Гнева, малките деца и тайните на непошляпващите майки

Момичета изброили сте много методи за възпитание на децата
без пошляпване.Аз за себе си бях решила,че детето ми няма да
бъде бито никога още от малко.
Боят не решава проблеми,задълбочава ги.
От малък се държа с детето като с равен,обяснявам като на голям
кое може ,кое не.Повишавам тон когато е набрал инерция,
и няма спирачка.
Но това се случва рядко.
Когато нещо не може,винаги казвам защо е така.И чакам да разбере
малката главица .Децата са много умни същества,и макар и незрели понякога
съм се учудвала колко добре схваща за какво става дума.
Убеждавам се,че деца които от първият ден знаят че има правила и
те трябва да се
спазват, после нямат проблем с поведението.
Ако родителят е на място и отделя внимание на детето си,много проблеми се
избягват в бъдеще.
Винаги ми е било чудно като заговорят майките за разни бебешки пубертети,тръшкания и
капризи.Ако родителят си е на мястото тези неща могат да бъдат туширани успешно и изобщо
да не се стига до там.Децата се опитват да налагат своето(което е нормално)
 и опитват до къде могат да стигнат.Наше задължение е да покажем границата.

И още нещо се сетих да споделя. Още докато бебето ми беше пеленаче говорих с лекар за режима на детето. И той ми каза няколко много важни неща. Като подчерта, че режима и спокойното отглеждане на бебето е много важно за поведението му впоследствие. Аз тогава бях малко озадачена, но пък създадох режим на детето, който е спазван обсолютно всеки ден от раждането му и резултатите май са налице. Той расте изключително спокоен, в живота си досега е плакал не повече от 20-на пъти и с изключение на няколко малки пакости вкъщи, до сега не съм имала проблеми с поведението му. Та нещата са следните:
- детето да расте в спокойна среда
- пред детето да не се правят неща от родителите, които на него му се забраняват - така детето расте с чувство за равноправие, не се чувства ощетено и се избягва момента с т.нар "налагане над родителя". В бъдеще става уверен човек.
- когато излизам с детето времето си е за него, стоим час два на площадката или се разхождаме, прибирам го, баня, приказки, песни и после с пижама в леглото. Никога не съм си позволявала детето да спи на жега, неподходящи места и т.н. само за да ми е удобно на мен. Често нервността на децата е натрупана, от стоене дълго време навън и претопляне, недоспиване, спане в колички по кафенета със силна музика, натрупана умора и т.н.
- винаги си ляга вечер в 8.30, чета приказка и в 9 е заспал. Независимо, че сега е почти светло навън. В часовете от 8 до 11 вечер се отделя хормона на растежа, които води до т.нар. "кисело и нервно" състояние на детето. В тези часове детето трябва да спи, лягането на дете след 10 е неуместно поне до 6 годишна възраст. А да неговорим за воденето му по вечерни празненства, , гости, ресторанти и т.н. Като за това както казах си има физиологични причини.
- детето винаги трябва да се храни навреме с подходяща за възрастта храна.
Често моментния гнев на детето, тръшкане, налагане над родителя и т.н. има съвсем друг произход. Например нестабилен сън, изнервениост, нервен стомах, скука, претопляне и т.н. Каприза за купуване на определена играчка, често се корени в дълго натрупване на неудовлетвореност у детето.
Замислете се, че и ние възрастните често избухваме за дреболия, за да изкараме навън дълго натрупан гняв и неудовлетворение от нещо.

Момичета, радвайте се, че имате изключително кротки деца  
Не винаги всичко става така, както желаем. Децата не са роботчета, ние също   Моето момче има режим, има правила,сравнително спокойна атмосфера, НО истерясва понякога.  Това ни най-малко ме навежда на мисълта, че не съм на мястото си  

Все едно аз съм го написала ,само където нашето момиче си ляга в 19;45 ,а не в 21 часа !Иначе подкрепчм и споделям същото!

Хе хе, радвай се, че ти се е паднало кротко дете, защото това, че не е плакало едва ли е само от твоя принос. Моето така ревеше като бебе и нямаше спиране и сън, че въпреки режима, на който е бил от раждането си, не помагаше да е спокоен и не ревлив.     И понеже на връх Нова година бях в родилния дом и ми оставиха и още две чужди бебета акушерките за през нощта, за да могат да празнуват, толкова се тревожех какво ще ги правя, ако ревнат, ами не, единствения, който не спеше и ревеше, беше моя хубостник.   
Така, че въпреки режима, храненето под час и с подходяща храна, игри и достатъчно разходки и спане само в къщи, а не по площадките, не беше спокойно и кротко дете почти до 5 годишна възраст, когато се кротна и можеше да се разговаря сравнително разумно с него.

о, аз съм далече от мисълта, че децата са еднакви и има универсална рецапта за възпитание.

Тъй де, по наше време нямаше пубертет, камо ли бебешки.
Откакто учените измислиха пубертета, нещата тръгнаха на зле.

не съм чела предишни отговори, вероятно ще повторя някого. Всъщност където живея аз, точно игнорирането в рамките на разумното - тоест в момент на тотална истерия е възприето като най-безболезнен вариант. Ако се хване изблика в началото - разсейване. При мен обикновено действа безотказно. Децата са безумно любопитни. Ако синът ми се тръшне за нещо, а аз извадя от чантата си връзка ключове например (всяка майка знае поне едно пристрастие на детето си) и с възторжен тон кажа "О, какви ключове имам днес!", смятай че е забравил за нервния изблик. Подобна работа ми вършат всякакви коли и камиончета, каквито винаги имам в чантата си - купила съм едни малки за зарибявка. Вадя ги, плъзгам ги по пода все едно си правя състезание, в следващия момент и той е на крака. Но пропусна ли момента и стигнем ли до фаза крокодилски сълзи и истеричен рев, просто казвам тихо и спокойно, че ще го изчакам да приключи за да тръгнем и сядам някъде наоколо невъзмутимо. Той бързо се разочарова от липсата на реакция и подсмърчайки се дотътря да го гушна. От тукашните педиатри бях научена много по-рано, че прегръдката и приласкаването след подобен изблик са изключително важни. Те дават на детето увереност, че макар и труден, периодът през който минава не тревожи мама и не променя нейоното отношение. Много родители мисля не разбират или са забравили собствения си пубертет и до каква степен емоциите могат да контролират дори и възрастен човек. В този подфорум сума ти народ се изпотрепа, но децата ги бият, защото истерясвали. Ами те поне имат оправдание, че растат в един чужд (на възрастните) свят. И така. Това са моите методи. Вкъщи ми е още по-лесно, защото има много любими неща и го разсейвамм много по-бързо. Музика (любима негова) пусната по-височко в такъв момент също отвлича много успешно вниманието.  

Чак сега видях, че пубертетът е измислица. Аз все пак ще се доверя на лекарите, де. И моят ясно го помня. За съжаление.

Сетих се също неща, които тук ме учеха по време на бременността - много е важно жената откровено да се огледа и да си види слабите страни. Аз никак не съм от търпеливите + като повечето български деца (поне по мое време) имах леко истерична майка с наклонност към шамари. Та, признавайки пред себе си и пред водещата курсовете Мама-бебе като бя бременна, тя ме посъветва да започна да си представям всички ситуации, които знам 100% че биха ме изкарали извън нерви. Целенасочено преживяване се казва. После от общите минахме на такива свързани с бъдещото бебе - коя чаша няма да мога да прежаля, кое петно ще ме доведе до изблик на гняв и т.н. Всеки човек си има някакви мании - кой чистене, кой пъзели, и ако бебето съсипе нещо от такава важност е твърде вероятно да се изгуби контрол. Питаше ме също кое за мен е важно навън, какъв е моят идеал за етикет и поведение - ей такива работи и като ми ги изброеше после от нейната уста звучаха някак... много по-лековати. Прибирах се после и си представях пак как бебето олива белия диван със сок и завинаги го декорира или плюе по хората в ресторанта и крещи. Много ми помогна. Безкрайно много. Една голяма чааст от ситуациите така драматично съм си ги представяла, че синът ми още не е достигнал моето въображение. 

И още есно нещо - дунапренени саби/пръти. Тук ги продават при играчките. Има по-къси за малките и по-дълги за по-големите деца. Мама взима два с еднаква дължина обаче - равнопоставеност. При всеки истеричен припадък се организира бой с тези неща, може и само майката да го започне, детето като е бясно скача много често и така си изразходва гнева. Принас понякога действа, понякога синът ми е твърде вече вглъбен в драмата и тогава не се връзва.

П.С. Имам изключително палаво дете. Дори тук, където тръшкащи се деца не са никаква рядкост и като цяло децата имат страхотна свобода на поведение, хора са ме спирали сума ти пъти на улицата да ми съчувстват. Мдам. 

 simplyaven Похвално е, че си положила толкова труд, за да възпитаваш детето си без насилие  
И ние имаме такива дунапренени рапири, много си ги харесваме, нашите са 3, когато съпруга ми си е вкъщи и той се включва, но не сме ги ползвали все още за омиротворяване, това е доста интересна идея  
Като изброяваше хобитата и се сетих за един случай, когато моя син ме накара да позеленея 
Аз обожавам пъзелите, хоби са ми от дете, имам специaлна маса за редене на пъзели с капацитет до 32 000 части, та на сега за случката, почти бях завършила един пъзел от 8 000 части и синковеца се качил на столчето (беше на почти 2г) и си сипвал морковен сок върху него, сипвал и учил парченцата да плуват.
В момента, в който влязох и видях какво прави ми стана зле буквално, а той понеже знаеше, че е направил беля, докато се взирах онемяла в произведението му се изнесе за секунди от стаята и избяга при дядо си.
В крайна сметка баща ми като видя твоерението се заля от смях и на мен бързичко ми мина, а детето се размина, дори без лекцията, така не се прави и защо  

Бебешкият пубертет( както го наричат някой) за мен си е чисто изучаване
на светът.До къде може да стигне малкото човече в постъпките си и делата.
Ако родителят отделя достатъчно време за комуникация и разяснения не мисля,
че бебето-дете ще минава през каквото и да е такова.Опитват и като не мине,
започват да разбират как е правилно да се постъпва.
А за тийн изцепките не знам,още ми е малко детето.

Някой напред беше казал за режим на детето.
Старала съм се да му осигуря винаги спокойна обстановка за сън,
по възможност в неговото си легълце.Никога не е спал в кръчма,
навън спеше в парка като малък.Но лягаше ужасно късно вечер.
Рядко преди 12-1 часът.Живея в много топла страна,и летните месеци
излизане за игра преди 20-21ч.,е рядкост.Затова го слагах за късен следобеден сън и после
като стане 19-19:30 хайде навън.Няма как иначе,искаше ми се да играе с други деца.
Затова има късно лягане,но после наваксваше до късно сутрин.
Проблем не сме имали със изнервеност.

Сетих се нещо,
като беше по малък синът ми много се
впечатляваше от родители които пошляпват децата
си на детската площадка.

Вашите деца,правеше ли им впечатление?

Не обръщаме особено внимание на пошляпващите родители , но да си призная - не срещаме често такива  За сметка на това, моя разбойник пошляпва нас  обяснения, търпение .... но дано скоро престане 

За първи път миналото лято в Бг видя подобно нещо и ме попита "Мамо, тази майка не го ли обича това дете?" беше доста озадачен, попитах го защо мисли така, а той каза, че сигурно не го обича "щом му прави така на ушите"  , въпросната майка си пребираше детето от детска площадка теглейки го за ухото, а детето пищеше, беше на видима възраст около 3годишно.
 Преди това и да е имало такива изцепки явно е бил много малък да го осъзнае предполагам, но честно казано тук не съм виждала подобни неща, а би ми направило впечатление.
Не оспорвам, че може и да има такива случаи, но просто аз не съм попадала на тях, за доста деца отнети от родителите съм чувала по новините, заради подобно "възпитание" така, че сигурно има, но не са обичайна и никому не правеща впечатление гледка като в БГ.

Изчетох почти всичко, и съм съгласна с повечето написано..
Обаче.. според мен , е много лесно да отглеждаш кротко, непретенциозно ,спокойно дете, и отстрани да се възмущаваш на нервни майки които шамаросват и крещят.
Казвам това с пълното съзнание, че ще ме заклеймите ,но аз имам едно много буйно, твърдоглаво,хиперактивно и трудно за въздействие и възпитаване момче/8 г/, а второто ми момченце /2,5г./ е неговата противоположност - спокойно, гальовно и усмихнато.. Повярвайте ми ,знам за какво става въпрос , когато някой каже че от безсилие прибягва до шамарите.. Големият ми син е трудно контролируем, през ден съм в училище за да ми се оплакват от него- пак не слушал в час , пак бягал из стаята,бутнал някого от невнимание,той е като тайфун просто..Как ли не се опитваме с баща му да му въздействаме, много си го обичам , но съм приела, че е такъв, и не понасям да ми дават съвети хора незапознати и нямащи опит с подобно дете.Водихме го известно време при детски психолог,препоръча ни всички неща които и без това бяхме въвели- още от бебе си има режим , време за спане, време за игри и тн. Чакам да го израсте и да се кротне , защото наистина ще лудна вече с него..
С малкият ми син прилагам това "непошляпващо" възпитание- то винаги е било моята цел и с големия , но уви...чувствам се, че се провалям като родител с баткото ,страшно ми е гузно за всеки път, когато съм го шляпнала, или навикала,наистина е гадно чувството на безсилие...

~Тониси~ Целта на никой тук не е да те съди, нито да те сочи с пръст като провалил се родител 
Идеята ми за темата беше точно, за да успeeм да си помогнем една на друга, а не да се обвиняваме. Всеки опит споделен от съфорумките ни е точно за това, за да може всяка от нас, ако попадне в ситуация, която излиза от контрола и да опита, ако желае опита на другите майки справили се с подобна. Далече съм от мисълта да те съветвам с цел да поучавам или нещо подобно, радвам се от друга страна, че си потърсила професионална помощ, защото останах с впечатление, че хората в Бг не разбират правилно функциите на подобни специалисти.
Една майка каза нещо от, което се втрещих "Да бе, ще си водя детето на психолог, то да не е лудо, да му даде розови, жълтички, сини и червени хапчета"
Работата на психолога не е да тъпче хората с лекарства, а доколкото съм запозната специално при децата се водят дълги разговори както със самото дете, така и с родителите, за да се прецени правилния подход към детето, защото е ясно децата не са по калъп, а са различни и приемат емоции, трудности в училище, семейната среда, взаимоотношенията с приятелите си и тн. по различен начин. Учудва ме, че този, който сте посещавали се е ограничил със стандартни съвети като режим , време за спане, време за игри, нещо, което ти и сама знаеш.
Aз бих потърсила друг, който да приеме при сърце това, което те притеснява в детето и ще въведе по-адекватно решение. Едно от нещата, които си написала е, че се оплаквали от него, че тича из училищната стая това, което ми идва на ум е проблем с концентрацията, не е рядко срещан при ученици в началните класове, най-малкото това е трябвало да накара психолога да се замисли за друго решение. А може би просто детето е по-буйно и има нужда да изразходва енергията си, мислили ли сте за спорт, или място, където да го прави?
Пак казвам не те съветвам, просто размишлявам аз какво бих направила, ако моя син реагира така