Нещата в действителност не са никак сложни.
Всеки български гражданин, независимо дали живее в страната или не, има задължение да заяви постоянен адрес (това е адресът, който се вписва в личната карта). Заявяването на постоянен адрес не е обвързано със задължение да се живее на същия. Както е казано вече, това е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистрите на населението. Вписването в тези регистри е свързано с поддържането на определени данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото в качеството му на носител на субективни права и задъжение (име, гражданство, семейно положение, родство и др.)
Това също така е адресът, чрез който при необходимост органите на изпълнителната и съдебна власт кореспондират с лицето.
Насоящият адрес е свързан с мястото, на което лицето пребивава. Българските граждани, живеещи предимно в чужбина, трябва да заявят като настоящ адрес - държавата, в която реално живеят. Това може да стане чрез подаване на адресна карта до общинската администрация (на практика това е общинската администрация по постоянен адрес, а не която и да е, защото другите не приемат такива адресни карти (лично за мен е непонятно защо)) или чрез заявление за издаване на български личен документ (независимо дали се подава чрез българските дипломатически и консулски представителства или директно пред служителите на МВР).
При първата гражданска регистрация децата "автоматично" се записват на постоянния и настоящия адрес на майката(ако е български гражданин) за улеснение. След това, ако родителите желаят могат да заявят други адреси за децата си, различни от техните.
Факт е, че законодателството в областа на адресната регистрация не се спазва, пък и като цяло не е особено добро. Това според мен обяснява повечето неща, който не са ви ясни
![Simple Smile](/img/emojis/faces/simple_smile.png)