Мартенските ни хлапета, фръцкат малките дупета!!!

Ай честито! Сега е време Радо да го направите батко 

Оооо, има време.Та аз след 2 месеца почвам пак работа.Божеее, кога мина това време...

Ох, аз май предния път забравих - Беба, честита бременност, да е лека, както и раждането и здраво и кротко пухче да гушкаш! 
Ама ти сериозно ли му се притесняваш на Стефан? Знае ляв и десен крак, човекът, суупер си е
Бруааахахаха, Зеленко, и Ния точно там си сочи носа. На куклата го показва правилно, но на нея го бърка.
Нинче, мина и замина времето, направо шеметно. Днес се видях с две съученички с малки бебки - на 3 и 5 месеца. Направо все едно никога не е било .... Лежат, спят в количките ..... рахат 

Наша Ния е ужас. Подсеченото се оправи без лекар, с много от нейния си крем. Обаче г-н №6 ( ) ще ме затрие. От друга страна се надявам да е той, защото детенце се държи отврат и изкарва най-лошото у мен. Ако не е от зъба, а от характер, ще се гръмна. Днес посегна да ме удря, скарах й се, а накрая в яростта си хвана и така ме оскуба ....  Едвам си спрях ръката да не я зашлевя яко, направо побеснях. Набутах я в количката и си тръгнахме, хората се обръщат и се чудят защо не си успокоявам ревящото дете .... лудница. Днес има вече пробив във венеца, надявам се до ден-два да прореже, а още повече се моля с него да се свърши.  Не може ли да е щастливо това дете, трябва ли вечно за всичко да мрънка и пищи, преди да е видяла за какво иде реч. Нещо ме гони зверско чувство за родителски провал. Много се старая, но накрая пак успявам да откача. А имаме още 14 зъба - завиждам на по-озъбените набори от сърце.

Не знам някой разбра ли ми излиянията, но да си кажа поне на вас. 

Успех с работата на Еля и мама_бебчо. 

Бухта, съдейки от това, което виждам по форума и от срещите на живо, много си далече от родителски провал! Дечицата си показват рогцата по особено жесток и мъчителен за жертвата начин най-вече около зъбките, но това не трябва да ни обезсърчава! И моето овне е все с рогата напред и само ако се опитам да му попреча на набелязаната цел, веднага тръгват едни огромни сълзи и започва да пищи все едно го колят. Понякога и аз едва си удържам ръката (винаги съм се изнервяла невероятно много от пищящи деца). Днес успях да предотвратя писъците само защото малко преди края на алеята, когато се втурва с всички сили към улицата с преминаващи коли, видях една малка дива зелена ябълка и започнах да я подритвам в желаната от мен посока, все едно е топка. Златна беше тази ябълка - премина си целия парк в обратна посока, като си я подхвърляше и си я гонеше. Но не винаги имам такива щастливи попадения и се случва и ние да се бутаме в количката с "включена аларма" и да скърцам със зъби за радост на зъболекаря.

Нинче, честито ви семейно ергенуване! Пък наистина може да си помислите за сестричка на Радо!

Беба, и аз си мисля, че нямаш повод за притеснение. Такива абстракции като "ляво" и "дясно" не се надявам скоро да успеем да включим в речника си!

Дидето, много слънчеви дни и спокойно море ти желая!

Щях да пиша снощи, ама реших, че вече е толкова късно, та е време да си лягам. Не че после повече от час не се въртях в леглото
Последно време много трудно заспивам. Не че не съм изморена - даже понякога ужасно много, но незнам какво ми става като легна и се почва едно въртене...голяма мъка ми е - не мога да се наспя, пък и Алек лошо спи и ходя заспала по цял ден

Та иска да пиша заради поста на Бухта - мила не сте само вие така. Постоянно ми иде да изкрещя КОЙ МИ ВЗЕ ДОБРОТО ДЕТЕ. Направо толкова е луд...в градската вече ни знаят. Мои познати казват, че са го признали Алек и да ми е яка дупицата. Просто за секунда не може да седи на едно място и да се заиграе с нещо - все бяга на някъде, все се гоним (щото той като тръгне никога не се връща, даже се обръща и като види, че го гледам ми маха за чао ). Като отида да го взема се почва с пищенето (меко казано), мятането като животно в ръцете ми и всякаквите опити да се освободи - хапане, щипане, скубане. Даже миналата седмица за първи път го плеснах по блузата - беше се наял с пясък и докато се опитвах да му изчистя ръцете и устата той ме захапа зверски (още ми е синьо там) по крака. И аз абсолютно машинално си отпуснах ръката. Тооолкова гадно ми стана после Мъжът ми не беше излизал известно време с нас и не можеше да повярва, че е станал такъв. Но вчера като излезе с нас и се убеди - няма такова чудо...
Силно се надявам да е период и да е от зъбите, защото иначе не знам как ще оживея - имаме проблеми абсолютно с всичко - не яде, едва заспива - снощи заспа в 11, въпреки че беше адски уморен. Просто не искаше да легне и пищеше истерично. На гърнето само си седи, не ме слуша като му кажа нещо (въпреки съм сигурна, че ме разбира),  хиперактивен е и от вчера имаме нов акробатски номер - сам излиза от кошарата - прехвърля се отгоре. Вече просто нямам нито едно безопасно място, на което да го оставя...
Хайде оплаках се...
Ставам, че ме дърпа и щипе да ставам

Бухта,не се притеснявай,разбрана си! Ние имаме 16 зъба вече,но положението е същото като при вас.

Митето е същия,като не стане нещо както го иска хапе ,щипе зверски,драска и се тръшка,а от една седмица и пищи като че го колят! Миналата вечер след 20-тото ставане и гушкане и люшкане като ревна го оставих да реве 25 минути,драл се е като магаре,от инат. Накрая ме стана срам от комшиите и го взех при мен...е  платих си после -Митето спа върху мене до сутринта  . Снощи ги оставих с баща му да спят сами- отивам посред нощите и какво да видя-баща и син си спинкат на спалнята кротко и спокойно...аз пък спах в стаята на батето-рахат!
Сутринта тръгна криво: първо митака си изля току що направеното ми кафе върху лицето/добре че ни е кофти машината та не го прави вряло/,преди малко ми изкипя млякото...абе  
А за пляскането,нещо доста често не ми издържат нервичките и ми се отпуска ръката...та незнам...с батето не бях така,но и той беше кротък,Митака сега е фурия...
Айде чао,че се чува оттатъка"Мамооо,Митето...това,Митето онова...ела..."при нас е весело!

Първо за развитието съм чувала от много майки на пораснали вече мъже, че момчетата се развиват по-бавно, а второ си е до дете.
От начало, като коментирахте, и аз си викам мойто бавно развиващо се, но в продължение на два дни я следях какви ги върши и говори. Тя знае доста неща, които тук не са коментирани, но няма смисъл да изреждам. Направи ми впечатление само, че доста време й показвах навън бу/кола/ и тя просто един ден каза направо кола. Най-голямото удоволствие ми е, като отидем на площадката и видя, че мойто гардже най-послушно. Като й кажа върни играчката на детето и тя я подава лекичко. Другите хвърлят, тръшкат се, ужас.  Или се чучва в пясъка да играе и си събира камъчета спокойно, а някое дете мине и й изсипе пясък върху главата или гепи кофичката с камъчета и я изхвърли нанякъде  Незнам каква е тая агресия в малките, но съм сигурна, че ще прогресира с годините 
vily_st , аз бих потърсила съвет от специалист, педиатър, плихолог или незнам... 
rossykv, късметлийка си ти и в личния живот 
Бyxта, аз винаги я тупвам по памперса/естествено съвсем символично/, когато ме ядоса много. Сигурна съм, че от тона и реакцията ми разбира за кво иде реч.
При нас едно и също, още сме си с 5 зъба. Чакаме да се опврави времето, че да отидем малко на къщата при свекърва ми за разнообразие. Да не си помислите, че е в друго населено място, просто е на другия крайна София  Взели сме и ние пясъчник, ще й надуя басейна и все едно си е на плажа. И аз ще опресня тена   
Хайде приятни ви разходки 

добър ден 

тия дни ми е много  , ама много, нищо общо с първата бременност и нищо не помага 

за ляв и десен крак - Стефан не може да каже тези думи, просто си познава кой кой е, но от много отдавна, когато му обувам чорапите и обувките му повтарях - дай дясното краче... и ги е запомнил. Но явно сравняването с братовчед му не ми е полезно 

Чета, че дивеят децата и при нас е така, изпитва до къде стига думата НЕ, която гледам да употребявам, когато наистина е зле положението - бъркане в контакт, пребиване и т.н., поглежда ме и продължава докато не стане бойно положение, не търпи да седя на пц-то, започва да бие по екрана и въпреки, че му плясвам ръчичката и казвам не, продължава... Най-кофти е че ни бие и нас, раздава яко тежки шамари  наистина има агресия, която излиза по някакъв начин, но мисля, че и ние не сме толкова спокойни и малко или много се натрупва и на децата, освен тяхната си. vily_st за хапането и Стефан ни хапе, особено когато избива зъб, хапе всичко, обаче ако хапе себе си трябва да обърнеш внимание, тоест ако изразява агресията навътре към себе си. За тръшкането и шамарите - Стефан е опитвал 1-2 пъти, но с тон и да позволявала съм си да го плесна и се отказа. Децата се опитват да наложат своето мнение и искане и търсят своя начин - плач, тръшкане, биене, хапане и ако мине просто го затвърждават. Освен това знаят и при кого минава, дали при мама, баба, дядо и се опитват да ни работят.

за кошарата - отдавна ми падна от нея и сега съм махнала тази сгъваемата, стои му дървеното креватче с 2 махнати прегради от края и сам може да влиза и излиза, а за сигурно място ползвам само стола за хранене с добре сложени колани.

Ей това си говорихме снощи с мъж ми. Изпадам и аз в такива състояния често напоследък - е, ние имаме пробили 4 кътника и 1 кучешки на куп и още един кътник е на път, ако това е някакво оправдание, ама аз ще откача.
Най ме побърква това, че и обяснявам, говоря и тя ме гледа умно и си прави каквото си иска и аз след 10-тия път откачам и ми иде да я смеля от бой. Е, удържам се още, ама не знам до кога ще успея да се удържам. Вечерите ми е по-лесно, защото мъж ми е в къщи и като изперкам той я поема.
И като и се скарам тя пък идва да се гушка и реве...и хем ми се иска да съм строга, хем като сме по цял ден заедно и няма кой да я успокои - пак аз съм на топа на устата, а това не е много правилно май от възпитателна гледна точка. Верно не е лесно да си майка.

Всеки път, когато ми се стори тежко, се замислям - А как се справят майките с по 2, 3 или 4 деца   Да сипризная ми олеква

Минавам за отчет след ЖК.Бебе се е обърнало надолу с главата,на 10 влизаме в 8 месец,изследвания добри на урината,хемоглобина 120,перфекто.Дано да е все така    !За пола каза,че не може да види,абсурдно било имала съм много дебела коремна стена и както се е обърнало бебе наи много да ме обърка    .Май ще съм единствената,която ше роди без да знае какво ще е беб4ето    !
Много  за всички

Даниелка, важното е всичко да е наред, пък полът - най-много да се чудите до последно за име   

А за "провалилите" се майки - не вярвам да говорите и да го мислите сериозно  Раничко е още  , а и не виждам причини 
Беба, браво на бъдещия батко, аз се замислям кой крак е ляв и кой десен 

Тони, Бухта... Хм, родителски провал, айде стига бе  Нали знаете, че този въпрос си задават хората, които по принцип имат склонност да се самонаблюдават, да се коригират, да се развиват и променят Аз също често се замислям дали не се провалям кат ородител, особено когато изпадна в такива състояния на ярост и безсилие. Обаче ми прави впечатление, че сега с Ники съм по-спокойна, приемам по-лежерно нещата и не винаги смятам, че трябва да стане на моето Честно казано, в момента, в който успея да се оттърся от желанието да имам контрол над ситуацията и детето, нещата тръгват гладко и безпроблемно. Искам ли обаче аз да налагам ритъма, гледай какво става отсреща - отпор, борба за надмощие, за доказване... Дори и при Ники го усещам. Така че, как да кажа, избирам си битките (сигурно се повтарям, ама... ). За важните неща отстоявам докрая (като безопасност примерно), а за останалите - опитвам се да оставям или детето да води (ми нали трябва и лидерски качества да развива, а и да се учи да носи отговорност), или да се споразумяваме. Не, че винаги ми се получава, все пак съм човек, отгоре на всичко жена 

Беба, честито и от мен, аз май също забравих в предния пост! Лека бременност и хубаво раждане ти пожелавам. Даниелка, на теб също (много хубаво, че е изненада, аз лично щях да тръпна в радостно очакване).

Ами имаше и още, но бързам, така че ако се сетя довечера...

Здравейте,

Ние днес ходихме да си вземем изследването на кръвта- няма ни нищо 

Мерси за стиснатите палци.

Роси- честито ти ТВ.
Нинче- на вас честито ергенство. Напълно те разбирам.

Ама аз нещо не схващам защо си мислите, че сте се провалили като родители 
Аз за мен съм най-добрия родител.
Кой по-добре от вас самите знае как да се държи с детето си . Я моля, стягайте се.

В тази връзка- ето едни правила за държане с детето (интересни са дори и само за четене).
http://www.prikachi.com/images/964/2300964p.jpg
http://www.prikachi.com/images/966/2300966q.jpg


Аз пък всеки път като ме ядоса Елия по така и ми иде да я шамаросам, си казвам, че съм късметлиика, че имам дете.

Даниелка- ти не ходи ли на ФМ.

Аз се чудя като луда, какво да облека- в неделя сме на сватба и още не съм измислила.

Хайде от мен 

Да се обадя и аз! На моренцето продължава да е хубаво времето и си изкарваме супер!
Тук има няколко мами с породени дечица на плажа - ами хич не им е лесно с тригодишно и прохождащо  ! Обаче са в отлична форма  ! Та от една такава мама видях как носи хапещото и истерясало хлапе - на хълбок дупето обрърнато навън детенце и тя през гърдичките го държи - изобщо не може да я докопа. Пробвах с Марти, че той пак хапе - страхотно функционира. Аз вече така го връщам - като пробяга половината плаж и после по пясъка  наобратно - ужас!
Иначе е нормално всеки родител да чувства съмнения - и аз съм така!