Гнева, малките деца и тайните на непошляпващите майки

  • 14 864
  • 160
# 30
На мен просто не ми е минавала през главата мисълта за шамар, затова не мога да кажа как съм се удържала, просто не ми е било на дневен ред в мислите.
Иначе съм съгласна с поста на Додо - към децата трябва да се подхожда с търпение, внимание и любов, не като към задължение, което трябва да се отметне. Когато заведа сина си в зоопарка, съм подготвена, че ще висим с часове пред клетките, защото това му е интересно. Ако нямам търпение за това - не го водя, а не го дърпам за ръката да върви по-бързо и да го шляпна, ако не му се върви (истинска случка от зоопарка).
Виж целия пост
# 31
Моите никога не са правили сцени навън.Може би защото първо се пробваха у дома и разбраха ,че номера не минава.
При големия дори не си спомням да е имало опити  дори...
Малкият една вечер не искаше да си ляга...то бяха викове,ревове,просто не знам какво му стана.
Аз го връщам в стаята,той ми висва на ръката...
Опитах с приказки /беше на годинка и половина някъде,достатъчно,за да разбира ,като му се говори, песнички,милване.Не и не...никакъв ефект.
ами оставих го да се набеснее,и след половин час заспа на килима.   Grinning

По принцип се опитвах да не обръщам внимание на капризите .
И като разберат ,че няма ефект,сами спират.

Друго ,което много помага,е отвличане на вниманието.
Малкото дете лесно се прилъгва ,да забрави за какво се нерви,ако му се отвлече вниманието с нещо друго интересно.

Спомням си друг случай с малкия...
Отиваме на гарата да посрещаме баба му.И бързаме,че закъсняваме.Аз се насочвам към такситата,наредени на автобусната спирка,а той ме дърпа към автобуса и вика "Икам тобусчето! Икам тобусчето!" -имаме кола,отпреди да се роди и не беше се возил на автобус.
Та аз го дърпам към таксито,той се дърпа към рейсовете...
Огледах се,на едно от наредените таксита отзад на стъклото имаше лепенка на коте...   Mr. Green
И говорейки му за котенца /много ги обича/ и как ще питаме чичкото за неговото и ...дрън-дрън подобни глупости,се качи в таксито,дори без да се усети.   Mr. Green

Та,номера с отвличане на вниманието става!
Виж целия пост
# 32

Подкрепям напълно Как Сийка, особено това. Бях шокирана от майка, която на площадка обясняваше, че никога,никога, ама никога не удря детето си, но му обясни със спокоен глас, как ако не тръгне за ръчичка с нея /не слезе от пързалката/ не пусне този боклук/, няма повече да го обича.

Абсолютно вярно!
Изключително рядко ходя по квартални градинки, защото не одобрявам порядките и взаимоотношенията,които царят там, но понякога ми се случва. Снощи бе една такава вечер. Заведох малкия си син да поиграе. На съседната пейка имаше три млади и добре изтглеждащи жени, майки на красиви малки госпожици. Не искам поста ми да изглежда клюкарски, но съм шокирана от отношенито на което без да искам станах свидетел. Едната майка разтърси жестоко момиченцето си и и раздърпа с отвращение жилетчицата, защото си било изцапало блузката, като я нарече "свиня"  Shocked. След малко пък другото детенце падна и се разплака горко, отиде да се гушне в неговата майка, а тя вместо да го утеши и приласкае я отблъсна съскайки.
Не искам да бъда съдник на другите, защото аз самата не съм идеална, а и не е мое право. Но признавам ви, видя ли такова отношение и ме заливат вълни на гняв и безсилие. И действително, понякога едно пляскане може да е по-безобидно от съскащия или пък крещящ, изпълнен със злоба майчински глас.
Когато бях дете, съм яла доста бой, но повече ме е боляло именно от лошите думи, които за жалост съм срещала често от страна на майка си. За това и изпитвам истинска погнуса и ми се разтуптява сърцето, когато видя майка, с такива маниери. А за себе си зная, че не бих искала синовете ми да узнаят никога какво означава това.

Виж целия пост
# 33
Моето по-малко дете е от тръшаците се, вечно недоволни и искащи деца.
Баща и се справя с нея, при това без пошляпване
Аз тъй да се каже, нямам авторитет Laughing
Децата са чудесни манипулатори , и добре усещат пред кой им  минава номера
Виж целия пост
# 34

Децата са чудесни манипулатори , и добре усещат пред кой им  минава номера
така е  Simple Smile .
не бих казала на детето си, че повече няма да го обичам. звучи ми ужасно.

като дете съм гледана под похлупак буквално, не са ме шамаросвали, но пък и толкова ме пазеха от света, че сега едвам набирам сили да изрека нещо отрицателно пред някой, сакън да не разруша хармонията.

моите деца са коренно противоположни. големият е силно привързан към мен, необщителен, спокоен, мълчалив. малкият е на другия полюс - емоционално свързан с баща си, буен, темпераментен, силно манипулативен. за щастие мъжът ми е авторитет у дома/дано продължи по-дълго това, че аз нямам сили да се 'боря' с децата/.

нямам тайна на непошляпване. действам според ситуацията, с говорене и пак  говорене. не си падам по боя, и ако ударя мое дете, то значи съм изпаднала в състояние на изключително силен афект, което надявам се никога да не ми се случи.

темата не е  ли за друг подфорум?

Виж целия пост
# 35
С изключение на един-единствен шамар,не съм бита,чуждо ми е,грозно.Не приемам агресията под никаква форма!Но разбирам че има и много палави и инати деца,с които трудно можеш да се справиш.Аз съм голяма късметлийка,имам най-милото и послушно дете,не съм си и мечтала ,че може да е такава душица.Даже като забременях,се притеснявах че се случи точно след сезон,а тогава се прибирах изключително изнервена,и се опасявах че ще се придаде по някакъв начин и на него.Но не!Ако си повишим тон с баща му,слага пръсчето на устичката и шътка да спираме,не го е видял от никого и аз не знам как се научи на това,но винаги ни усмирява,понякога просто не се усещаме и детето с право ни кара да се засрамим,а той няма даже 3 годинки  Rolling Eyes,та,учим се от него Heart Eyes.
Скубали са го,хапали,ритали,драли,нападали....той не се отбранява а просто започва да плаче.Това ме притеснява,умирам от страх че ще стане прекалено добър,а такива деца обикновено ги мачкат.Ще го науча да отвръща,на прегръдката с прегръдка,но опитват ли се да го наранят,да може да се защити,въпреки че се опасявам дали ще стане Confused.
Виж целия пост
# 36
На мен не ми е много ясна целта на темата  Embarassed Смятате ли ,че майка , която си бие детето или още по-лошо игнорира , не и се занимава с него , зъби му се , крещи му , няма търпение за него като прочете , как се справя с децата си другата страна ,това ще я накара да промени своето отношение и държание към детето и  newsm78
Виж целия пост
# 37
Смятате ли ,че майка , която си бие детето или още по-лошо игнорира , не и се занимава с него , зъби му се , крещи му , няма търпение за него като прочете , как се справя с децата си другата страна ,това ще я накара да промени своето отношение и държание към детето и  newsm78
Ами да, защо не. Човекът все пак е мислещо същество, търпи промяна и развитие. Никога не е късно да преосмисли действията, поведението си и последствията им. Надявам се поне да е така  Peace
Виж целия пост
# 38
Смятате ли ,че майка , която си бие детето или още по-лошо игнорира , не и се занимава с него , зъби му се , крещи му , няма търпение за него като прочете , как се справя с децата си другата страна ,това ще я накара да промени своето отношение и държание към детето и  newsm78
Ами да, защо не. Човекът все пак е мислещо същество, търпи промяна и развитие. Никога не е късно да преосмисли действията, поведението си и последствията им. Надявам се поне да е така  Peace
И аз точно на това се надявам. Има майки, който не отричат, че е лошо това, че използват агресия в даден момент, но и открито признават, че не знаят как по-друг начин да реагират. Разбира се, че има такива, които твърдо вярват, че това е с възпитателна цел, защото това познават от детството си. За безхаберните и поставящи себе си над децата си...хм, ами иска ми се да мисля, че няма такива тук, че тези регистрирали се в този форум имат желание да се променят, да споделят опит и си помогнат с чуждия такъв.
Мисля, че не бях разбрана правилно, не отричам вредите на псичическия тормоз от стана на родителите, не смятам обидите за по-малко нараняващи детската душа, но не мисля и, че непремено трябва да присъства едно от двете във възпитанието на децата.  Peace
Виж целия пост
# 39
Поемам дълбоко въздух,стискам зъби и броя до 10 - няколко пъти  Mr. Green. Поне при мойто дете,това с отплесване на вниманието много помага. Вчера например,бяхме към 3 часа на площадката и когато решихме да си тръгнем и малката взе да реве ама с пълно гърло  Grinning. Баща й се опита да я успокои,но пищенето продължаваше. Реших да я залъжа с нещо и само като й казах,че ще отидем да видим котетата и млъкна на момента. Даже сама тръгна пред нас и все си повтаряше 'тук сме,мау'.  Joy
Виж целия пост
# 40
А защо ви е толкова страшно да ги пошляпнете? Зависи от случая , от детето...Не трябва да е ежедневие, но когато се налага...е добре да се използва най-непедагогичното средство с педагогична цел  Grinning. Както има една приказка- Бий гъ*енце да не биеш гъ*зище...
Виж целия пост
# 41
А защо ви е толкова страшно да ги пошляпнете? Зависи от случая , от детето...Не трябва да е ежедневие, но когато се налага...е добре да се използва най-непедагогичното средство с педагогична цел  Grinning. Както има една приказка- Бий гъ*енце да не биеш гъ*зище...

Тук май всички сме далеч от тази мисъл  Peace
Аз като дете съм бита, наказвана, обиждана  Confused При мен имаше ефект, но при брат ми няма и до ден днешен , така че ползите са мн спорни и пак опираме до твърдението - до дете си е  Wink От горното може да се досетиш сама, защо никога няма да подложа детето си на такъв живот  Confused Знам какво е, знам как боли  Tired
Виж целия пост
# 42
Кога пък е това, дето "се налага" да плеснеш дете?
Виж целия пост
# 43
Защото боят и обидите унижават човека. А детето е  един малък човек, който трябва да се уважава.
Виж целия пост
# 44
С интерес прочетох темата.
Още не съм майка, но, признавам си, че ме страх от този момент. Наясно съм, че трябва много търпение и се страхувам дали ще го имам. Не искам нито да съм деспот за детето си, но не искам и да го превръщам в разглезено и задоволяваща всичките му прищевки.
И да, боят не възпитава или плесването, но, както са и казали повечето, психическият терор е мн.по-ужасен.

Като малка съм яла доста бой, но, слава богу, никога не съм чувала думи като: "ако не направиш това, няма да те обичам" и т.н.

П.П. Особено ми допаднаха методите на възпитание на Как` Сийка и Додо.  bouquet
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия