Гнева, малките деца и тайните на непошляпващите майки

  • 14 864
  • 160
Бихте ли споделили своята тайна за справяне с изблика на гняв на детето си без шамари и пошляпване. Знам, че има доста подобни теми в последно време, но се интересувам конкретно от методите ползвани от майките, които не пошляпват!
Какви хитринки използвате за вашите деца, когато примерно се тръшнат на земята или си наумят нещо отказващи да чуят вашите обеснения. Ще помоля да пишат само хора, които се справят без агресия, пошляпване, шамари и абсолютно игнориране на детето!
Целта на темата не e дразги и завързване на безмислени спорове, а всяка майка невярваща в насилието като метод за възпитание да сподели своя изпитан метод в подобна ситуация  Peace
Виж целия пост
# 1
Тебе явно тази тема много те вълнува (което е похвално), видях че са заключили подобна такава в "Нашите деца", едва ли и тук ще получиш по-различни отговори. Но, да видим   Thinking
Виж целия пост
# 2
Ами, синът ми не се е тръшкал. Не беше толкова модерно тогава и тръшкащите се деца на публични места бяха рядкост и екзотика.
Само веднъж пробва, но не му мина номерът и не повтори.
Виж целия пост
# 3
Ами, синът ми не се е тръшкал. Не беше толкова модерно тогава и тръшкащите се деца на публични места бяха рядкост и екзотика.
Само веднъж пробва, но не му мина номерът и не повтори.
А как правиш така че да не му минава номера  newsm78 Моето дете е само на 2 и още не прави такива неща (поне не драстично). Знам, че към 3 годишна възраст влизат в някакъв бебешки пубертет, тогава ако ескалират нещата (надявам се да не  Laughing ) нямам много идея как да се справя... Само знам че до бой никога няма да прибегна  Naughty
Виж целия пост
# 4
Тебе явно тази тема много те вълнува (което е похвално), видях че са заключили подобна такава в "Нашите деца", едва ли и тук ще получиш по-различни отговори. Но, да видим   Thinking
Е, тя заключената стана пародия някаква и завъртане на ключа бе най-добрия вариaнт. ooooh!
Интересува ме по простата причина, че според мен, дори и гневните изблици могат да бъдат контролирани бeз агресия от страна на родителя и, ако има повече майки споделили опита си, може би ще има и повече такива решили да опитат помогналото при чуждото дете, без да гледат на това като упрек към тях, а като реална помощ в момент, в който се чувстват безсилни.  Peace
Виж целия пост
# 5
Пошлпвала съм здраво до към 3-4 годинки/понякога по здраво/после вече не ми се е налагало. PeaceСега когато му кажа колко бой е хапнал,ми се хили и не ми вярва. Joy
А сега когато е вече на 24 год. ми иде такъв бой да му хвърля пак........... ooooh! направо да не ви се вярва за какво иде реч.
Виж целия пост
# 6
Един път съм шляпнала децата си, едновременно, защото наводниха къщата.
Враг заклет съм на агресията върху деца - физическа, психическа и вербална.
Преди два часа някъде разговарях с един мой приятел именно по този въпрос. И по конкретно, че на малкия ми син никога през живота му / на шест е/ не съм му направила и забележка дори и не съм му се скарала. Той просто е уникален / в момента бърше прахта от библиотеката с кърпа  Laughing и през ума ми не е минавало да го карам да върши такива неща/.
Виж, другия ми син е истинска драма. Труден е във всяко отношение. Плакала съм от безсилие, защото твърде често не съм знаела как да се държа и какво да направя. Да, случвало се е да му се скарам и след това се мразя. Зная, че това вреди и на двама ни. Той става още по-нервен, а аз омерзена от себе си.
Детето се нуждае единствено и само от търпение,търпение, търпение. Нищо повече.
Виж целия пост
# 7
arween44  и dodo_dodo  темата е за майките справили се без да пошляпват и шамаросват.

Интересуват ме методите на мaйките невярващи в пошляпването и реална ситуaция, в който са се справили, другото е ясно, мисля да пошляпва детето си всеки ще се сети и сам! Не искам да коментирам кой прав и кой крив, вече го правихме, това, което ме вълнува е как да се справим БЕЗ да пошляпваме!  Peace
Преди два часа някъде разговарях с един мой приятел именно по този въпрос. И по конкретно, че на малкия ми син никога през живота му / на шест е/ не съм му направила и забележка дори и не съм му се скарала. Той просто е уникален / в момента бърше прахта от библиотеката с кърпа  Laughing и през ума ми не е минавало да го карам да върши такива неща/.
  Поздравявам те, че мислиш така Peace
Виж целия пост
# 8
Ти четеш ли изобщо какво съм написала?!?  Shocked
Виж целия пост
# 9
А как правиш така че да не му минава номера  newsm78

Гледах да предусещам кризите и да ги избягвам.
Например:
Тръгнали сме по магазини, на детето му е скучно, изморено е, мрънка, започва да плете крачка... Ами, давам му възможност да почине, да поиграе на някой детски кът, предизвиквам интереса му, като му показвам или разказвам разни неща, избирам нов маршрут и минаваме по непознати за него улици, даже песнички съм пяла, когато се е налагало...
Винаги съм избягвала да смесвам излизанията с приятелки и тези с детето. Не само, защото ценях редките мигове без него, позволяващи ми да си почина пълноценно, но и защото срещата с приятелка не е никакво удоволствие, ако през цялото време трябва да съм нащрек и да търча след детето си.
Когато съм била с детето си, неговите нужди са били над моите. Щом огладнее, яде. Щом му се приспи, осигурявам му сън. Независимо какво ми е струвало - все пак това ми е било работата тогава, да се грижа за него.
Пък знам ли, може просто да съм случила на дете.
Виж целия пост
# 10
Ти четеш ли изобщо какво съм написала?!?  Shocked

Точно, защото чета допълних горния пост  Wink
Виж целия пост
# 11
Има близнаци на почти 4 години, на единия не се налага да му правя забележка за нищо, много, много рядко плаче за каквото и да е.Просто му е такъв темперамент.Другият е пълна противоположност - истерии, истерични ревове, чак повръща от рев, при нас помага само, ако му
отклоня вниманието с нещо, което знам, че обича да прави, да рисува/тоест маже  Laughing/, да играе на моя лаптоп и др.подобни.
Бой, игнориране - става по-лошо.Пошляпвала съм го  по дупето, но няма ефект и не го правя
Ако сме навън и се затръшка, го вдигам и го прибирам в колата и после в къщи.напоследък навън не е правил истерии , почна да разбира, че истерии = на прибиране у дома....

Търпение, търпение...
Виж целия пост
# 12
Не съм майка, но възпитанието ме доведе на един доста мъдър извод-вербалната агресия се помни до живот, шамарите се забравят.
Ема, много чаровно момче имаш на аватара.  Embarassed
Виж целия пост
# 13

Ема, много чаровно момче имаш на аватара.  Embarassed
Фокуса е върху децата, не се отклонявайте!  hahaha
Виж целия пост
# 14

Ема, много чаровно момче имаш на аватара.  Embarassed
Фокуса е върху децата, не се отклонявайте!  hahaha
Еми понеже авторката изрично подчерта в темата да пишат само майки, които не прибягват до попляскване, та от липса на такива, явно темата се отклонява във вглеждане по аватари  Thinking
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия