Би ли станал Достоевски......

може би това, че е бил обвиняван в педофилия спрямо 5-годишно момиченце - един от неговите биографи - Ник. Страхов, говори за това.
Или че въвлича читателя в черните въртопи на чов. дух? Неслучайно Достоевски използва израза "широки хора", в смисъл способни и на душевен подем, и на нечувани низости.
Или пък защото неговите романи /особено "Бесове"/ са "подтикнали" в известна степен обществено-политическия живот в определена посока...

Към настоящият момент не бих го чела, нито Достоевски, нито кой да е от този калибър, не ми е скучен, но съм го израстнала.
Те това с "израстването" на Достоевски направо ме разби! Голямо самочувствие трябва да имаш, за да твърдиш подобно нещо.
Иначе за съвременните - за всеки си има ниша, щом се четат, ще се издават, естествено. И аз не харесвам много от тях, но това  си е субективно.

dami, не е до самочувствие, а до мироглед. Ако ти можеш да го препрочиташ още и още, на мен не ми е нужно.
Нито ти си сбъркана, нито аз.

   Разрових се за писмото на Н. Страхов до Толстой, дето Ay,mu споменава в поста си и се зачетох.
  Ето, тук има цялото писмо, както и историята около него. И как съпругата му години наред се е борила с тези клевети, както сама тя казва. Не съм чела биографията на Достоевски от Николай Страхов, ако я има някъде в нета, бихте ли споделили. Те между другото са били близки в степен, че са работили заедно в издаването на вестника. Но иначе доколкото разбрах са се мразели и приживе и в записките си Страхов като че ли посмъртно си отмъщава на писателя.

Бесы Фёдора Достоевского

 Но пък Максим Горки казва за него- "Злият гений на Русия " , а Тургенев- "най-отвратителният християнин, който съм срещал".

То моят пост малко като спам идва, че не съм съвсем по темата, но още нещо. Ако откриете някъде този филм, споделете тук, моля. Никъде не го намирам.

The Demons of St. Petersburg (2008)/  Демоните на Санкт Петербург

 Мики Манойлович изпълнява ролята на Достоевски.

 Ура, открих го. Ще се гледа :

http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=2042573

Благодаря за филма!

Кейси,не мисля че класиците трябва да се четат в ранна възраст и че били скучни. Според мен трябва да се четат,когато човек узрее за тях,когато е готов да ги приеме и разбере.Чела съм Достоевски и като ученичка и като студентка и определено втория път успях да го разбера и да ме развълнува. А относно Коелю, немога да вникна дълбоко в посланията на книгите му и не са ми интересни.Освен "Алхимикът" другите не ги разбирам и не са ми интересни (и не ме е срам да си го призная  )

Ох, ама се чудите за какво да се захванете.   И не съм писала, че са ми скучни, а "не ми е скучен, но съм го израстнала". И точно така го чувствам.
Като се замисля, май единствено Марк Твен може да ме накара да го препрочитам отново и отново. Никой друг.

А, че за много хора са скучни, неразбираеми и подхванати за четене не в подходящия момент, така си е. Веднага се сещам, например за многото противиречиви мнения относно 1984, наскоро дори го коментирахме.  

Изобщо, ако темата е да се надцакваме, кой по-по-най класици чете и това го възвисява от простолюдието, кажете така... 

Не чета нито Куелю, нито Букай.
Т.е. пробвала съм.
На първия книгите ми са еднотипни. Като излезли от конвейр. Що се отнася до втория не ми харесва да ми дават сдъвкани и изплюти истини. Манипулира на елементарно ниво.
Естествено е такива автори да са по-комерсиални, защото са по-лесно смилаеми.

напълно подкрепям

Тц, не е. Аз също се учудих обаче на това "израстване" на Достоевски. Аз късно се запознах с книгите му и определено ми дойдоха добре за възрастта, по скоро за момента да кажа. Нещо ми беше писнало от повърхностни и леки романчета. Всъщност дори не бяха леки дори, сега се сещам, че точно преди "Престъпление и наказание" прочетох "Една жена отива при лекаря" (надявам се да цитирам правилно). Доста тежка книга като история, съвременна и уж близка до нас. Още повече, че аз самата съм изживяла нещо подобно на автора. И въпреки това не ме докосна, не ме впечатли, не ме промени по някакъв начин. Така както ми повлия Достоевски. И не говоря за големите идеи в произведенията му, те са ясни и не те ме впечатлиха. Това, което ме порази, бяха някои дребни, но много близки до сърцето ми чувства, които не съм срещала никой друг автор да разглежда.
Не съм постоянно на тази вълна разбира се. Понякога предпочитам нещо по-леко и развлекателно за четене. От време на време обаче имам нужда от нещо по-разтърсващо. Абе малко като наркотична зависимост звучи. Да изсмъркаш една магистралка драма. 
Мисълта ми беше, че в живота ми съм прочела няколко книги, които са ми променили светогледа, мисленето, моето Аз. Ценя високо този книги и техните автори. Все по-рядко попадам на такива. Дали поради възрастта или просто се бълват комерсиални дивотии не знам. Предполагам и двете. Май няма да е зле да пусна тема за книгите, които са ни променили...

Никога не съм се притеснявала да заявя, че съм чела немалко книги на Коелю. Спомням си, че нашумя с "Алхимикът", която прочетох сравнително по-късно след като всички "интелектуалци" бяха завили, колко им хареса. Не надмина очакванията ми, дори не ги докосна, но това не ме отказа да следя автора. Зарадва ме, че посети страната ни, без самата аз да се възторгвам от това да бъда на всяка цена в книжарницата, в която раздаваше автографи. По-скоро ме развълнува фактът, че и в нашата държава стъпват имена, които са в зенита на световната си слава. Учудих се, естествено, как той набързо беше изоставен от тези, които го бяха обявили за свой месия и продължих да го чета без да очаквам да ме спаси от и без това бедната на събития литературна действителност.
Хорхе Букай е само име, което съм чела по кориците на книги, видяни в Интернет или в книжарниците. Не бих си позволила да изкажа мнение за него, ако бях прочела само една негова книга. Дори и две да бяха, пак бих замълчала. Вероятно прощавам грешките на тези, които са рискували да станат писатели, защото за мен са простосмъртни, докосващи понякога Другото.
Достоевски е бил беден през целия си живот, но не е бил лишен от слава в смисъла, който познава онова време и онази действителност. Самите му книги са излизали като подлистници по силата на смазващи го договори, т.е. в издания, сами по себе си, които са вид "медия". Още един простосмъртен, смазван от своята болест и своята дарба, обрекла го завинаги да остане известен.
На въпроса ти: смятам, че да. Всяко време има своите средства да ни говори за онези,    които ще надживеят простосмъртната си обвивка.

Според мен, пропускате момента, че единици са тъй наречените "класици", които не са били широко известни и "модни" сред четящата част от съвременниците си. Нещо повече, доста от тях (е, може би не и славяноезичните) са били четени в оригинал и от чужденци. Също както и днес, славата им се е създавала и лансирала, само че не толкова от издателите, колкото от литературните салони и литературната критика в пресата. Разбира се, както и днес, между "модните" и "изключителните" е имало такива, чиято известност не е издържала проверката на времето, както и такива, останали незабелязани от съвременниците си, но оценени впоследствие.
Само времето ще покаже колко от сегашните автори "все ще се четат".

Докато да прочета двете страници и забравих какъв беше въпроса    но да, смятам, че и днес биха били бестселъри книгите им. Не мисля, че бих могла да надрастна Братя Карамазови или Война и мир, дори се съмнявах, че съм дорасла за тях, когато ги четях. Първата четох на 31 години, втората на 26. Конкретно Достоевски намирам за гениален душевадец. Чела съм го и съм плакала, хвърляла съм го и съм се отказвала да дочета. После взимах и продължавах да чета. Че е бил луд, че е бил 'нечист' - смятам е ясно, особено след Братя Карамазови (Асса, не зная какво конкретно влагаш в това определение, но и аз като Соня да помоля за ЛС). Негови биографии не съм чела, а филма сега не мога да дръпна, но ще дръпна! А български субтитри намират ли се?

Гогол беше споменат - аз намерих разказите и повестите му за много по- приятни и оригинални от Мъртви души. Четох и втория том, а там вече представата ми съвсем се обърка.


Допълвам: КОелю бе читатели, не Куелю 
Аз съм чела 5-6 негови работи - Алхимикът, Единадесет минути, Край река Пиедра седнах и заплаках, Мактуб, Захир - май това беше. Ами, на проповеди ми приличат. Аз бях твърде предубедена, затова и получих повече, отколкото очаквах. Учудвам се, че е толкова масово четен, според мен изобщо не пише на достъпен език. Особено около финала - и той се оплита, сигурна съм.

Това не се отнася за мен  Греши се и португалската форма на собственото му име често.
Гогол има много интересен живот. Бих ти препоръчала да се запознаеш, ако те интересува. По-малко е говорено сякаш за него, а в някои аспекти е по-странен дори от Достоевски.

Чета класици, даже ги препрочитам. Но принципно не обичам да слага етикети на авторите - този е конфекция, онзи еширпотреба, третият - от кутуюр, четвъртият - бутиков.
И Коелю съм чела, и Пруст, и Достоевски, и Толстой, но и Джоан Роулинг.
В даден момент душата ми се е чувствала нахранена с Лермонтов, но в слеващият е имала нужда от Хари Потър или прословутата притча за двете капки олио. Не  е ден с ден едни и същи и нуждите ни от литература са различни в различните моменти от живота, че и деня. Както не мога да слушам в ярък слънчев ден Умагума и предпочитам нещо по-неангажиращо за слушане,  а Вивалди с тройка кебапчета не ми ходи, така е с четенето.

Една от книгите, която не ми е нищо и, в която не открих нищо за себе си е "Престъпление и наказание", въпреки наистина удивителния стил на автора. Но това не се отнася за "Идиот " например.
В този смисъл съм съгласна с Кейси, че някои "класики" се надрастват.
Мопасан например, все едно е писал за днес. Препрочитайки "Бел Ами" направо ме втресе. Ако не се возеха в каляски, спокойно можех да реша, че  е писана миналата година.