Аз няколко пъти го писах това, че има нужда от подкрепа. Даже питах за координатите на отделението или начин да се свържем с нея.
Напуснала го е. Едва ли ще я държат там здрава. И аз исках да си тръгна възможно най-бързо. И аз не исках да седя дълго с бебето. Нормално е в такъв момент майка на болно или недоносено дете да се чувствува така. Много е гадно, повярвай ми, защото съм била на нейното място. Точно затова е нужно да се свърже с такива организации. Аз имах късмета да родя в Англия, където в самата болница дават координати на организации предлагащи помощ. Да бистрим нормално ли е или не - нищо не постигаме. Оттук нататък, ако се затвори и депресира само влошава нещата и за децата. Говоря като човек бил там и все още носещ рани и съм безкрайно благодарна на родителите, които ми се обаждаха и ме подкрепяха.
дунавска баба, ами ако намериш телефона, предлагам да се обадим в отделението, да оставим мейли и телефони на родители на недоносени и да предложим да и ги дадат. Нямаш си представа колко помагат разговори със себеподобни в този момент.
Тя надали има особено свободен достъп до бебетата и непрестанното седене до кувьоза не би помогнало на бебенцето, но би навредило на нея психически. Няма нищо лошо да си отиде вкъщи, откъсване за няколко часа от болничната среда дори е полезна. В момент, когато в живота ти нищо не е на място, да видиш, че слънцето грее и светът си е на място, може да е само от помощ.
Тук грешиш. Не само е свободен достъпа, ами очакват да си там почти денонощно, поне по 8 часа на ден + да се цедиш. На мене лично ми развали психиката. Също окуражават близки, приятели и роднини да идват да гледат бебето и майката. Много ми беше гадно. Докато детето е в интензивното, родителите могат да цъфват когато си поискат, включително нощем. Моят мъж след работа идваше към 10 вечерта. Някои идваха в 12 за целувка за лека нощ.
Да не би да имаш проблем с четенето 
