Гнева, малките деца и тайните на непошляпващите майки

  • 14 864
  • 160
# 45 4 май 2010, 15:01 ч.
Цитат на: Бърди в вт, 04 май 2010, 14:20
Кога пък е това, дето "се налага" да плеснеш дете?

Наложи ми се и не беше плесване, а направо си го набих. Тогава 3 годишен заби със сила отвертка на 1 см под окото на сестра си. Бе набит, окрещян и наказан.

Иначе децата ми винаги са били добри и разбрани. Случвало се е да се тръшкат и реват като бесни- тогава ги пращам в стаята им да си пореват и като се почувстват по-добре да заповядат. Това винаги действа.
Виж целия пост
# 46 4 май 2010, 15:08 ч.
Усещам, че тази тема ще се превърне в продължение на онази, дето беше за това дали сме бити като малки.  ooooh!
Виж целия пост
# 47 4 май 2010, 15:20 ч.
Аз не смятам ,че майка , която си бие/най-общо казано / детето , го прави , защото не и е ясно как по друг начин да се справи с изблиците му или тръшкането му . За това и не смятам ,че ще промени методите си само защото е прочела някъде , как се справят майките без да си шамарат детето . Как ще си промени методите майка, която крещи на 4 годишната си дъщеря , с изпъкнали жили и изпаднала в истерия - " ти не разбираш ли ,че искам да седна да изпуша една цигара " . А в милата ни родина болшинството са така - не мисля , че форума е представителна извадка .
Виж целия пост
# 48 4 май 2010, 15:22 ч.
Цитат на: Erica в вт, 04 май 2010, 15:01
Цитат на: Бърди в вт, 04 май 2010, 14:20
Кога пък е това, дето "се налага" да плеснеш дете?

Наложи ми се и не беше плесване, а направо си го набих. Тогава 3 годишен заби със сила отвертка на 1 см под окото на сестра си. Бе набит, окрещян и наказан.

Съжалявам, че ви се е случило това, звучи много страшно. Не знам как бих постъпила аз в такава ситуация, честно казано, не бих се учудила, ако шамаря и аз, от страх и стрес, не знам ...
Виж целия пост
# 49 4 май 2010, 15:26 ч.
О, има , да.  Аз наблюдавах една баба, която крещеше на 1 год. дете  - Ревеш, а, реви. Аз ти казах да не тичаш.
Иначе добре гледано, чистичко, с хубави дрешки.  Какво да направя в такъв случай?

Бърди, такива неща се случват. И аз съм крещяла и съм шамарила и после се чувствам по-зле от детето. Не бива да се чувствате виновни за това - все пак и майката е човек.  И точно ото страх и стрес се случват тези неща. При нормалните хора - не говоря за тези, които смятат, че боят е средство за възпитание. 
Виж целия пост
# 50 4 май 2010, 15:28 ч.
Цитат на: Как` Сийка в вт, 04 май 2010, 08:40

Но не ме причислявайте към светиците - и аз съм пляскала. Не, не се гордея с това, но е факт. И въпреки това не приемам, че пляскането възпитава - то наказва или предупреждава. Наказва веднъж детето, двойно родителя, който е изтървал нервите си. Детето може и да забрави, но родителят - не.

След този пост разбрах, че и аз имам право да пиша тук.
Когато съм изпускала нервите си съм се чувствала точно така - наказана.
Едно разбрах, живеейки с децата си -  те имат право да пробват различни методи на манипулация, имат право да се ядосват, имат право да страдат, имат право да ревнуват, имат право да протестират. Приех го и много по-рядко изтупвам памперс или дупе. С малката дори не се е случвало, ни веднъж, въпреки, че е дете, което не приема "алтернатива", не можеш му отклониш вниманието от целта му. Но си я оставям да изстрада факта, че има забранени неща и действия.
Какво значи "игнориране"? Когато я хване истерията, давам й право да си истерясва, не се намесвам, щом не ме желае, но нито за секунда не си отклонявам вниманието от нея. Тя знае, че като й мине, съм там. Ако в този момент някой дойде и започне да й говори, да я приласкава, тя протестира особено силно - въпрос на нрав.
И още нещо - родителството е процес, да сме добри родители на нашите си деца (точно на тези деца!) се учим цял живот. И грешим, и страдаме, но безкрайно повече е радостта и гордостта.
Виж целия пост
# 51 4 май 2010, 15:33 ч.
Ех, тия памперси, който ги е открил трябва да получи поне Нобелова награда. Аз като гледах деца, ги нямаше. Удряш дупе без защитна възглавница.

Цитат на: Ментова в вт, 04 май 2010, 15:28
И още нещо - родителството е процес, да сме добри родители на нашите си деца (точно на тези деца!) се учим цял живот. И грешим, и страдаме, но безкрайно повече е радостта и гордостта.

То май не е още нещо, а основното.
Виж целия пост
# 52 4 май 2010, 16:26 ч.
Все още не съм "пошляпвала" или "отупвала памперса" на дъщеря ми - почти на 3 е. Но тя е едно невероятно предпазливо и внимателно хлапе, което не ме е поставяло в ситуации да ми се изправи косата (надявам се и занапред да е така).

Повишавала съм й тон, напоследък се случва по-често Embarassed и винаги когато съм изнервена. Истината е, че ако съм спокойна и подходя внимателно към нея, мога да се справя с всякакви ситуации без да викам, при това резултатите са доста по-добри. Подходът ми е различен.

- Ако се тръшка за нещо, плаче и мърмори нечленоразделно - първо я приканвам да каже ясно за какво се бори, един-два пъти обяснявам, че не мога да помогна, защото плаче и нищо не й разбирам и ако не се успокои я моля да отиде в стаята си, да се наплаче и да се върне (малко грубо, но обикновено я кара да се вземе в ръце). Също така често й казвам, че бебетата плачат когато искат нещо, защото не могат да говорят, а големите деца обясняват какво искат - понякога в драматични ситуации сама си го напомня.
- Ако се тръшка в заведение, на обществено място или някъде, където има повече хора - случва се рядко, но я взимам на ръце, изнасям я и на по-спокойно място обсъждаме ситуацията. Обикновено самото преместване помага.
- Когато категорично отказва да изпълни нещо - при нас много помага, ако предварително обявя правилото или условието. Примерно, на масата има кутия бонбони, тя си взима един, втори, аз прибирам кутията - следва рев до небесата и ситуацията е трудно управляема. Но ако предварително, още със слагането на кутията на масата, аз кажа "можеш да си вземеш само два бонбона" и после след първия напомня "още един и край", няма никакви грижи. По принцип при нея страшно много работи предварителното уведомяване още колко остава до края на нещото, което й се прави - ако й прекъсна заниманието внезапно, обикновено реагира много остро

При моето дете със сигурност може да се мине без възпитателни шамари, а дори и без викане. За съжаление второто не съм й го спестила съвсем, а ми се иска...
Виж целия пост
# 53 4 май 2010, 19:35 ч.
Да кажа от опит,че изпращане в стаята да си помисли НЕ е решение  Naughty Това което постигнах по този начин с първия ми син е , че не иска да си види стаята и все още спи при нас  ooooh! Така че внимавайте  Naughty
И друго ако си бил шляпкан ,тогава шляпкаш. Ако си бил много бит , също биеш. Поне аз така мисля.Като съм го обсъждала с други Мама ,които изтупват дупетата.
Но винаги може да има изключения.
Виж целия пост
# 54 4 май 2010, 19:45 ч.
Цитат на: anedi в вт, 04 май 2010, 14:11
А защо ви е толкова страшно да ги пошляпнете? Зависи от случая , от детето...Не трябва да е ежедневие, но когато се налага...е добре да се използва най-непедагогичното средство с педагогична цел  Grinning. Както има една приказка- Бий гъ*енце да не биеш гъ*зище...
А ти защо не можеш да си представиш да възпитаваш дете без да го пошляпваш?
Това "Бий гъ*енце да не биеш гъ*зище..." намирам за доста идиотско, а още по-малко за
пример как да възпитаваме децата си  ooooh! #Crazy
Виж целия пост
# 55 4 май 2010, 19:57 ч.
Цитат на: fam в вт, 04 май 2010, 14:59
С интерес прочетох темата.
Още не съм майка, но, признавам си, че ме страх от този момент. Наясно съм, че трябва много търпение и се страхувам дали ще го имам. Не искам нито да съм деспот за детето си, но не искам и да го превръщам в разглезено и задоволяваща всичките му прищевки.
И да, боят не възпитава или плесването, но, както са и казали повечето, психическият терор е мн.по-ужасен.

Като малка съм яла доста бой, но, слава богу, никога не съм чувала думи като: "ако не направиш това, няма да те обичам" и т.н.

П.П. Особено ми допаднаха методите на възпитание на Как` Сийка и Додо.  bouquet
Няма от къкво да се плашиш детето е много добър учител. то те води и показва как правилно да постъпиш в дадената ситуация. Не мислия, че с любовта си към детето ще го разглезиш, ясните правила, които въвеждаш и спазваш ще помогнат на детето да се орентира правилно и да разбере, че глезотиите не се толерират. Моето мнение е, че респект се гради с разум, а не с шамари, шамарите ще го накара да се страхува, а не да проумee какво точно се очаква от него. Те няма да отговорят на въпросите на детето защо очакваш това от него, а ще го дресират да го изпълни. За закани от рода няма повече да те обичам и тн. няма да коментирам повече от ясно е, че нямат място във възпитанието на детенце само ще го уплашат и стресират. Сигурна съм, че щом още от сега преди да си станала майка си задаваш подобни въпроси темата те вълнува, когато дойде момента ще намериш верния път Peace
Виж целия пост
# 56 4 май 2010, 21:01 ч.
Цитат на: Dandelion в вт, 04 май 2010, 16:26

Повишавала съм й тон, напоследък се случва по-често Embarassed и винаги когато съм изнервена. Истината е, че ако съм спокойна и подходя внимателно към нея, мога да се справя с всякакви ситуации без да викам, при това резултатите са доста по-добри. Подходът ми е различен.


Това важеше с пълна сила и при мен. Ако бях спокойна - и детето беше по-спокойно и по-лесно се "водеше". Ако бях изнервена, тази нервност се предаваше и на него и като че ли нарочно ми правеше напук. Друго, което бях забелязала е, че едно и също поведение на детето се приемаше по съвсем различен начин от мен и водеше до напълно различна реакция, напълно субективно от моя страна.
Възпитанието не е едностранен, то е двустранен процес. Както ние възпитаваме, така и децата ни ни възпитават. Лошото е, че има невъзприемчиви родители.  Laughing


estrador78, не се вманиачвай толкова в пошляпването. Това наистина не е най-лошото, което може да се случи на едно дете. Споделяла съм го и преди, ще го напиша пак заради теб.
Бях някъде 4-5-ти клас, на един пионерски лагер. Бяхме се събрали групичка деца и си разказвахме кого как наказват родителите при разни провинения. Повечето казаха, че са удряни, скубани, щипани и т. н. от родителите си. Но няма да забравя какво заяви едно момче, доста буйно и голям беладжия. Та той каза, че никога през живота си не е удрян, но че предпочита да го ударят и да забравят простъпката му, отколкото да му мърморят и натякват дни наред... Тогава това изказване много ме учуди. Малка бях, затова.  Laughing
Когато пораснах, разбрах какво е имал предвид. Наказанието има връзка с прошката. Най-бързото наказание - плясването, води до бърза прошка. Правиш нещо нередно, плясват те. Пито - платено.  Докато "конското евангелие" може да трае години наред. Отново и отново да ти се припомня "прегрешението", да ти се ровят в душата, да не ти дават възможност да забравиш... Ето, ТОВА е по-гадното.
Виж целия пост
# 57 4 май 2010, 22:04 ч.
Давам си "тайм аут"на мен си. От бебета така процедирам,до днес.Излизам от стаята /колата ,физически се отстранявам и  началния ми адреналинов-неконтролируем гняв минава..
Виж целия пост
# 58 4 май 2010, 22:20 ч.
 Как` Сийка  Това, което ме кара така да се паля е твърдението, че възпитанието трябва да бъде свързано с насилие, непременно и задължително. А пошляпването, шамаросването, по-сериозния пердах, пасивното насилие-игнориране, обидите и заплачите са си насилие, защо да не можем без тях?
Защото някоя баба казала онова за малкото и голямо дупе, е ами не съм съгласна.
Насилието води до насилие битото вкъщи дете винаги носи последиците със себе си, момичето пораства и си избира мъж насилник, в най-добрия случай получава по някои друг шамар и приема това за нормално, е как да е друго примера, с който е расла е такъв. Момчето расте и освен с другите деца, един ден приятелката си, то след като създаде семейство шамари от време на време жена си и децата, е как, то това е нормално, пък и няколко шамара какво толкова ooooh!
Но един ден удря по-силно, макар и нежелан удара не е премерен, а последствията не са желани, но фактите са грозни, тук там пребито или убито дете, тук там пребита, залята с киселина или заколена жена, ами то всичко тръгва от някъде. Малко са тези, които са си били спокойни, любящи и весели хора и в следващия вече убийци, травмата я има, тя стой и чака момента, в който жертвата става насилник или си избира да остане жертва до края на живота си. Познавам доста примери и се дразня от безхаберието царящо по въпроса, е ами какво толкова, но когато едно тормозено дете посегне на нашето, ейййй, ами тогава проблема става и наш. Спирам, че стана много дълго Peace
Виж целия пост
# 59 4 май 2010, 22:26 ч.
Цитат на: estrador78 в вт, 04 май 2010, 22:20
Как` Сийка  Това, което ме кара така да се паля е твърдението, че възпитанието трябва да бъде свързано с насилие, непременно и задължително.
А кой го твърди това  newsm78
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Здравейте,
Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

Към анкетата

Включете се в проучването на наш партньор относно вашия опит и предпочитания, свързани с лоялни програми, предлагани от различни търговци.
Попълнете анкетата сега - отнема само 2 минути.
Благодарим ви предварително!

Към анкетата

Включи се в анкетата на Pampers!
В края ѝ ще откриеш как да участваш в дискусията за споделяне на родителски опит и да печелиш награди.

Към анкетата