Раждане на 62 години

Донорите, предполагам, са оставили някакви следи в документацията на болницата. Заслужават, ако са станали донори за пари, да им връчата бебетата за отглеждане.

Гледах за тази жена вчера в новините...
По темата мога да кажа само, че всяка жена, която иска деца, има право да роди/да опита да роди, независимо на каква възраст е.
Никой няма право да бъде съдник на такива действия - дали иска, дали не иска да има деца, кога иска децата, на каква възраст и т.н.
Това са строго индивидуални решения и зависят само и единствено от онзи, който ги взема.
Рискове има винаги и много различни, без значение възрастта.

Според мен е напълно безотговорно към децата .Аз в момента чакам бебе  ама е далече по нормално да родиш на 23 отколкото на 62.Дано оцелят дечицата.

Успокоих се ,да ти кажа ли, ей тъй, като прочета едни такива постинги, и си викам-Жозкеееее, мама, имаш време за второто.Наче, като стане Станиславче накъм 15, аз ще съм на 50, супер дупер, татенцето ако не ще , ше намерим изкуствен осеменител, ко толкоз.

Сега-сериозно.Наистина ли смяташ, че зачеването на деца е ей тъй на, прищявчица, която можем да задоволяваме също като естествените си нужди? Примерно, да речем, ходи ни се до ВЦ-тто и отиваме, наше решение си е, се пак, няма да цапаме околната среда.

Какво означава прищявка? Само случайното забременяване ли е оправдано?
Разбирам какво искаш да кажеш, ама не е толкова просто. Първом трябва решим кой ще раздава разрешенията коя да ражда и коя - не.

Никой в тази тема не приема и зачита чуждото мнение  
Не гледате по-далеч от носа си.
Да не говорим, че темата заби в посока подходяща или за здравния подфорум или за проблемното.Май за голяма част от пишешите в темата само случайното забременяване е оправдано. За другото искат психологически профили, генетични изследвания, определена възраст и разрешение от бг мама 

Добре де Аргуне,
Да разбирам ли, че можем да очакваме следващото вдигане на възрастта на следващия клиничен случай с още 10 години, с отворени обятия?
И аз май не те дорабрах.

Не, не мисля, че зачеването е просто "прищявчица".
Но всичко зависи от куп неща, които често в живота не сме в състояние да контролираме.
Какво, ако тази жена в "нормалната си детеродна" възраст не е намерила подходящия човек за себе си?
Какво, ако е поставяла дълго време кариерата си на първо място и в един момент е усетила как животът й се изнизва, а тя е закъсняла с децата?
Всъщност - много са нещата.
А за това, че ще остави децата си сами - не мога да го приема като основателна причина, за да реши да няма деца...
Ред за оня свят няма!
Може би логиката е, че една млада жена не е нормално да почине на 30 или 40.
Но реално - всичко се случва - заболявания куп, катастрофи, нелепи инциденти, какво ли още не...
Та, къде е гаранцията?!
Казвате - нямала човек до себе си, който да се грижи за децата, ако нещо се случи с нея...
Може да няма съпруг, примерно, но може да има роднини, които биха гледали тези деца с любов...
А и къде е гаранцията на една жена, че ако днес има съпруг, той ще е до нея винаги?
Пак няма гаранция...
Не искам да я съдя. Не знам какво бих мислила аз на тази възраст, не знам дали бих взела подобно решение. Но знам, че всеки има право на избор.

П.П. Всъщност - радвам се, че е в добро здраве и е достатъчно жизнена, за да си гледа децата, както и съм приятно изненадана от желанието и позитивизма в нея, на тази възраст да й се гледат деца и да й се занимава с това... Дано така да е и в бъдеще. Не ми е симпатична на пръв поглед (за да не кажете, че говоря, повлияна от някаква симпатия или странни чувства), но и пожелавам всичко добро и най-вече - здраве на нея и децата...

Гаранции, Сервалане, няма за нищо.
Но ако една жена, която е на 20-30-40-50 дори, остане вдовица или без мъжа до себе си, то тя ще се стегне и ще работи, за да изкара, не ми казвай, че нямаш примери около себе си на жени, оправили се и без мъже. Освен това на младини човек предприема някои действия в посока на това да осигури половинката си, ако внезапно почине/разболее се. Но тази жена е в предпенсионна възраст вече, разбирате ли?

Имам един въпрос към подкрепящите я- ако утре ТЯ се разболее като следствие от късната бременност, и е с 2-дай Боже-деца на ръцете, колко от вас ще отидат лично да и помагат, да я водят нея  по лекари, да гледат децата? Ето, това е подкрепа, а тук просто си лаем ей тъй, на.

Какъв е проблема - че жената е възрастна ли? Ми толкова млади жени раждат с риск за здравето си, напълно съзнавайки рисковете.
Или че живее сама? Младите жени, които раждат без брак - дайте да ги забраним и тях. Че то няма гаранция дали някоя млада утре няма да я чукне кола на улицата и да остави детето само.

Аз съвсем сериозно ви предлагам да се замислите над въпроса кой има право да забранява на една жена да ражда.

Как кой, то е ясно - ВГ-мамма, дот ком. Ще изберем съвет, ще се казва Форумски моралитет.
Желаещите трябва да представят съпруг, мезонет, гараж, автомобил с 4 врати, столчета за автомобил, детска количка - зимна и лятна, креватче, градинка, да нямат питбул, да са си изплатили кредитите, да е прието бъдещото човече в ДЯ и ДГ.

Ами точно, защото няма гаранции за нищо, рискът е 50 на 50 за мен - може да се разболее, но може и да изкара до дълбока старост в добро здраве.
Не я познавам, но защо трябва да гледам на нея като жена "на самотен остров"? Тя може да има роднини, които биха й помогнали в трудни моменти, не е задължително това да е съпруг.
Защо да не й се помогне, ако се случи нещо с нея? На колко много млади майки се помага - малко или много, че на нея да не й се помогне...
Вярно е пред пенсионна възраст, но мисля, че е достатъчно зрял човек и че е помислила и за това. Тя само си знае какво решение има на финансовите си въпроси, аз нямам преки наблюдения какво има в портмонето си тази жена...

Щях да се учудя истински, ако не се беше появил с 'умните" си съвети.

Айде, со здраве, вдигайте възрастта и до 80, ако искате. Само че времената на Сара и Авраам са безвъзвратно отминали, тъй като отдавна не живеем по няколкостотин години.

По нормална възраст е 23 от 62 съжелявам.Човек трябва да си преценява и до къде му стигат възможностите.

Последен въпрос от мене - дали щяха да са ви такива реакциите, ако, недай боже, се беше случило най-лошото с жената при раждането? Или с децата? (то не че сега са извън опасност, но дано)

Оооо, тогава, вервайте, щеше да има масово оплюване "Аууу, алчни докторииии, ауууу, долууууу".