Родих на 17 май, а вчера ме изписаха от болницата. Прекрасното ми бебе беше обявено за същинска ламя от отделението, след като на втория ден при пробното кърмене за 5 мин успя да изсуче 70 мл. Предната порция пак беше горе-долу толкова, но тя пък беше за 10 мин. време и успя да повърне преди да премерят погълнатато количество и не можаха да кажат колко точно е изяла.
По този повод имах и пререкания с една от сестрите, която ме накара да се чувствам виновна, че имам толкова много храна, а пък бебето много силен сукателен рефлекс.
В болницата се спазваше режима за хранене на 3 часа, но последните 2 дни, бебето ми едва издържаше 2 часа, след които почва неутешимо да плаче. Залъгвам я с биби, но и това трае няколко минути. Снощи като първа нощ у дома пък беше много трудно отново - проблемът е, че тук не мога да засека точно колко яде. Давам и да суче по 5 или 7 мин. - успяхме днес да спазим интервала от 3 часа веднъж, иначе отново започва да ридае на втория час.
Повръща почти всеки път мъничко. Днес й дадох за първи път и преварена водичка с кафява захар, защото номерът с бибите не минава всеки път.
Плаша се, че я тъпча и коремчето не може да преработи кърмата. Притеснява ме това повръщане (въпреки че е в съвсем нормални граници, както ми казаха още в болницата детските лекари). От друга страна като почне да реве до почервеняване и не става с бибите и водата, не мога да я държа гладна.
Какво бихте правили или сте правили вие в подобна ситуация.
Утре ще дойде у дома и педиатърката, но все пак искам да прочета и за вашия опит.
Благодаря на всички, които ще се включат.