Раждане на 62 години

Smartie, за да не се ровиш Даряването е анонимно. Донорът и реципиента не се познават. Много жени се нуждаят, малко даряват, т.к. има ограничения и риск за здравето. На фона на това ми се струва нелепо да се даде на жена на такава възраст.

Не се сещам за много заболявания, които да се предават 100% в поколението. Обикновено има риск или обремененост.

Така например, ако дядо ти е с диабет или чичото на мъжа ти е с шизофрения, то автоматично ще се откажеш от деца ли?

   А мен са ме питали на колко годинки е детето ми, кое подред ми е, имам ли други деца! Защото откак се е родило, е все с мен навън, даже много не познават майка му.А продавачката в магазина се пошегува,че това ми е четвъртото дете и хората взеха та и повярваха. Да ви кажа, кеф ми беше,че изобщо могат да помислят, че съм му майка!

Как стигна до този извод? Ти си психиатър, който я е преглеждал, или хвърли боб?

Но зад тях сигурно е имало цяла орда роднини или поне съпруг, дете, внук..
А и най-вече не им се е налагало освен за себе си да се грижат в това си състояние за друг....да не говорим, че тук става въпрос за пеленачета...

Знаеш ли колко е страшно да си сам в един такъв момент?!
Аз когато родих, макар и на 32, бях много изплашена и ужасно сама. Наложи се първата година почти да си го отглеждам сама. В деня в който ме изписаха, вечерта направих ужасен кръвоизлив - сама с бебе на 10 дни, кръв навсякъде, бебе плаче та се къса, ти няма на кого да звъннеш, звъниш на лекар, вратата долу се заключва.... да отидеш да отвориш ли с дерящо се бебе на ръце, цялата в кръв, с болки, изплашена, плачеща...
....случи се и един път отново пак бях сама да звъня на лекари/детето ми направи периферна цианоза/, пак нямаше кой да отвори, детето се къса да плаче, посинява, издува се, спира да диша, аз отново сащисана, чакаш, плачеш, молиш се, търчиш от една стая в друга обезумял от безсилие, търчиш по стълбите да отвориш с бебе на ръце по нощите....навън сняг вее като не видяло, студ, няма кой да вземе лекарства, чудиш се какво и как да направиш....повиваш и търчиш с бебе посред нощите....
И това при пу, пу живо, здраво дете и при жена в силите и разцвета си.
А при нея....
Абе каквото и да си говорим, каквото и да спорим това е една огромна отговорност, която трябва да поемеш с цялото си съзнание!

И някой беше попитал, дали ако на мен ми бяха казали, че има нещо вътре утробно или претекст, че има някакъв проблем дали ще го махна - Да и да и пак да! Не заради моя може би образно казано похабен живот, а за това, че нямам никакво право да обричам съзнателно друг на болка и страдание заради моя егоцентризъм или болната ми мания да имам дете.
И през това съм минала...бяха казали, че може би не му достига кислород, че може би това или онова де не изпадам в толкова подробности...седнахме, помислихме и решихме ако има проблем, то...
Макар и възможността да имам още деца да беше повече от минимална. Това е живота за съжаление и поради това намираш други начини, но тези начини не трябва да вредят никому по никакъв повод.

Да ме прощавате, но аз съм крайна в такива при такива създали се ситуации.

Едва ли ,но дали няма да е по удачно едно дете със специфични нужди да има родители / родител който/които ще са в състояние да полагат най-добрата грижа за него?

Понякога пълнолението не е достатъчно условие определени индивиди да се радват на дееспособността си.

Как стигна до този извод? Ти си психиатър, който я е преглеждал, или хвърли боб?
[/quote]

Аз не съм психиатър, но изглежда и тези, които са я преглеждали също не са били наред с главата.
Или ти си на мнение, че на 62години баба е в състояние да роди здрави и доносени деца?

Аз не съм психиатър, но изглежда и тези, които са я преглеждали също не са били наред с главата.
Или ти си на мнение, че на 62години баба е в състояние да роди здрави и доносени деца?
[/quote]....да ги отгледа ,възпита и да се грижи за тях пълноценно?

Много гореща тази тема
Интересно ми беше днес да видя какво щеше да каже сутринта в интервюто,то пък тя се отказа.Много жал ми беше за детенцето.Как ще правят операция на бебе 500 гр.,ох ,най ми е жал за децата.
Вчера я гледах как седи и ги гледа отстрани някак ми се стори с един празен поглед все едно са предмети.Не знам, може и да си въобразявам.
Днес слушах лекарите интересно че самите те казаха че не биха направили ин витро в такъв случай.Което ми потвърди мнението че е научен експеримент.

Смяташ, че бабата е под запрещение? Или ако не е, то форумския съд трябва незабавно да се задейства?

Бъркате генетично предавани болести с генетична предразположеност за такива.

Ти си амнайстата, която наднича в портмонето й. Психиатър с 35 години стаж, защо да няма пет бона.
Имаме съфорумки с бюст за 4 бона, но в евра, не те ли интересува кой ги е финансирал?

....да ги отгледа ,възпита и да се грижи за тях пълноценно?
[/quote]


Да, смятам. Не забравяйте, че на този свят все ще се намери някой, който да се усъмни и във вашите способности да си гледате и възпитавате пълноценно децата.

Един въпрос към всички подкрепящи- до каква възраст, мислите, е нормално жената да експериментира със себе си.

72, 82, 92?? Все нормално ли ще е?
И друг въпрос-вие, самите, на тези години, бихте ли предприели всичко това, имайки реалното съзнание за последствията?