Гнева, малките деца и тайните на непошляпващите майки

  • 14 864
  • 160
# 15
Много му говоря, като на голям човек, обяснявам всичко, понакога безброй пъти, но в крайна сметка той разбира какво искам да му кажа .
Когато нямам нерви просто не обръщам внимание на сценката- когато няма зрители, няма и представление.
Не отстъпвам от позицията си - така детето знае, че при мен със сценки нищо няма да постигне.
Понякога крещя - няма ефект, но и аз съм човек и греша... Ако не съм била права, после се извинявам.
...има няколко ключови думи по темата - разбиране, търпение, спокойствие и много любов !!!
Виж целия пост
# 16
Имам опит с голямият син - такова чудо нямаше !Ако не се изпълнеше желанието му лягаше на земята,без значение къде ;локва ,мръсотия,улично платно,като издебваше да има повече хора.Какво правех аз ; не съм го докоснала,единствената ми цел беше да го опазя жив,запалвах си цигара и не реагирах.Случвало се е да лежи по 30 минути,продължавам и аз тъпо и упорито - втора цигара ,вестник,докато разбере,че с това няма да ме впечатли и че няма да излезе повече,защото дрехите трябва да се изперат и т.н.Това продължи около 4-5 месеца.Много пъти са ми задавали въпроса "защо не го ошамариш?" Но бях млада !
С малкия няма проблем,но и той е друго дете!
Никога не знаеш кое е по-добро,а най-лесно се възпитават чужди деца!
Виж целия пост
# 17
Ти четеш ли изобщо какво съм написала?!?  Shocked

Точно, защото чета допълних горния пост  Wink

Не бе това акцента на поста ми, но както и да е ...
По темата още - смятам, че повечето родители са нетърпеливи и припряни. Прекалено са погълнати от ежедневието си и поради тази причина, грижата за децата се възприема като обикновен ангажимент. И когато той изисква повече време, това изнервя възрастните и тогава те крещят или бият или наказват по-често.
А децата не са ангажимент. Те са радост и смисъл. Ако се научим да ги възпремаме не като част от пейзажа, а като свои равностойни партньори, може би и диалогът ще е по-прост и успешен.
Децата имат нужда от внимание, от разбиране и от търпение, от време и много много думи - тихи думи.
За любовта е ясно. Твърде често обаче, в неумението и припреността си, в умората си, когато нямаме време или нерви за децата си, се крием зад любовта. А тя не е достатъчна сама по себе си. Или поне те не я разбират по този начин.
Виж целия пост
# 18

Ема, много чаровно момче имаш на аватара.  Embarassed
Фокуса е върху децата, не се отклонявайте!  hahaha
Еми понеже авторката изрично подчерта в темата да пишат само майки, които не прибягват до попляскване, та от липса на такива, явно темата се отклонява във вглеждане по аватари  Thinking
А недей така  Mr. Green
няма начин да няма, сигурна съм, че има доста разумни
 майчици с изработени добри стратегийки!
Ето например казаното от Как` Сийка звучеше доста логично, ако сме достатъчно
 досетливи от какво има нужда детенцето може да избегнем доста катастрофи и скъсани наши нерви, а и дребосъка ще мине без изтупан памперс или зачервена бузка Peace

dodo_dodo Разбрах акцента на постинга ти, просто тази част от него особено ми хареса  Hug. Така е права си, не е правилно на децата да се гледа като на задължение, едно дете иска много търпение и отделено време, но те са най-прекрасното приключение, най-сладката остговорност, но и най-добрите учители, затова е жалко да бъдат предмет на агресия. От там и темата да си помогнем в моментите, които се оказват 90% от причините един родител да удари детето си гневните детски изблизи, наричани от някои инат, за да бъдат по-лесно и разумо преодолявани от нас родителите, без да испускаме нервите си и да решим проблема използвайки сила.
Виж целия пост
# 19
...сигурна съм, че има доста разумни
 майчици с изработени добри стратегийки!
Ми освен ти да споделиш  newsm78, че гледам от над 200 пъти прочетена темата, само 2-3 има с друга опция освен "отупан памперс и зачервена бузка".
Виж целия пост
# 20
...сигурна съм, че има доста разумни
 майчици с изработени добри стратегийки!
Ми освен ти да споделиш  newsm78, че гледам от над 200 пъти прочетена темата, само 2-3 има с друга опция освен "отупан памперс и зачервена бузка".
Аз ще дам и утре шанс да споделят и други майки своите методи и, тогава ще кажа моя опит със синковеца какъв е до момента, че да не ме обвинят пак, че се имам за идеална майка и уча другите как да си възпитават децата, което е последното въртящо ми се из главата. Всеки греши, перфектни хора няма, но е важно да се учим от грешките си и да имаме желание да се усъвършенстваме, а не да тъпчем на място и да си повтаряме ами "к'во да правя" и "ти ли ще ми кажеш", а да се вгледаме в себе си и да се опитаме да сме по-добри. А май да започнем от най-милите ни същества децата ни е най-правилно, не знам, нали се борим да са добре, да имат всичко, значи трябва да ни е по-важно как да бъдем по-добри за тях, а не дали някой ни съветва или се опитва да ни помогне. Не знам защо много хора приемат думата съвет грешно като желание за намеса в личния им живот или упрек за нещо  newsm78
Виж целия пост
# 21
Аз съм игнорирала,  така че няма да участвам. 
Но ще ти дам един съвет - съветите са ценни, когато са поискани.
Виж целия пост
# 22
Аз не натрапвам своите на никого, затова отворих темата, аз искам съвети от другите майки, който поиска ще споделя своя опит, а който прояви желание да разбере има ли начин да се реши главната причина за шамаросването на децата може да влезе, прочете и опита дадените от майките съвети, ако сам пожелае.
Понеже нямах желание да водя безмислени спорове, да търкам безкрай клавиатурата си, точно поради това ограничих темата само до това всеки да сподели опита си, без нравоучениа и без някой да бъде сочен с пръст като добър или лош родител.
Идеята е сами да си помогнем, но който смята, че иска да опита, който се е уморил от безсилие да шамари детето си и това го кара да се чувства зле!
А за хора, които които смятат, че шамаросването възпитава и не са готови да размишляват над това, на тях ще кажа бъдете живи и здрави, това е вашия начин!
 аз смятам, че има и друг и съм сигурна, че доста други майки мислят по подобен начин, е, ами темата е за тях  Peace
Виж целия пост
# 23
Децата са много различни и не всички методи работят във всеки случай. На мен най/много ми е помагало отвличане на вниманието или предотвратяване на гнева, когато знаеш кога и защо се случва / обикновено като е гладно и изморено детето и нещо не му се разреши или даде веднага, реагира с гневен изблик. Другия ключ е да си последователен / ако номера не мине 1 път, и всеки следващ път също, скоро се прекратяват опитите. На практика обаче не винаги е приложимо. Освен това е необходимо голямо търпение, здрави нерви и умение да се обяснява на достъпен за детето език защо няма да получи това, дето го иска.
Ако вече се тръшнало / нищо не помага, освен да се изчака да му мине, при моята дъщеря траеше около 30/40 минути.
Ще ми е много интересно и други да споделят.
Тук варианта с пошляпването е неприложим, обществото не търпи агресия към деца на публично място, а децата тези изстъпления ги правят основно на публични места.

Виж целия пост
# 24

На първо мясно - ТЪРПЕНИЕ  Simple Smile
На второ -  Ако усетя, че е възможно да загубя контрол над действията си - напускам "бойното поле" , дишам дълбоко и броя до десет  Mr. Green
Тези две правила спазвам за основа, останалото е според ситуацията.

Темата не е ли за "Нашите деца"  Rolling Eyes

estrador78, чудих се  дали да пиша в темата  Crazy предполагам, че и останалите "светици" са така  Laughing Не виждам смисъл, защото ще ни обвинят че лъжем и т.н и т.н , начела съм се на глупости  Peace  Аз не искам да удрям детето си и няма да го ударя!
Виж целия пост
# 25
Не съм си била досега децата. Като много прелее чашата,съм им се карала, хващала по здраво и поставяла на едно място (стол,количка,кола,пейка- в зависимост от мястото) Изчаквам няколко минути ( и аз да се успокоя  Mr. Green) и им говоря с нормален тон.
Виж целия пост
# 26
Моето дете е само на 2 и още не прави такива неща (поне не драстично). Знам, че към 3 годишна възраст влизат в някакъв бебешки пубертет,
Как към 3, не думай. нас ни друса от преди на навърши 2 год. и тъй като разреди сценичните изяви се надявам да е почнало да я отпуска.
По темата : старая се единствения излязъл извън нерви да е детето, старая се да предотвратя подобни изблици, но аз вече съм научила какво я дразни, когато видя назряващия изблик се опитвам да и отвлека вниманието, когато я видя недоволна я карам да обясни какво не и харесва, а ако все пак има изригване не и обръщам внимание. Убедила съм се, че колкото повече се опитвам да я успокоя, толкова по - усилено се стреми да заслужи "Оскар". Затова и обръщам гръб и излизам от стаята / оставям я да се успокои насаме/. До 1,5 мин. е млъкнала, до 5 мин. е дошла да се умилква. А да това което действа също при дъщеря ми е промяната в моята интонация, т.е. нисък, равен и бавен изказ.
Виж целия пост
# 27

Ето например казаното от Как` Сийка звучеше доста логично, ако сме достатъчно
 досетливи от какво има нужда детенцето може да избегнем доста катастрофи и скъсани наши нерви, а и дребосъка ще мине без изтупан памперс или зачервена бузка Peace


Така е.
Но не ме причислявайте към светиците - и аз съм пляскала. Не, не се гордея с това, но е факт. И въпреки това не приемам, че пляскането възпитава - то наказва или предупреждава. Наказва веднъж детето, двойно родителя, който е изтървал нервите си. Детето може и да забрави, но родителят - не. Е, ако се получи обратното, тогава вече става страшно.
Не го приемам също като начин да се покаже "кой командва парада". Човек трябва да е твърде комплексиран, за да тръгне да се доказва по този начин на малкото си дете.
Пляскала съм малка ръчичка, посегнала към горещ котлон или ютия, след няколко категорични "не"-та. По-добре леката болка от ръката на мама, отколкото от изгорено. Когато детето порасне достатъчно, за да разбира смисъла на "не"-тата, пляскането може да бъде заменено успешно с много по-болезнени за детето ограничения - лишаване от игра, телевизия, компютър и т. н.  Laughing
И накрая ще завърша с твърдото си убеждение, че има и по-лоши неща от пляскането - така модерният "игнор". Не говоря за неподдаване на детските манипулации и капризи, а за умишленото, продължително, демонстративно отблъскване на детето от страна на родителя, за емоционалното отхвърляне или изнудване. Пляскането поне е честно и изразява отношение.
ПП Всички разбират, че говоря за пляскане, а не за бой, нали? Между другото и животните пляскат малките си, а те не са садисти. Садистичен може да бъде само човекът и то изобретателно садистичен - осъзнал, че психическата болка е с пъти по-жестока от физическата.
Виж целия пост
# 28
Aми моето е на 6 и отдавна не се тръшка. Когато беше малък беше чудо, консултирах се със специалист и разбрах причината - не разбиране на речта и невъзможност самия той да говори. Това му предизвикваше истериите и единствено оставянето на спокойно място помагаше до някъде, наложи се и 3 месеца да пие лекарства. Като започна да разбира и говори, нещата се оправиха от само себе си. Сега е от най кротките , спокойни и добри деца и никой ,който го е виждал като малък не може да повярва, че е същото дете.  Laughing
Това бяха причините за моето дете и така е протекло всичко, какви биха могли или са при други деца, нека всяка, майка, която има подобни проблеми се опита да ги открие, защото най вероятно при всяко тръшкащо се и истерично дете са различни и методите за справяне не са общовалидни.
Виж целия пост
# 29
... Садистичен може да бъде само човекът и то изобретателно садистичен - осъзнал, че психическата болка е с пъти по-жестока от физическата.


Подкрепям напълно Как Сийка, особено това. Бях шокирана от майка, която на площадка обясняваше, че никога,никога, ама никога не удря детето си, но му обясни със спокоен глас, как ако не тръгне за ръчичка с нея /не слезе от пързалката/ не пусне този боклук/, няма повече да го обича.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия