Попаднах на темата случайно! И определено ме заинтригува, особено като знам, с какво се сблъсках напоследък. Честно казано имам чувството, че повечето днешни издатели в Бг и да държат гениален труд в ръцете си ще го захвърлят, само защото не имитира нещо вече познато и задължително популярно навън! Та да кажат ето го/я бълкарският/българската еди кой/коя си. Няма нищо лошо в Букай (не го понасям иначе, но щом хората го харесват, значи си е заслужил успеха), но имам нужда от разнообразие. Жанрово и в избора на теми!
Виж целия пост
Би ли станал Достоевски......
- Публикувана: 9 юни 2010, 11:32 ч.
- Последно мнение: 19 ян. 2012, 06:14 ч.
# 31
9 септ. 2011, 01:17 ч.
(Не, че не съм чувала и теорията (която може и да е вярна в някои случаи), че страданията и бедността раждат великите творби. )
От тук трябва да започнем.
Онова богатство на духа, познаването на тъмните дебри на човешкото, изстраданото (щастието и нещастието) в цялост е основата на истинската литература.
И не, няма начин да повярвам на автор, който ми показва само едната страна и се опитва да ме учи на позитивност и вяра. Аз вяра имам по рождение, а когато ми се случи нещастие, искам да му се отдам, докрай да го изпия, защото аз така съм щастлива тогава. А уроците за мъдростта? Ами каква мъдрост, ако не дам да ме заболи? Как да позная щастието после?
Обичам живота в неговата цялост и искреност и е естествено да вярвам на онзи, който го познава издъно, ме познава.
Няма да отричам съвременните автори, всяко време има своите герои. Сега ни бива да създаваме светове (Дж. Роулинг е ненадмината), да ровим из ежедневието си, да пишем смехории или разкъртваме с драми за нелечимости . Може би днешното писане отговаря на потребностите ни - стремеж към лекосмилаемост (поради усложненост на битието ), незнам.
Обаче онази гениалност и дълбока психология ни е крайно далечна.
Може би е наивистично (и съм такава, когато става дума за литература), но вярвам, че Достоевски и днес щеше да намери начин да остане на дъното.
Виж целия пост
(Не, че не съм чувала и теорията (която може и да е вярна в някои случаи), че страданията и бедността раждат великите творби. )
От тук трябва да започнем.
Онова богатство на духа, познаването на тъмните дебри на човешкото, изстраданото (щастието и нещастието) в цялост е основата на истинската литература.
И не, няма начин да повярвам на автор, който ми показва само едната страна и се опитва да ме учи на позитивност и вяра. Аз вяра имам по рождение, а когато ми се случи нещастие, искам да му се отдам, докрай да го изпия, защото аз така съм щастлива тогава. А уроците за мъдростта? Ами каква мъдрост, ако не дам да ме заболи? Как да позная щастието после?
Обичам живота в неговата цялост и искреност и е естествено да вярвам на онзи, който го познава издъно, ме познава.
Няма да отричам съвременните автори, всяко време има своите герои. Сега ни бива да създаваме светове (Дж. Роулинг е ненадмината), да ровим из ежедневието си, да пишем смехории или разкъртваме с драми за нелечимости . Може би днешното писане отговаря на потребностите ни - стремеж към лекосмилаемост (поради усложненост на битието ), незнам.
Обаче онази гениалност и дълбока психология ни е крайно далечна.
Може би е наивистично (и съм такава, когато става дума за литература), но вярвам, че Достоевски и днес щеше да намери начин да остане на дъното.
# 32
10 септ. 2011, 23:16 ч.
Прочетох мненията дотук.Съгласна съм ,че всяка книга си има времето за прочит.Чела съм Достоевски на 19 години и бях потресена.Доскоро твърдях ,че е един от любимите ми автори.Най-вече с "Идиот". Днес 22 години по-късно не можах дори "Идиот " да прочета.Стори ми се много шум за нищо. Опитах с "Братя Карамазови"- още по-зле.
По същия начин със "Сто години самота"на Маркес.В ранна възраст ме е очаровала, сега-не.Но "Любов по време на холера " си остава любима.
Пробвах с Толстой-при препрочитането сега "Анна Каренина" прочетох почти без да прескачам.
Не знам как би било с "Война и мир", която ми беше любимата и съм чела 4 пъти и в оригинал.
Коелю го харесвам,чела съм всичко, което е излязло у нас без "Мактуб". Той е автор, който облича езотерични постулати в сюжет, с това ме привлича.На мен също ми е познато от езотеричната литература, но ми е интересно как той го разработва в сюжет.
Доколкото до интереса на манекенките-те просто повтарят неговото име, защото е модерен.
Букай съм чела само 2 книги.Какво да кажа той не е писател.Той е психотерапевт.Ако търсиш психологически постулати-не е лош. Аз специално имах проблем с притчите,още, докато ги чета ,ги забравям.
Виж целия пост
По същия начин със "Сто години самота"на Маркес.В ранна възраст ме е очаровала, сега-не.Но "Любов по време на холера " си остава любима.
Пробвах с Толстой-при препрочитането сега "Анна Каренина" прочетох почти без да прескачам.
Не знам как би било с "Война и мир", която ми беше любимата и съм чела 4 пъти и в оригинал.
Коелю го харесвам,чела съм всичко, което е излязло у нас без "Мактуб". Той е автор, който облича езотерични постулати в сюжет, с това ме привлича.На мен също ми е познато от езотеричната литература, но ми е интересно как той го разработва в сюжет.
Доколкото до интереса на манекенките-те просто повтарят неговото име, защото е модерен.
Букай съм чела само 2 книги.Какво да кажа той не е писател.Той е психотерапевт.Ако търсиш психологически постулати-не е лош. Аз специално имах проблем с притчите,още, докато ги чета ,ги забравям.
# 33
9 ян. 2012, 21:04 ч.
На 18 години Достоевски ми беше мрачен и непривлекателен. Сега го чета сякаш за първи път. Обичам го, както и Толстой. Много ми харесват "Идиот" и "Братя Карамазови". Не мисля, че младият човек ( на 17, 18 години ) ще се наслаждава на Достоевски. На места ( като главата с инквизитора ) е трудно смилаем за нетърпеливите тийн години. Назад в темата срещнах мнение, че в книгите му нещата не са поднесени директно. Споделям го. Бих допълнила, че старата школа те кара да мислиш.
Без готови анализи и философски напътствия. Достоевски е автор, който и след стотици прочетени ти дава онова удоволствие от нуждата да запомняш пасажи и редове. Книгите му не се забравят след прочита. Скоро прочетох, че е взаимствал схемата в "Бесове" от Дикенс и Балзак, на които се е възхищавал. Дори и да е така, си остава достатъчно неповторим и силен. Важно е как го е направил. Хемингуей също се прекланя пред Хенри Джеймс и по мое мнение не намира своя стил, а е много популярен. Харесвам и съвременни писатели, но любимите ми са Достоевски, Толстой, Шоу, Фицджералд и Уорън.
Виж целия пост
Без готови анализи и философски напътствия. Достоевски е автор, който и след стотици прочетени ти дава онова удоволствие от нуждата да запомняш пасажи и редове. Книгите му не се забравят след прочита. Скоро прочетох, че е взаимствал схемата в "Бесове" от Дикенс и Балзак, на които се е възхищавал. Дори и да е така, си остава достатъчно неповторим и силен. Важно е как го е направил. Хемингуей също се прекланя пред Хенри Джеймс и по мое мнение не намира своя стил, а е много популярен. Харесвам и съвременни писатели, но любимите ми са Достоевски, Толстой, Шоу, Фицджералд и Уорън.
# 34
10 ян. 2012, 20:55 ч.
Не харесвам Коелю,нито Букай.Техните книги не ме карат да мисля,да чувствам,само имам усещането за проповед.Не искам ,а и нямам нужда да гледам света през розови очила,не харесвам книги,които ме учат да бъда позитивен,добър човек,като ми предлагат заучена информация,назубрен урок.То е все едно да ти предоставят решението на една задача,без обаче да вникнеш в начина и на решаване сам.
Обичам Достоевски,винаги ще го препрочитам,както и много други класици.Когато искам някакво по-леко четиво ,взимам някой детективски роман.Но книгите тип"Бъди позитивен","Как да намеря богат съпруг " и т.н. не са за мен
Виж целия пост
Обичам Достоевски,винаги ще го препрочитам,както и много други класици.Когато искам някакво по-леко четиво ,взимам някой детективски роман.Но книгите тип"Бъди позитивен","Как да намеря богат съпруг " и т.н. не са за мен
# 35
11 ян. 2012, 09:13 ч.
purko88, абсолютно съм съгласна. Не харесвам прекалено обстоятелствени и описателни автори, а също и такива с готови калъпи, които са мислили как по - "специално" да се изразят. Като чета такива книги усещам усилията на пишещия да се хареса, а това ме дразни. Не случайно темата се измести в сравнение между тези автори. Повечето харесващи Достоевски не биха се възхищавали на Букай и Коелю.
Виж целия пост
# 36
11 ян. 2012, 12:21 ч.
Точно казано
Точно такова усещане имам и аз .Между Достоевски и Коелю има огромна разлика не само в стила,начина на изразяване,,а и в самото усещане за света.Разбира се всеки с вкуса си.Не искам в никакъв случай да подценявам хората,които се възхищават от Букай например,казвам просто,че тези книги не са за мен
Виж целия пост
Цитат
Като чета такива книги усещам усилията на пишещия да се хареса, а това ме дразни. Не случайно темата се измести в сравнение между тези автори. Повечето харесващи Достоевски не биха се възхищавали на Букай и Коелю.
Точно казано
Точно такова усещане имам и аз .Между Достоевски и Коелю има огромна разлика не само в стила,начина на изразяване,,а и в самото усещане за света.Разбира се всеки с вкуса си.Не искам в никакъв случай да подценявам хората,които се възхищават от Букай например,казвам просто,че тези книги не са за мен
# 37
19 ян. 2012, 06:14 ч.
Има наистина нещо такова, че сега стандартът е да ти привличат вниманието още от първата страница, а по времето на класиците не е било така. Преди си знаех, че за да ми стане една книга интересна, трябва да прочета поне 30-ина страници. Но... Скоро четох в едно интервю на Захари Карабашлиев как твърди, че вече не може да се пише като Толстой и Достоевски. И специално заради това реших да ги прочета пак, сега, на стари години. Засега препрочетох само "Анна Каренина", но... Откакто прочетох романа, "18 % сиво" на Карабашлиев, която така ме беше въодушевила като я прочетох, сега, в светлината на "Анна Каренина" така ми сивее, че не се търпи. И повече романи на Карабашлиев няма да чета, но пък мисля да продължавам да си припомням добре забравената (от мен) класика. Само да спомена, че и от съвременните автори не се отказвам, намирам сред тях много добри.
Виж целия пост
Достоевски е просто един от класиците, които е добре да прочетеш в ранна възраст и толкова. Един от многото. Руските съм ги чела в оригинал, сега от интерес ще прочета и някои от английските. А може би не, защото достатъчно млади и атрактивни автори има, поне за моя вкус.
Към настоящият момент не бих го чела, нито Достоевски, нито кой да е от този калибър, не ми е скучен, но съм го израстнала.
За мен е странно, колко хора на моята възраст се хвърлят да купуват разните му там поредици "златни книги на незнамкой си век" и то сега на тези години. Много от набедените класици са толкова скучни, преглъщат се трудно, но доста хора не смеят да си го признаят, щото нали, може да те обявят за прост...
п.п. Коелю не чета, Букай не го знам кой е и т.н.
Към настоящият момент не бих го чела, нито Достоевски, нито кой да е от този калибър, не ми е скучен, но съм го израстнала.
За мен е странно, колко хора на моята възраст се хвърлят да купуват разните му там поредици "златни книги на незнамкой си век" и то сега на тези години. Много от набедените класици са толкова скучни, преглъщат се трудно, но доста хора не смеят да си го признаят, щото нали, може да те обявят за прост...
п.п. Коелю не чета, Букай не го знам кой е и т.н.
Има наистина нещо такова, че сега стандартът е да ти привличат вниманието още от първата страница, а по времето на класиците не е било така. Преди си знаех, че за да ми стане една книга интересна, трябва да прочета поне 30-ина страници. Но... Скоро четох в едно интервю на Захари Карабашлиев как твърди, че вече не може да се пише като Толстой и Достоевски. И специално заради това реших да ги прочета пак, сега, на стари години. Засега препрочетох само "Анна Каренина", но... Откакто прочетох романа, "18 % сиво" на Карабашлиев, която така ме беше въодушевила като я прочетох, сега, в светлината на "Анна Каренина" така ми сивее, че не се търпи. И повече романи на Карабашлиев няма да чета, но пък мисля да продължавам да си припомням добре забравената (от мен) класика. Само да спомена, че и от съвременните автори не се отказвам, намирам сред тях много добри.
Препоръчани теми