Израсъл съм в приличен град (Шумен) и никога не сме имали село, но след като опитахме живота за две лета, вече съм сигурен, че цялото сем. го харесва
Преди 15г. ,като се оженихме с мъжа ми живеехме при свекърите в апартамент в Пловдив.
След няколко години се изнесохме на село.Беше ни страшно некомфортно в апартамента с малко бебе.Шумове отвсякъде ,съседите отгоре се карат ,пинчъра от долния етаж не престава да лае и т.н. Отделно ,че бяхме на 10ти етаж и тогава асансьорите бяха повредени ,смятайте как се слиза и качва с количка и бебе.
Сега си продължаваме да живеем на село и виждам много плюсове.Селото ни се намира на около 20км. от Пловдив ,наскоро положиха нов асфалт и до града се стига за 10-15 мин. Имаме си основно училище.Голямата ми дъщеря учи тук до 7ми клас ,сега вече 9ти пътува сутрин с баща си за училище /той на работа/ .Малката е във втори клас на село.Имаме приятни заведения ,доста магазини ,детска градина и джипито ни е тук. Много се радвам ,че поне малката успя да израсне в спокойна селска атмосфера.
Хоби ми е да отглеждам зеленчукова градина ,съответно се храним и с ненаторявани плодове и зеленчуци. Тук си имаме и домашни животинки.
Въобще ако можете да се преместите на село ,което има добри перспективи не му мислете - рай е!
Завиждам ви благородно