Как се справяте с "ужасните" две години?

  • 10 549
  • 134
# 45
Оставих я аз - тя не беше в истерия, но категорично по никакъв начин не желаеше да тръгне- оставих я на улицата, толкова бях бясна и тръгнах. Не помръдна - скръсти ръцете отпред, нацупи се, каза Дара дита (сърдита) и това беше. Аз се скрих и сигурно поне 3 или повече минути я наблюдавах тайно - не помръдна от позата и мястото си. Накрая отидох и я грабнах и така се прибрахме - ревяща и пънеща се в ръцете ми.
Случката не ми помогна по никакъв начин
И аз не мисля, че това е адекватният подход. Даваш послание "Щом се държиш по определен начин ще те изоставя, няма да бъда с теб". Какви са последиците ме мързи да обяснявам, но който се интересува ще си го представи. Аз отнасям пищящото дете, ако не иска да ходи само и толкова. Или сядам до него и го изчаквам.
Теб те мързи - мен - не. И ще кажа какви са последиците - не прави фасони и не се тръшка, ако започне - знае, че няма да му мине номера, защото не му обръщам внимание и просто вече престана да се опитва.
А задам ли му подобен въпрос, в който съдържам отговора - веднага напук се отговаря.
Да не му обръщаш внимание е едно- това е ок и за мен, но да го зарежеш е друго нещо. За него говоря.
Виж целия пост
# 46
Уточнявам, че фразата става вълшебна само, когато детето е било убедено от минали родителски действия, че ако не го направи сам родителят ще го направи...

На мен честно казано ми се е налагало доста рядко аз да ги върша нещата. Едно "Ок. Аз ще го направя щом не искаш." и посягайки да свърша нещото, вече е достатъчно да провокира към действие. Децата на тази възраст са страшно ентусиазирани от усещането, че могат да се справят сами с разни задачи, които им се поставят. Тонът със сигурност не трябва да е строг и заплашителен. Добронамерен спокоен или закачлив тон на мен ми върши идеална работа.  Grinning
Виж целия пост
# 47
Уточнявам, че фразата става вълшебна само, когато детето е било убедено от минали родителски действия, че ако не го направи сам родителят ще го направи...

На мен честно казано ми се е налагало доста рядко аз да ги върша нещата. Едно "Ок. Аз ще го направя щом не искаш." и посягайки да свърша нещото, вече е достатъчно да провокира към действие. Децата на тази възраст са страшно ентусиазирани от усещането, че могат да се справят сами с разни задачи, които им се поставят. Тонът със сигурност не трябва да е строг и заплашителен. Нормален или закачлив тон на мен ми върши идеална работа.  Grinning
Случвало ми се е аз да свърша нещото или да го спра той да върши някоя нередна работа, когато беше на годинка и нещо. Сега знае, че говоря сериозно. За закачливия отн е същото. Ако има и нотка на  раздразнение машината започва да върти напук. Mr. Green
Виж целия пост
# 48
Оставих я аз - тя не беше в истерия, но категорично по никакъв начин не желаеше да тръгне- оставих я на улицата, толкова бях бясна и тръгнах. Не помръдна - скръсти ръцете отпред, нацупи се, каза Дара дита (сърдита) и това беше. Аз се скрих и сигурно поне 3 или повече минути я наблюдавах тайно - не помръдна от позата и мястото си. Накрая отидох и я грабнах и така се прибрахме - ревяща и пънеща се в ръцете ми.
Случката не ми помогна по никакъв начин
И аз не мисля, че това е адекватният подход. Даваш послание "Щом се държиш по определен начин ще те изоставя, няма да бъда с теб". Какви са последиците ме мързи да обяснявам, но който се интересува ще си го представи. Аз отнасям пищящото дете, ако не иска да ходи само и толкова. Или сядам до него и го изчаквам.
Теб те мързи - мен - не. И ще кажа какви са последиците - не прави фасони и не се тръшка, ако започне - знае, че няма да му мине номера, защото не му обръщам внимание и просто вече престана да се опитва.
А задам ли му подобен въпрос, в който съдържам отговора - веднага напук се отговаря.
Да не му обръщаш внимание е едно- това е ок и за мен, но да го зарежеш е друго нещо. За него говоря.
И, къде е разликата за теб?
Това, че демонстративно се обръщам и закрачвам в друга посока точно това показва - каквото и да правиш, както и да искаш да се наложиш - при мен не минава.
Виж целия пост
# 49
И, къде е разликата за теб?
Това, че демонстративно се обръщам и закрачвам в друга посока точно това показва - каквото и да правиш, както и да искаш да се наложиш - при мен не минава.

Много хора казват или показват, че отхвърлят детето с такива демонстрации. "Ако се тръшнеш си тръгвам", например. Идеята е да го заплашиш, че ще го оставиш и няма да се върнеш за него. Това е вредно и има последствия, а и най- вече ако човек е склонен да го прави го прави и в много други ситуации като по друг начин оставя същото послание. Крайно е и с натрупване кара детето да се самоотхвърля като възрастен щом сбърка, да мисли, че не заслужава любов или да се чувства необичан. Грубо казано.
Виж целия пост
# 50
И, къде е разликата за теб?
Това, че демонстративно се обръщам и закрачвам в друга посока точно това показва - каквото и да правиш, както и да искаш да се наложиш - при мен не минава.

Много хора казват или показват, че отхвърлят детето с такива демонстрации. "Ако се тръшнеш си тръгвам", например. Идеята е да го заплашиш, че ще го оставиш и няма да се върнеш за него. Това е вредно и има последствия, а и най- вече ако човек е склонен да го прави го прави и в много други ситуации като по друг начин оставя същото послание. Крайно е и с натрупване кара детето да се самоотхвърля като възрастен щом сбърка, да мисли, че не заслужава любов или да се чувства необичан. Грубо казано.

Айдеее, поредната умнотия от теб, е, не мога да не призная колко си вдъхновяваща и как в почти всички теми говориш компетентно и изкарваш всичко, различно от твоя начин - вредно и опасно. Забавляваш ме обаче  Peace
И не, не ми цитирай автори, опита ти като психолог и тн, риторично си пиша...
Споделих кое действа при мен. 
Виж целия пост
# 51
И, къде е разликата за теб?
Това, че демонстративно се обръщам и закрачвам в друга посока точно това показва - каквото и да правиш, както и да искаш да се наложиш - при мен не минава.

Много хора казват или показват, че отхвърлят детето с такива демонстрации. "Ако се тръшнеш си тръгвам", например. Идеята е да го заплашиш, че ще го оставиш и няма да се върнеш за него. Това е вредно и има последствия, а и най- вече ако човек е склонен да го прави го прави и в много други ситуации като по друг начин оставя същото послание. Крайно е и с натрупване кара детето да се самоотхвърля като възрастен щом сбърка, да мисли, че не заслужава любов или да се чувства необичан. Грубо казано.

Айдеее, поредната умнотия от теб, е, не мога да не призная колко си вдъхновяваща и как в почти всички теми говориш компетентно и изкарваш всичко, различно от твоя начин - вредно и опасно. Забавляваш ме обаче  Peace
И не, не ми цитирай автори, опита ти като психолог и тн, риторично си пиша...
Споделих кое действа при мен.  
Радвам се, че провокирам нещо у теб. Дано ти свърши някаква полезна работа. А за опитът си на психолог не бих могла да кажа нищо, защото не съм психолог. Laughing
Виж целия пост
# 52
Не съм се справяла с "ужасните" две години. Нищо ужасно не видях. Но се опитвам да се справя с нещо по-трудно, по-изискващо време и търпение. Всичко друго ми е смешно и лесно.
Виж целия пост
# 53
Бояна,   Peace
Le Soleil ,написала си два реда и успя да ме замислиш и натъжиш... успех! Hug

По темата...мислех си,че разбирам какво са "ужасните две" (+ новородено! Mr. Green ) ...докато не открих "чудните три"  Crazy ooooh! Явно при нас екстрите идват със закъснение... Rolling Eyes А ме чака и втори сезон на сериала само след няколко месеца... Crazy На моменти изпадам в диво изумление как изобщо си помислям за трето  Thinking  Laughing
Виж целия пост
# 54

Le Soleil ,написала си два реда и успя да ме замислиш и натъжиш... успех! Hug


Не е тъжно, но изисква цялата ми концентрация и спокойствие и всякакви други "ужасии" са ми лесни.
Виж целия пост
# 55
Оставих я аз - тя не беше в истерия, но категорично по никакъв начин не желаеше да тръгне- оставих я на улицата, толкова бях бясна и тръгнах. Не помръдна - скръсти ръцете отпред, нацупи се, каза Дара дита (сърдита) и това беше. Аз се скрих и сигурно поне 3 или повече минути я наблюдавах тайно - не помръдна от позата и мястото си. Накрая отидох и я грабнах и така се прибрахме - ревяща и пънеща се в ръцете ми.
Случката не ми помогна по никакъв начин

Ей това е постоянно почти при нас, на връщане от площадка е така. Вече се принудих да давам плодове за следобедна, за да огладнее поне и да се прибира по-лесно. Mr. Green Леле, какво признание, очаквам  bash Mr. Green
И двете съм правила - и игнор, и взимане на ръце, файда не виждам, защото продължава да го прави.
Мисля че, че на отделни периоди откриват някакви нови неща, с които да са винаги наопаки и докато не им се изчерпа вниманието към тях, не ги оставят и не се кротват.
Примерно - беше пълен ад преди 2-3 месеца млякото за заспиване. Значи почваше да го хвърля, да реве, да не иска да спи, следваха сто хиляди обяснения, кандърми, приказки, работи и мине не мине и хоп млякото - бам на земята. А в същото време й се пие, защото съм се опитвала да я сложа да спи без мляко - е, няма такъв рев просто. Всеки път щом почнеше да го прави, взимах млякото и демонстративно го връчвах на баща й да го пие той, да го хвърля на боклука, абе минахме през хиляда театъра, и най-накрая от самосебе си като че ли мина. Просто забрави явно за това или вече не й интересно... newsm78
Виж целия пост
# 56
И, къде е разликата за теб?
Това, че демонстративно се обръщам и закрачвам в друга посока точно това показва - каквото и да правиш, както и да искаш да се наложиш - при мен не минава.

Много хора казват или показват, че отхвърлят детето с такива демонстрации. "Ако се тръшнеш си тръгвам", например. Идеята е да го заплашиш, че ще го оставиш и няма да се върнеш за него. Това е вредно и има последствия, а и най- вече ако човек е склонен да го прави го прави и в много други ситуации като по друг начин оставя същото послание. Крайно е и с натрупване кара детето да се самоотхвърля като възрастен щом сбърка, да мисли, че не заслужава любов или да се чувства необичан. Грубо казано.

... или се стига до логичния извод, че родителя само така си говори и така или иначе винаги [детето] може с упорство да постигне своето...
За протокола - при рев и опит за "закотвяне" просто си го понасям ревящ.
Виж целия пост
# 57
И аз мислех да пусна подобна тема....ще изчета всичко и ще пиша.
Виж целия пост
# 58
Ще ви кажа моя номер за тръгване от площадката. Казвам няколко минути преди да тръгнем, че е време вече да си ходим, опитвам се да й привлека вниманието с нещо интересно вкъщи, обикновено без ефект. След това казвам, че това е последната минутка и след нея тръгваме. Вече сама скандира "последната минутка, последната минутка" и като мине горе-долу една минута казвам, че е минала последната минутка, след последната минутка няма повече минутки и тръгваме. При нас има страхотен ефект.

Иначе за ужасните две бях чувала легенди, но не подозирах наистина колко са ужасни. А най-ужасното ми е като изкара една хитра усмивчица и отказва нарочно да прави неща, на които знае, че държа. Например да й обуя гащите, след като е ходила до тоалетна. Да уточня, че отказва да ходи по нужда с полусвалени гащи на краката, трябва да ги махна изцяло. А получава често инфекции и трябва да се спазва стриктна хигиена. И като тръгна да я гоня с гащите в ръка из къщи, откачам. И аз съм въвела номера "ако не го направиш сама, ще го направя аз". Но определено има много изнервящи ситуации...
Виж целия пост
# 59
... Да уточня, че отказва да ходи по нужда с полусвалени гащи на краката, трябва да ги махна изцяло. А получава често инфекции и трябва да се спазва стриктна хигиена. И като тръгна да я гоня с гащите в ръка из къщи, откачам. И аз съм въвела номера "ако не го направиш сама, ще го направя аз". Но определено има много изнервящи ситуации...
Ох,и моята дъщеря така прави и особено зимата много ме ядосваше като сваляше повече дрехи.Само се чудя как е възможно всички проклетийки да съчетава.Да са една или две, айде.Това с "последната минутка" на площадката ще го пробвам. Wink
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия