Гнева, малките деца и тайните на непошляпващите майки

  • 14 864
  • 160
# 75 7 май 2010, 17:06 ч.
Stanislava_  Peace
Преди 7-8години попаднах на статия за този метод на възпитане без да се използва отрицание.
Бях го забравила, сега се сещам, че тогава го тествахме дали действа при племеницата ми по онoва време тя беше на 2г и половина някъде и доста добра работа свърши за неща, който тя категорично отказваше да спазва  Mr. Green
Виж целия пост
# 76 7 май 2010, 17:40 ч.
 Виж ти, използвала съм го, без да съм чела, за този метод. Просто не обичам да отказвам на детето. Постоянно обяснявам, какво трябва да се прави. Това обикновено е съпроводено с много защо-та. Отговарям като на равностоен събеседник и разбира се- на достъпен език. Също така изслушвам внимателно, какво ми говори. Много ме слуша и много се съобразява, пу-пу. С голямата също не съм имала проблеми.
Виж целия пост
# 77 7 май 2010, 17:46 ч.
Цитат на: Stanislava_ в пт, 07 май 2010, 13:56
Аз четох доста по въпроса с възпитнието без бой и караници. Та ще споделя най-общо наученото, което действа безотказно поне  засега.
В най-общи линии, за да не се стига до тръшкане и лошо поведение, детето трябва от малко да се възпитава без да му се забранява. Нещата да се обясняват как трябва да бъдат, а не постоянно да чува "НЕ" и "Не така". Това доказано води до по-висока агресивност. Например да не се казва "не дръж така лъжицата, не се цапай", а да му се каже "виж как се държи лъжицата, така няма да има петна и ще бъдеш чист", да не се казва "не тичай на улицата", а например "стой до мен и ще пресечем заедно, можеш да тичаш, но с мен, виж светофара, като спрат колите ще тръгнем заедно, така ще се научиш и после ще го правиш сам" и т.н. тоест да не се възпитава с отрицание, да не се казва на детето какво не може, а какво може да прави. От прекалените забрани и етикета "лошо и непослушно дете", то спира да се интересува как може да е добро и нещата стават наистина неконтролируеми.
Другото важно нещо е възрастния да не се ядосва. Децата са много интуитивни, ако успеят да пренесат гнева си върху родителя, става една верижна реакция - детето не слуша, родителя се вбесява, то почва да се тръшка, родителя започва да крещи, детето хвърля нещо, родителя го удря, то реве, той се сърди. С две думи гнева на детето не трябва да се подхранва. Децата са първосигнални и не могат да мислят аналитично. Колкото повече им се ядосвате, те толкова повече почват да не ви слушат.
Когато детето ми се затръшка за нещо, най-често използвам елемента на изненада, например "ей виж там какво има, бързо ела да видим сигурно е интересно". Напоследък като не му позволявам да направи нещо се опитва да ме удря или да хвърли нещо, тогава започвам и аз да го "нападам" нещо като игра на бокс, и се смея, гъделичкам го, той вече мисли че това е игра и спря да изразява гнева си по този начин. Според мен най-важното е да се запази самообладание и нещата да се представят от забавната страна, всички деца обичат да се забавляват. Ако отвръщаме на гнева с гняв се затваряме в един омагьосан кръг, от който детето не може да се измъкне и започва да приема конфликтите като нещо неизбежно.
Ужас стана много дълго. Но съм оставила четенето на тема здраве и хранене и сега съм зациклила на тема възпитание Crazy

Страхотно е това, което си написала, и аз го използвам по подобен начин.
На мен ми е най-трудно, когато децата научат нещо от детската градина, много се дразня.
Особенно преди няколко седмици малкия се прибра и викаше на висок глас пу...ката, без да знае какво е това и събрахме погледите
по улицата.
Което ми прави доста лошо вплечатление е , че учителките не правят забележки на децата заради това, ами просто се смеят отстрани.

Виж целия пост
# 78 7 май 2010, 18:11 ч.
Чета ви от известно време и ми стана интересно. да кажа първо ,че  съм против насилието като метод на възпитание. Напълно съм съгласна с мнениято на Кака  Сийка,че психическото насилие остава много по-дълбоки и трайни следи от едно "изтупване на памперса" ( подчертавам дебело че НЕ става въпрос за пребиване на детето).
Не съм съгласна с теорията,че насилието ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ражда насилници в бъдеще. Самата авторка беше написала че е била обект на насилие в миналото си и това е една от причините да го избягва сега при възпитанието на своето дете . Прочетох и за ситемата ,в която се избягва отрицанието.... Въпросът ми е има ли въобще някакъв коректив за поведението на детето ако с обяснение не се постигне резултат  т.е. някаква форма на наказание? Като казвам наказание,НЯМАМ предвид нацистки изпълнения ( подчертавам,защото подозирам че ще се спекулира с думите ми)
И още един въпрос: ако вашето дете  проявява агресивност към другите деца- как ще реагирата? Как ще се справите със ситуацията  ако обясненията че това е лошо нямат ефект?   Понеже тук всички майки са перфектни и сигурно децата им никога не са проявявали агресивност,нека да разработим този въпрос теоретично Wink
Виж целия пост
# 79 7 май 2010, 18:17 ч.
golden Къде съм написала, че съм била обект на насилие???
И защо аз не знам такова нещо?!   Shocked Shocked Shocked
Не само, че не съм била, но и родителите ми никога не са
ползвали шамарите с възпитателна цел!
Може би, затова съм на мнение, че дете може да се
възпитава без насилие, дори и невинното пошляпване
(в което не виждам нищо невинно), кoето е с други
 думи удряне, а удара си е насилие!
Виж целия пост
# 80 7 май 2010, 18:18 ч.
Цитат на: strumpf в пт, 07 май 2010, 17:46

Особенно преди няколко седмици малкия се прибра и викаше на висок глас пу...ката, без да знае какво е това и събрахме погледите
по улицата.
Което ми прави доста лошо вплечатление е , че учителките не правят забележки на децата заради това, ами просто се смеят отстрани.
По този повод- като малка бях прочела надраскана неприлична думичка във входа/ с три букви/ и също я повтарях високо. Колкото и да ми казваше майка да спра, толкова я повтарях. Просто не виждах причина, да я послушам, докато не ми обясни, какво означава. Тогава щях да потъна в земята от срам и не си и помислих повече, да я използвам. Едва ли щеше да има дълготраен ефект, ако ме беше нашляпала, без много обяснения.
 Ако детето ми прояви агресия, го прибирам /изолирам/ от другите, въпреки че почти не се случва.
Виж целия пост
# 81 7 май 2010, 18:40 ч.
Estrador , съжалявам явно е била друга от жените писали в темата,грешката е моя. Мисълта ми беше ,че насилието не ражда задължително насилници. Резултатът може да е пълно отвращение и избягване на насилието в бъдеще.  .. както и не всички насилници са имали тежко детство .Едностранчиво е да се мсили така. Така и не видях отговор по отношение на наличието или липса на наказания ( различни според възрастта и характера на детето).
По принцип съм против карйностите без значение дали става въпрос за употреба на насилие  или пълна липса на какъвто и да е било коректив на поведението.
За жалост съм виждала  немалко деца които проявяват агресия към околните ... и ми е интересно как бихте се справили в тази ситуация. Добре ,прибирате го,обяснявате... обаче следващият път отново се случва същото и т.н. как ще постъпите ? Предполагам няма да затворите детето си в къщи ?  Още нещо : ако вашето дете е обект на агресия - какво бихте му казали? Съгласете се,че не можете винаги да се спукате като майка орлица на детската площадка...
Елементарна ситуация: детето ви си играе ,идва друго което решава че иска точно неговата играчка,бута го,удря го евентуално или му забранява да се качва на "неговата" пързалка,катерушка и т.н. Как според вас трябва да постъпи вашето дете?
Също така не намирам за нормално едно 2-3 -4 годишно дете да пищи истерично и да удря родителите си където му падне само защото трябва да си тръгне от детската площадка или не искат да му купят дадена играчка.
Съгласна съм с всички описани методи до тук:
- позитивния подход
-отвличане на вниманието от ситуацията  и т.н.
Обаче, какво правим ако те не сработят? Не го питам ,за да се заяждам... далече съм от тази мисъл. Въпросът е в това,че повечето деца в един момент "пробват" родителите си ... пробват докъде могат да стигнат...
Според мен родителите трябва постоянно до импровизират ,да се нагаждат според ситуацията ,да се променят в движение .... Хубаво е да имаме  предварителна "стратегия" как искаме да гледаме детето си,но е желателно да имаме и план "Б"
Виж целия пост
# 82 7 май 2010, 19:53 ч.
golden  Трудно ми е да ти отговоря, не ми се е случвало да имам проблем с тръгване от площадката за игра, но и тук някак не е прието децата да прекарват толкова време на площадките както в БГ. Ние не ходим всеки ден, през деня е на градина и след това сме вкъщи, случва се да излезем след градината, но обикновено е за кратко и той много добре го знае, а и на нашата площадка децата тръгват горе-долу по едно и също време и като види, че всички други тръгват не е изявявал желание да остава. С агресията между децата също стоят малко по-различно нещата от в Бг. Тук, ако едно дете удари другото майката на ударилото се намесва и обикновено детето се извинява и спора е решен, ако пък тя не реагира и случая се повтори или държанието се повтаря бих разговаряла с нея и при липса на реакция ще сезирам тукашната служба за закрила на детето и решение ще се намери доста бързо. Ако пък спора е за играчка на нашата площадка сме си го решили с наш вътрешен ред, личните играчки са си на детето и само то решава дали ще я сподели или не, другите деца първо питат, ако става въпрос за общите люлка, пързалка и тн. там се намесваме ние и децата се редуват. До сега не сме имали проблеми с това. Лятото имах доста неприятен случай в Бг, тогава сина ми 4г си играеше на детска площадка в едно заведение и бе умишлено блъснато от момче на около 7-8г, майката на детето продължи да си пафка цигарите и да си бъбри с приятелката все едно нищо не е станало, а аз взех своето при нас и след малко тръгнахме, не ми се влизаше в безмислени скандали, но ако това беше място, което посещаваме всеки ден щях да реагирам по друг начин.
Виж целия пост
# 83 7 май 2010, 21:08 ч.
Цитат на: Stanislava_ в пт, 07 май 2010, 13:56
Аз четох доста по въпроса с възпитнието без бой и караници. Та ще споделя най-общо наученото, което действа безотказно поне  засега.
В най-общи линии, за да не се стига до тръшкане и лошо поведение, детето трябва от малко да се възпитава без да му се забранява. Нещата да се обясняват как трябва да бъдат, а не постоянно да чува "НЕ" и "Не така". Това доказано води до по-висока агресивност. Например да не се казва "не дръж така лъжицата, не се цапай", а да му се каже "виж как се държи лъжицата, така няма да има петна и ще бъдеш чист", да не се казва "не тичай на улицата", а например "стой до мен и ще пресечем заедно, можеш да тичаш, но с мен, виж светофара, като спрат колите ще тръгнем заедно, така ще се научиш и после ще го правиш сам" и т.н. тоест да не се възпитава с отрицание, да не се казва на детето какво не може, а какво може да прави. От прекалените забрани и етикета "лошо и непослушно дете", то спира да се интересува как може да е добро и нещата стават наистина неконтролируеми.
Другото важно нещо е възрастния да не се ядосва. Децата са много интуитивни, ако успеят да пренесат гнева си върху родителя, става една верижна реакция - детето не слуша, родителя се вбесява, то почва да се тръшка, родителя започва да крещи, детето хвърля нещо, родителя го удря, то реве, той се сърди. С две думи гнева на детето не трябва да се подхранва. Децата са първосигнални и не могат да мислят аналитично. Колкото повече им се ядосвате, те толкова повече почват да не ви слушат.
Когато детето ми се затръшка за нещо, най-често използвам елемента на изненада, например "ей виж там какво има, бързо ела да видим сигурно е интересно". Напоследък като не му позволявам да направи нещо се опитва да ме удря или да хвърли нещо, тогава започвам и аз да го "нападам" нещо като игра на бокс, и се смея, гъделичкам го, той вече мисли че това е игра и спря да изразява гнева си по този начин. Според мен най-важното е да се запази самообладание и нещата да се представят от забавната страна, всички деца обичат да се забавляват. Ако отвръщаме на гнева с гняв се затваряме в един омагьосан кръг, от който детето не може да се измъкне и започва да приема конфликтите като нещо неизбежно.
Ужас стана много дълго. Но съм оставила четенето на тема здраве и хранене и сега съм зациклила на тема възпитание Crazy
Чудесен пост Hug!
Цитат на: strumpf в пт, 07 май 2010, 17:46
Което ми прави доста лошо вплечатление е , че учителките не правят забележки на децата заради това, ами просто се смеят отстрани.
Shocked
Виж целия пост
# 84 7 май 2010, 21:19 ч.
estrador78,искам само да те поздравя за темата  bouquet
Рядко влизам тук и чак сега я виждам.
Не знам защо си избрала да я пуснеш в ДИС а не в Нашите деца,но
още веднъж поздравления.
Отивам да чета назад.
Виж целия пост
# 85 7 май 2010, 21:21 ч.
С риск да се нахвърлят някой от Мамите тук, бих казала, че най много агресия съм срещала при децата в България.  Tired Моят син беше на 1,5 г. и едвам се клатушкаше,като в един мол едно 3г. момиченце дойде и такъв шамар му заши,че си остави ръката на бузката му  #Crazy Той писна и аз се опитах да го успокоя и казах на момиченцето,че така не се прави и в този момент цъфна една фръцла с цигара в ръка и ме попита какво е станало и аз и казах ,че нейното дете е ударило моето с думи- Бой бебе, бой. И тази тази патица се обърна и ми каза че трябва да чета детска психология и тогава да съм казвала кое е нормално и кое не. Еейййй точно в този момент ми идваше аз да бия  #2gunfire #2gunfire #2gunfire
Сега не се отделям от децата си като сме в БГ. Гледам лошо и съскам само ако някой се приближи до тях. Особено по площадки и надуваеми замъци.
А иначе по темата  Mr. Green
Ако не се държат прилично се ограничават за кратко време от играта. Сядат на стол или на пека. Така се успокояват се и се връщат към действия с друго настроение.
Виж целия пост
# 86 7 май 2010, 21:31 ч.
Благодаря ти neraiida Hug
Ами новака си е новак  Embarassed Embarassed
, просто видях дом и семейство и давай
пуснах я, ако се бях поогледала щях да
разбера, че е за нашите деца
Ще помоля модераторите да я преместят, ако
преценят, че не може да остане  Peace

Sunny... Не мисля, че и в чужбина човек е застрахован от това, просто се случва изключително рядко и обикновено идва точно от безхаберни майки или са единични случаи.
Според мен проблема в Бг идва от това, че децата виждат това в семейството си, дали родител-родител, родител-дете или в семействата, в които липсва агресия го виждат от другото дете в градината, ако се реагираше все едно не е нещо нормално най-вероятно и децата нямаше да са агресивни. Не изключвам възможността едно дете да е по-буйно и да не знае как да изразходи правилно енергията си и да я насочва погрешно в атаки срещу другите деца, но тук пак родителя трябва да се намеси и да намери най-оптималния вариант за детето.
Смятам, че все повече майки в Бг са против агресията както във възпитанието така и, когато децата посягат да ударят друго дете, но и социалните работници трябва да почнат да си вършат работата, защото съгласи се, че ние си учим децата да не се бият, но не всички деца са възпитавани така и нашите в даден момент може да се окажат жертви, те трябва да знаят в подобни ситуации как да се защитят. Тук не е нужно, защото като се оплачеш от такава майка има кой да се задейства и проблема да се реши, но там какво да направи човек, все да бяга с детето на друго място? Не мисля, че това е опция, ако става въпрос за ежедневие.
Виж целия пост
# 87 7 май 2010, 21:43 ч.
Чета, че сте стигнали до детските площадки. Аз съм решила нещата по следния начин, събирам детето си предимно с познати деца, на родители които са ми приятели и съм сигурна, че възпитават децата си добре. По площадките оставям детето да играе пак с познати по физиономия деца, които съм виждала и преди, че са спокойни и дружелюбни. Честно казано както пише и в по преден пост обекновено агресивните деца са на агресивни родители. Ако усетя и най-малък намек за конфликт между деца, местя моето да играе на по-спокойно място. Мисля, че така то само ще се научи да подбира средата си вбъдеще. Просто съм се отказала да се занимавам с родители, които сами не се контролират, а да не говорим за децата им.
Решила съм да не възпитавам детето си как да реагира в агресивна среда, а да го науча да я избягва.
За жалост възпитанието е дълъг процес и не може когато детето е например на пет години, родителя да открие, че детето му е невъзпитано и да почне да търси методи за възпитание, ограничения, наказания и т.н.
Според мен детето копира средата около себе си и се приспособява към нея. Ако родителите се карат и са конфликтни, ако детето играе с невъзпитани деца, няма как да очакваме от него да се държи по различен начин.
Поздравления и от мен за темата.   bouquet
Виж целия пост
# 88 7 май 2010, 22:01 ч.
 Stanislava_  Написали сме почти едно и също  Hug
Аз допълвах предния пост, а ти паралелно си пуснала твоя, много съм съгласна, те копират примера, който им се дава, както доброто така и лошото.
Виж целия пост
# 89 7 май 2010, 22:58 ч.
Цитат на: golden в пт, 07 май 2010, 18:11

Не съм съгласна с теорията,че насилието ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ражда насилници в бъдеще.
......
И още един въпрос: ако вашето дете  проявява агресивност към другите деца- как ще реагирата? Как ще се справите със ситуацията  ако обясненията че това е лошо нямат ефект?   Понеже тук всички майки са перфектни и сигурно децата им никога не са проявявали агресивност,нека да разработим този въпрос теоретично Wink

Разбира се, че не е задължително насилието да води неизменно до насилие на по-късен етап. Макар и често срещана закономерност, има случаи в които последиците имат различен характер - плахост, неувереност, комплексираност, различни поведенчески отклонения, страхове, чувство за малоценност, склонност към самосъжаление и т.н. Безспорно е единствено, че последици за детската психика има.
Относно детската агресия, нямам голям опит. Децата ми никога не са били агресивни, но ако проявяват несъзнателна такава, не оставам безучастна. Говоря и настоявам за извинение.
Понякога двамата ми сина влизат в пререкания помежду си и от играчка става плачка. В тези моменти ги карам да седнат един до друг и моля да си припомнят какви са те, какво означава братството и очаквам от всеки един от тях да ми изброи основните закони на братчетата - да се обичат, защитават, да са задружни и да се подкрепят и сътветно какво не бива да правят - да не се бият, да не се обиждат, да не се предават...Но като цяло децата ми не познават агресията.
По-скоро чуждата детска агресия ме смущава и по тази линия в дадени моменти се чудя какво да сторя...
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Здравейте,
Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

Към анкетата

Включете се в проучването на наш партньор относно вашия опит и предпочитания, свързани с лоялни програми, предлагани от различни търговци.
Попълнете анкетата сега - отнема само 2 минути.
Благодарим ви предварително!

Към анкетата

Включи се в анкетата на Pampers!
В края ѝ ще откриеш как да участваш в дискусията за споделяне на родителски опит и да печелиш награди.

Към анкетата

Уважаеми потребители,
BG-Mamma и bTV Ви канят да се включите в кратко онлайн проучване относно Вашия опит с платформата VOYO.
Молим да отделите няколко минути и да отговорите на всички въпроси, свързани с използването на VOYO и предпочитанията Ви към видео съдържание по заявка, за да участвате в нашата игра за спечелването на награда.
Благодарим Ви предварително!

Начало