Просто споделено...

Дони2007, много се радвам за вас, аз въпреки преклонната си възраст, бих гушнала отново едно бебенце, ама с двата терминатора не го и помислям.

Първия път пропуснах това ти изказване, защото се почувствах гнусно и омърсена, въпреки знанието, че хората са в състояние да тълкуват чуждите ценности единствено пречупени през призмата на собствената им ценностна система.
Но за да отговоря на надеждата ти - не сме имали никакви претенции относно произхода на детето и то не заради това че така по-бързо и по-вероятно ще се сдобием с дете. Напротив знаех интуитивно че детето ни ще е с ромски произход и желаех да е с такъв, точно защото това го поставя в групата на по-малко желаните. Само че в изискванията не посочихме - всякакъв произход без български, защото щеше да е същата гадна дискриминация каквато се проявява към ромските деца.

Само да допълня, че то моето чистото българче си беше вече част от мен, когато ми предложиха това другото, с етнос като алкохолна напитка. А пък аз козата му с коза, взех че не го отказах.

Знаеш ли, Мери, не се учудвам, че с кандидат-осиновителите не се дискутира по темата за изискванията им към етническия произход... ако повечето работещи в системата разсъждават като теб.

И с риск да се повторя, искрено се надявам, че ако осиновилите деца от ромски произход имаха избор между българско и ромско дете отново биха предпочели своето дете, което вече е част от тях.

хлъц. не ми се вярва. ако утре им предложат по едно качествено, българско дете, всички целокупно ще фърлят своите на бунището и ще си вземат по едно ново
не се надявай, тука всички осиновителки на такива деца са гаднярки и са ги взели само, щото са нямали пари да си платят за дете първо качество. мдамммммм.
пък родителите на деца с увреждания биха хвърлили своите собствени и биха си избрали здравички. о, свещена простота.
на нас, филантропите ни остава да се надяваме, че все пак в тези хора има и нещо човешко, защото от пиадестала на нашето величие и безгрешност можем да си позволим подобна снизходителност.

чудя се, как с толкова невинни думи и уж добри намерения, човек може да формулира толкова безумно и чудовищно изречение
аз пък хич не го бях прочела...

отивам да дялкам тиквените медали, които ще ви бъдат раздадени от филантропи-човеколюбци, представители на една по-висша и зряла нация. вместо да се радвате, че хората имат надежди за вас, че сте добри, все пак, вие мрън, та мрън. не ви е срам, начи.

Мери, грубите неща не е хубаво да се повтарят...

Сигурна ли си, че като си работила с децата се отнасяш към тях без да ти влияе етноса?

Цитираният от Лайт твой текст е възмутителен! Това е недопустимо за социален работник. Извинявай, ама дори в името на добрия тон, няма как да го подмина...

Не знам, сигурно е наистина много, ама много трудно да си представите, че има нормални хора, които се отнасят към децата като към деца, независимо дали са българчета, турчета, ромчета, еврейчета, сомалийчета, китайчета и т.н. При това не на думи, а действително така чувстват и разбират нещата, не на думи, а действително обичат до безумие своите малки човечета, и се тревожат за децата с тяхната съдба...

Нима е толкова трудно да се проумее това и да не се пишат гадости и глупости?

Мама Ира, когато си ограничен от собствените си предразсъдъци е много трудно да разбереш, защо другите ги нямат 

Аз пък го четох 4-5 пъти и реших да приема, че аз грешно го разбирам...

Аз понеже не отказвам цигарите и съм бяла и добра, та ще ти дам линк да видиш какво става като се опитаме в този форум да чоплим етническия проблем
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=392399.0

Има и други опити, но са в архив и не ми се търси 

Ох, имам чувството, че чета "Жената днес" отпреди 30 години.

Леле, не можеш ли да допуснеш за секунда,че изоставено дете зможе да не бъде едно от многото на БМ , а единственото
Стига клишета и обобщения.

Драга моя,
да знаеш, че съфорумките тук са безкрайно търпеливи и учтиви. Защото на мене ми идват на клавиатурата едни нецензурни изрази () като те чета. Коя си ти, че да ни поучаваш, че и да ни се радваш?  Изпитваш ли ни, какво ли?
Аман вече (и аз да се повторя).

не умееш.

Аз пък взех че прегледах отгоре-отгоре темата, към която съм дала линк и открих, че някои хора са си променили мненията и изискванията 

променили са ги, щото са осъзнали реалността - или такова, или без (или поне едно безкрайно чакане, за което не всеки има годините) ...
повечето са така, ето примера, който Дони дава със тях - срещнали директорка, човек от кухнята, който ги запознал с нещата ... аз мъжа ми докато склони, го водех да прегръща дечица по домовете, да види кви сладури са ... за себе си - същото, само моят процес си го извървях по-рано покрай работата ...
сигурно са единици такива като Линдт, примерно, които изначално са знаели какво искат.

тогава какво й скачаме на Мери4?! скачаме й, щото боли, щото и себе си разпознаваме в отговора, а вече сме забравили или искаме да сме забравили, щото ни е срам от детето, което обожаваме ...

но това няма нищо срамно, в това, че сме извървели определен път, нали сме го извървели ...

но истината за мен е, че е опасно кампанийно промиване на мозъците и обръщане на позицията - това не е за всеки. трябва наистина да можеш да приемеш детето си, а не като направи някоя поразия да седиш и да умуваш дали не му проговаря, пази боже, някой ген ... плюс че обективно разлика в етносите има и асимилирането тотално на ромчето, превръщайки го в 100% българче, не е от най-велик интерес за детето ... ако пуснем анкета колко от нас, наред с факта на осиновяването, ще споделят и за етническия произход и как, какъв ли ще е резултата? не бих пуснала лично аз сега, защото децата ни тук са малки и така или иначе не са за тези разговори още, та всички отговори ще са в сферата на мечтите. но пък може би един ден ще е интересно да се повтори и сравни

казвала съм си мнението и друг път - криенето на истината за етническия произход е равнозначно за мен на криене на факта на осиновяването и ще доведе до същите последици. В крайна сметка какво ще скрием? Тенът на кожата, характерните черти на етноса (ако се появят) или произхода на БМ, която евентуално някой ден детето ще срещне. Лъжата създава недоверие. Виж, кога и как ще му кажа си нямам и идея... онзи ден виждаме едно циганче на улицата, а нашия ми вика "Мамо, мамо, виж негърче"