,
заради тези, които ни обичат, и имат нужда от нас - тук и сега.

Прегръщам те.

Евелин, много много прегръдки за теб 

Сигурна съм че твойте мама и татко те гледат от небето и искат да си щастлива  Запази хубавите спомени и продължи напред 

Аз знам какво е да гледаш как любим човек страда и си отива от тази зловеща болест и ти нищо не можеш да направиш(татко почина в ръцете ми).Зная,че думите не помагат затова само ще те  ....

  за майчето ти

О, скъпа, знам какво ти е. Само мога да те прегърна.


  за милата ти майчица. Бог да я прости.

евелина - трудно е, тежко е, мъка голяма е...
Няма рецепта за справянето с горепосоченото...
...ето аз на времето, каква тема пуснах, защото бях кат' теб: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=95858.0;topicseen

Бог да прости майчицата ти  , а на теб да даде сили и кураж да се справиш с липсата и болката 

Ех, мила...
Баба ми също почина сама, млада, на 68,  дядо ми е бил до нея, но тя го изпратила вкъщи и на сутринта му се обадили, че е починала.
Сякаш не е искала...
И тя от рак
Гадна болест е ракът
До края не знаех аз и другите малки внучета, че натам вървят нещата, мислех, че е влязла за операция, съпругът ми дари кръв, защото аз бях с анемия (това после мн. ме тормозеше, че самата аз не можах да помогна)...
Това, което на мен ме съвзе в онзи момент, наистина беше да мисля, че е заминала някъде, където ще и е по-добре и няма да я боли.
Тогава не успях да се разплача, защото имах чувството, че семейството ми има нужда поне от един здраво стъпил на земята и неразстроен да ги подкрепи, да им бъде опора....Сега като се сетя за нея, си плача...Понякога ходим с мама на гроба и си говорим с нея, там ми е спокойно...
Ох, не бях много от помощ.
Съчувствам ти искрено.
мир на праха и.
А, да, още нещо. Тя винаги ще е с вас, вие сте част от нея...Тя е жива във всяка една ваша фибра и ще бъда жива, докато я помните...
Знам, че звучи малко налудничево, но си го мисля всеки път, когато открия черти от нея във външността или в характера на мама, леля, братовчедите ми...дори в себе си...
Прегръщам те.

Моите съболезнования. 

Вчера и ние струвахме 40 дни на дядо - човекът, който ме е поел от родилното и ме отгледа от вързопче.  Не знам как да те успокоя, но мога да ти кажа как да спреш да се самообвиняваш, защото и аз бях тръгнала  стремглаво надолу по този път - дядо почина 6 дни преди полета ми до България абсолютно внезапно, а не се бяхме виждали 8 месеца, освен на Скайп... Вече и от бездушни съфорумки отнесох упреци, че съм била далече, но аз ЗНАМ, че той беше щастлив, че съм добре и също знам, че ВИНАГИ съм правила всичко за него - абсолютно всичко. Знам, че му купих компютър, лекарства, кислородна машина; че стоях месеци наред всяка година при тях (лукс, който нямаше да имам ако работех в София); че ходихме на някои от любимите му места..

При теб е същото  - ти си и купувала любимите нещица, грижила си се за нея и си я обичала КОЛКОТО можеш. За другото си безсилна. Няма нищо по-важно от това. Знаеш ли, аз не бях религиозна преди, от семейство атеисти съм. Но след смъртта на дядо, някак си, случайно или не, повявах, че има нещо, някой, някъде и то закриля светлата му душа. Сигурна съм в това и за твоята близка.. Нищо не се губи в природата, дори енергията се трансформира, помисли за това. Тя е в теб, край теб, в мислите ти, също както моят дядо е тук и винаги ще бъде.

Ако искаш да си поговориш с някого, пиши ми.