Просто споделено...

Мила, ти не си в десетката, как ти дадоха психо само не разбрах 

газиране е, ако някой в клюкарника говори простотии. тук се ядосвам. повечето от майките имат деца, родени от ромки. познаваме се личчно, децата нми играят заедно, близки сме.

аз не съм осиновила дете от ромски произход, но съм кръстница на две такива, което значи тяхна духовна майка. и нещата ги приемам лично, след като някоя трътка, която не знае какво плещи дойде и започне да ми налага своето мнение, че децата от ромски произход са второ качество и тя таквоз не ще.
всеки има право на избор, ама когато той е ръководен от предрасъдъци и тесногръдие, моля да не ми бъде налаган, щото побеснявам.

има определено приличие, което трябва да се спазва. не можеш да минаваш през трупове, само щото имаш някаква болка. като сгрешиш и обидиш някого, ако е неволно, редно е да се извиниш. а ако е волно, значи си идиот. толкова по въпроса.
рядко има майка, която ако пряко или косвено обиждат детето и няма да скочи да го защитава.
ама тези неща се разбират чак след като станеш майка, а авторката на глупостите не е такава и ако зависеше от мен, нямаше и да стане.
с тези разбирания в останалата част на европа даже не биха я сложили в регистрите и това е факт. хората все пак внимават да няма емоционални трупове, като дават деца на напълно незрели индивиди.

Вие пък, не разбирате ли, че нарочно ви провокират, какво се връзвате?

И не само момиче...не само.Също и зряла и презряла жена...
Изобщо палитрата на изоставящи е изключително разноцветна откъм типажи.

Правилно, моето момиче
И нас не ни интересува какви деца искаш. Нито пък има нужда да ни даваш акъл. Много добре си забелязала.
Все пак има полза от форума, чини ми се

не знам кое ти хареса, като точно в твойто предишно изказване визирам потребителската култура, която ме издразни ...

аз лично съм уморена и не съчувствам особено, когато някой се жалва, че чака, поради това, че е поставил ограничения за детето, което би приел - ами, няма, тва е ... със сигурност няма толкова, колкото са желаещите определен тип деца. какво да направят, сигурно Бате Бойко трябва да забрани абортите на бели жени, за да задоволят търсенето на все по-увеличаващия се брой стерилни двойки

но съзнавам, че част от вината за неправилните очаквания имат социалните, които първи посрещат кандидат-осиновителите. защото градските легенди за осиновяването си вървят и човек, който няма общо с тази система, няма откъде да е запознат с истината. те би трябвало да разбиват илюзиите, не да ги поддържат. заради децата априори, но включително и защото е нехуманно и към кандидат-осиновителите. в крайна сметка, те са професионалистите и би трябвало да работят в посока отваряне към децата, в чиято полза би следвало да е труда им. обществени нагласи се променят трудно. но може би пък е прекалено наистина да се очаква това от социалните, те са хора, възпитавани, учили и т.н. в повечето случаи като нас, да не са висши същества някакви ...

това, което съществува в този форум като разбирания и атмосфера, е голямо достижение, но не трябва да забравяме, че само преди пет години в този му мащаб и откритост не е съществувало. ако прочетете блога на Ари Фарнам ще видите, че сме с много гърди пред чехите например и имаме защо да се гордеем, че доста неща от битуващите там, при нас ги няма. затова давам шанс на всички, които един вид биха могли да са "в процес", търся да ги извиня и да им дам шанс да разберат. разбира се, аз, а и всички тук, очакваме реципрочно отношение, най-малкото да си мерят приказките.

може би трябва вече да го обявим в правилата на форума?

Приемните родители минават задължително обучение, на което доста добре им се разяснява какви са децата в домовете и добиват правилна представа за това, какво могат да очакват. Подобно обучение има и за кандидат осиновители, но за тях не е задължително. Не ми се вярва, че някой с толкова големи изисквания ще иска обучение. Нали са хора - всичко знаещи и всичко разбиращи...

А ти, merimmerim, как така си съгласна да осиновиш дете от тъпа и проста българка?

Ти пък, тъпа и проста била, студентка по медицина (или архитектура) и влюбен за пръв път млад професор ще са родителите!

 

Аз в отговор на това:


Явно за нея са или роми без презервативи или тъпи български момичета. И за това не разбирам, щом като има толкова голямо значение кой е родил детето, то как така иска да осинови.

На мен не са ми предлагали нито такова обучение, нито срещи с психолог.Дори и въпрос не е ставало.

Щото ти всичко си знаеш - моята социална като разбра, че чета тук, ми каза че тук ще науча повече, отколкото на обучението (това е сериозно) 

От социални до социални има разлика. Аз си карах курса, е там не научих нещо кой знае какво. За другите участници обаче май беше полезно.
Относно илюзиите, Vella, моята социална ми е споделяла съвсем дискретно и без квалификации в разговор на темата произход за една нейна подопечна, на която не може по никакъв начин да въздейства за промяна в критериите. Тази дама я познавам от курса, май още чака, а минаха две години и кусур от тогава. тъй, че моята социална е обяснила, опитала се е да даде насоки, но отсреща стена. Така, че и това го има. Колкото и да разясняват, не се получава.

Не разбирам защо се зароди този спор, всеки има право на мнение, гледна точка и разбирания за нещата. Съответно всичко споделено по своему е ценно и всеки може да отсее полезното за себе си, безполезни са само личните нападки и негативния тон.

Чудех се кога ще дойдеш, Мери 

Малко по темата и извън нея... Аз първо бях в проблемно забременяване, след много процедури, изследвания, различни лекари - всички бяха единодушни - донорска яйцеклетка. Ревах от София до Пловдив в колата след един преглед с това заключение, тогава съпругът ми каза, че не е съгласен, защото това било като той да има дете от друга жена... глупости, но въпрос на гени... Аз естествено му казах, че това дете (ако стане) ще бъде изцяло мое, а не наполовина негово и т.н. Мина известно време може би още 2-3 месеца и поредния лекар с поредната позната реплика. Тогава поговорихме и решихме да пробваме - нестана.
Един ден решихме да се поинтересуваме от осиновяванията (дата 01 май) и на 25-ти имахме пълния комплект документи и ги подадохме. Естествено съпругът ми не желаеше да впишем ромски произход и голямото чакане започна. Случайна среща с майката на моя позната и от приказка на приказка стана ясно, че е директорка на дом за деца над 3 годишна възраст. Заговорихме се, че много чакаме и тя ни попита за изискванията които сме посочили. След това ни обясни какви деца има в домовете, как дори с ромски произход или с неуточнен са страхотни и обикновени деца. Още след това кафенце съпругът ми ме погледна и каза - хайде да отидем и да променим изискванията. Аз бях много щастлива от тази му реакция.
Сега имаме едно страхотно бебе - Оги, вече на 7 месеца от ромски произход.
Стана малко дълго, но се надявам всички които имат някакви предрасъдъци да видят нашето щастие...
П.П. Нашето момченце има един отказ преди да го предложат на нас.
Интересното е, че всички оставяни бебета от български произход са с майки "студентки" решили да дойдат в друг град и да родят тайно детето и да го оставят... Хубав ден на всички! (добре че малкия заспа за да имам време да пиша