Гнева, малките деца и тайните на непошляпващите майки

  • 14 864
  • 160
# 120
gali79, ariell, ели7, rosy_bosy (+ 3 Скрит/и) и 2 Гости преглежда(т) тази тема.


Темата се чете от доста хора,
хайде момичета споделете опит.
Виж целия пост
# 121
Децата са различни,аз говоря от опитът с 1 дете.
Ако някога има 2-ро ще процедирам с възпитанието по
същия начин както с 1-вото.
Също си гледам детето сама,мъжът ми работи
много,за сега успявам да контролирам положението.
Наказвала съм много,когато започнаха опитите за налагане.
В къщи си имаме място за наказанията,той си го знае и стои там.
Но когато е наказан задължително ме вижда къде съм.
После следва разговор докато разбере грешката си.
Сега като се замисля не е стоял наказан повече от година.

Има една поредица по Дискавъри ченъл"Детегледачка първа помощ",
понякога я гледам там има заложени някой методи на укротяване на децата.
И аз смятам да процедирам по същия начин с възпитанието на дъщеря ми, резултатите при баткото са добри и не виждам какво грешно може да има в това детето да има режим и да се възпитава с търпение и разум. Ние също имаме място за наказание, но не е бил повече от половин година наказан, за сега не се налага, особено от както се появи бебето имаме много грижовен и послушен батко  Heart Eyes
Знам я поредицата и винаги, когато ми остане време с удоволствие я гледам, много може да се научи от нея  Peace

И ние за кратко се наказвахме с малчо.
После се научи да казва какво иска,да
изслуша моят отговор и да намерим решение
от което да сме доволни всички.
Ако иска нещо а аз не мога да го направя в момента,
го моля да изчака.След това го правим заедно.
Но вина изпълнявам обещанията си,
същото очаквам от него.

Браво на баткото Laughing
Има ли ревност с появата на бебето?
Виж целия пост
# 122
neraiida Никаква и аз много се страхувах от това, защото сина ми е много привързан към мен и се притеснявах дали няма да се почувства изместен от бебето, но не.
Много грижовен батко, много и се радва, гордee се с новата си роля, още докато бях бременна беше много ентусиазиран и все ме гонеше да пипне дали бебето рита. Голямо чакане беше, но като се появи той беше проглушил ушите на всички в детската градина, колко е мъничка, колко е хубава, какви и били мънички пръстчетата, как сладко се прозявала  Heart Eyes
Една от възпитателките казваше, че като разказвал за нея лицето му светвало.
Пee и песнички, все проверява дали не се е събудила, ако не съм при нея и я види будна тича и, дори ми се кара "хайде мамо бебето е будно, защо се бавиш?"  Rolling Eyes
За сега не мога да видя ревност, дано така остане, много ми се иска да се обичат и подкрепят!
Виж целия пост
# 123
Няма 2 еднакви деца и 2 еднакви ситуации  Peace  И със сигурност човек не може да реагира по абсолютно един  и същ начин. Аз мога да си призная,че с първият съм била, може би, малко по строга. Той като много ме ядоса го изпращах в стаята си. Сега съжалявам ,че съм го правила Tired Сега като не слуша и като му се скарам малко , сам си отива в стаята и като отида след него ме гони ,щото иска да е сам  Sad и на мен ми става още по мъчно че съм му се скарала  Sad  Но никога не съм го била,удряла или дърпала за ушите и т.н.
Виж целия пост
# 124


Не съм съгласна.
Установила съм го от опитът с детето ми и наблюдения на децата около мен.
Възпитанието ще е абсолютно същото!
Надявам се и резултатът.
Ако имам 2-ро дете,то ще расте в абсолютно същата среда,
методи на възпитание и общуване.

И детето ми не е психически затормозено.
Не те съдя,моля ти не обобщавай.

Кротки или буйни деца,насилието не е метод на възпитание!Ти го каза

Ти  го каза, че децата са различни.   И абсолютно същото възпитание няма да свърши работа.  Би било много лесно  - щеше да има  рецепта.

Виж целия пост
# 125
Трещерица,
цитирала си ме и си допълнила накрая с думи които не съм казала!


Ще приема ,че си допуснала грешка.

Децата са различни,но методът на възпитание един.
Според моите виждания.
Рецепта няма,има правила които се спазват.
И няма да е лесно,кои е казал ,че да възпитаваш дете
е лесна работа.

Ти твърдиш,че абсолютно същото възпитание няма да свърши работа.
Защо??

Възпитаваш децата в спокойна обстановка,
обясняваш,и прилагаш методите изброени по-горе.

Резултат-децата са спокойни,разбрани и няма истерии и неприятни
случки по време на отглеждането им.

2-ри резултат-стават 2-ма съвсем различни хора.Всеки със своите
предпочитания и характер.Но възпитани да уважават и да бъдат уважавани.

Без насилие,шамари и прочие.

Кое от всичко ти се видя,че няма да свърши работа?
Виж целия пост
# 126
Трещерица Ако обичаш не превръщай темата с негативизма си в бойно поле!
Целта и не е такава и, ако не ти харесва такава каквато беше до сега никой не те задължава да я посещаваш или пишеш в нея. Приеми, че има хора, който отричат насилието като метод за възпитание и други, който са пляскали, но ако имат алтернатива не биха го правили и на тях тя може да бъде полезна, но не се опитвай да налагаш мнението си!
Не децата лишени от насилие са увредени или затормозени психически, а децата жертва на насилие носят травмите си цял живот.
Просто, ако обичаш спазвай добрия тон, нямам желание това да се окаже поредната заключена тема поради глупави нападки и обиди!
Виж целия пост
# 127
neraiida Никаква и аз много се страхувах от това, защото сина ми е много привързан към мен и се притеснявах дали няма да се почувства изместен от бебето, но не.
Много грижовен батко, много и се радва, гордee се с новата си роля, още докато бях бременна беше много ентусиазиран и все ме гонеше да пипне дали бебето рита. Голямо чакане беше, но като се появи той беше проглушил ушите на всички в детската градина, колко е мъничка, колко е хубава, какви и били мънички пръстчетата, как сладко се прозявала  Heart Eyes
Една от възпитателките казваше, че като разказвал за нея лицето му светвало.
Пee и песнички, все проверява дали не се е събудила, ако не съм при нея и я види будна тича и, дори ми се кара "хайде мамо бебето е будно, защо се бавиш?"  Rolling Eyes
За сега не мога да видя ревност, дано така остане, много ми се иска да се обичат и подкрепят!

Браво,значи си се справила добре Peace
Децата не ревнуват,ако нямат повод.
Скоро си говорих със синът ми,ако имаме бебе как ще е в къщи.
Заложих на това,че бебето ще е малко ,няма да може да прави нищо
само и му трябва помощ.Той възкликна,че като по -голям ще помага.
Защото вече може много,най-накрая аз му казах,че колкото и деца да имаме
всяко едно от тях ще е специално за нас с баща му.Никога няма да спрем да го
обичаме и каквото и да стане искаме да знае че ще има нашата подкрепа.
За сега приема нещата доста спокойно.Не че сме се засилили за 2-ро но го обсъждахме.
Моя приятелка има 2-ро сега,и той много обича да ходим там.Да игра е бебето.

Виж целия пост
# 128
neraiida аз малко не съм съгласна с теб. Ревност винаги има и ще има.Но ако децата са обичани и не са пренебрегвани заради други, ревност е по малко. Детето се научава да си владее чувствата ( зависимост от възрастта на която е)
Виж целия пост
# 129
~Тониси~ Смятам, че всички сме имали моменти, в които сме се отчайвали и сме си мислели дали не грешим. Но дори и да е така, затова сме хора, грешим и ще грешим докато сме живи, въпроса е да се научим на нещо от тези грешки и да се опитваме да ги избегнем. Малките човечета понякога могат да опънат до край нервите ни, да ни отчаят, да ни разплачат, но и любовта, която получаваме от тях не може да се сравни с нищо друго.
Да, за уважението към по-възрастните си права и на мен ми е много важно.
Като, че напоследък малко се позагуби..... Tired

neraiidaСтарая се да му отделям достатъчно време само за него, също и съпруга ми, когато почива (за съжаление само един ден в седмицата) го взима за час два навън и си правят мъжки полуден  Mr. Green
На 5г едно дете не е прекалено малко, за да осъзнае, че бебето за начало се нуждае от по-голямо внимание и той го приема, гледам да го въвлека и да помага за някои неща свързани с бебо, за да не се чувства изолиран. Много е горд, когато той е люшкал столчето-люлка и е успял да я приспи също, когато пазаруваме носи пакета с памперси и гордо обеснява на съседките, че и той помагал, защото е батко  Laughing
Ревността на по-голямото към по-малкото също може да се окаже голям проблем и причина за непослушание на едно дете и не е за пренебрегване.
Много е сладко, че сина ти проявява желание да помага, другото идва в последствие от само себе си и резултатите ни правят щастливи.
Ние искаме да имаме още едно детенце и смятаме да започнем с опитите, вчера го попитах дали иска да имаме още едно бебе, а той каза да само, че този път, ако може братче, сестричка вече си имам. Казах му, че това не можем сами да си изберем, а той помисли малко и ми каза "е, ами може да си имам и две сестрички"  Simple Smile
Виж целия пост
# 130
Sunny...  Не е задължително, имам по-малка сестра и между нас никога не е имало ревност.
А и съпруга ми има по-голяма сестра и също никога не са ревнували и не имало съревнование, много се обичат и се възхищавам на майка им (не, че ми е любимка  Mr. Green, но в това се е справила идеално), че е съумяла да ги възпита да имат такова отношение един към друг.
Виж целия пост
# 131
estrador78 , позволи ми да имам мнение, различно от твоето.
Виж целия пост
# 132
neraiida аз малко не съм съгласна с теб. Ревност винаги има и ще има.Но ако децата са обичани и не са пренебрегвани заради други, ревност е по малко. Детето се научава да си владее чувствата ( зависимост от възрастта на която е)


Съгласна съм с теб Peace
Родителят е този които насочва чувствата.
Ако се отделя внимание по равно за децата,мисля си че
проблемът ще се тушира бързо Thinking
Знам обаче колко е трудно.Една майка да се грижи за всичко и
да е всеотдаен родител.Понякога стават грешки от умора и напрежение.
Според мене точно това е моментът за които говорим.
Да успеем да се владеем и да не избухваме от най-малкото нещо.
Аз специално имам 10 минутка.
Когато усетя че се изнервям на макс,и ще стане някаква помолвам синът ми
да ме остави за 1 цигара време.Аз пуша,той или гледа ТВ или играе на компа.
Така си осигурявам малко време,почивам и хайде пак на въртележката Simple Smile

estrador78, Laughing разсмя ме твоят умник,защо не две сестрички Laughing
Важно е ,че не го притеснява новият член на семейството.И че не се чувства
застрашен .Всичко друго се нарежда и идва от само себе си както казваш ти Peace
 
Виж целия пост
# 133
estrador78 , позволи ми да имам мнение, различно от твоето.
Уффффф, темата не е дискусия дали възпитанието без насилие или с насилие е правилно, помолила съм изрично майки смятащи насилието за възпитание да не пишат в нея, защото ще тръгнат конфликти, ще има някой засегнат и това в крайна сметка нямa да доведе до нищо.
Не оспорвам правото ти  на различно мнение, имай си го, но моля не се опитвай да убеждаваш и нас в него, поне не в тази тема. Още с първия си пост успя да обидиш няколко човека наричайки децата им затормозени и увредени психически, не си визирала никой поименно, но не беше и нужно. Затова те помолих, ако нямаш опит свъpзан с възпитание без насилие да не създаваш конфликти!
Виж целия пост
# 134
Тъй като се обръщаш към мен, ще ти отговоря, както е кулутрно. Никъде не съм казала, че смятам насилието за начин за възпитание.  И не съм го прилагала. Това, което казвам е, че децата са различни  и изискват различен подход. Като това не включва шамари.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия