Би ли станал Достоевски......

На мен пък ми е абсурдно как някой автор го нарочват за "бонбонка" след н-на брой изказвания на някакви хора от определен типаж. Твърде лесно ми изглежда, за да се повлияя. Чета и Достоевски, и Коелю. Намирам по нещо и у двамата. Напомня ми малко на прословутата едно време война Маркес - Амаду. Или на "високата литература" срещу "романсите" и тем подобни. За да бъде един автор четен и издаван, значи има достатъчно пазар за него. Това е простата истина. А фактът, че си е извоювал такъв пазар е достоен за голямото ми уважение, защото аз не съм го постигнала все още.

Вероятно ако Достоевски го зачекнат тъмни личности и им стане настолна книга (между другото няколкото руски, които аз съм познавала твърдяха, че в Русия бил много популярен в подземния свят), ще се сдобие и той с етикетчета.

Достоевски е просто един от класиците, които е добре да прочетеш в ранна възраст и толкова. Един от многото. Руските съм ги чела в оригинал, сега от интерес ще прочета и някои от английските. А може би не, защото достатъчно млади и атрактивни автори има, поне за моя вкус.

Към настоящият момент не бих го чела, нито Достоевски, нито кой да е от този калибър, не ми е скучен, но съм го израстнала.
За мен е странно, колко хора на моята възраст се хвърлят да купуват разните му там поредици "златни книги на незнамкой си век" и то сега на тези години. Много от набедените класици са толкова скучни, преглъщат се трудно, но доста хора не смеят да си го признаят, щото нали, може да те обявят за прост...


п.п. Коелю не чета, Букай не го знам кой е и т.н. 

Виж сега, мислите ми не са в посока,  този е върха  а аз съм също такъв връх защото чета само онзи.Друго ме провокира да пусна тема защо е толкова много  литературата с изводи до които всеки , ако малко се понапъне може сам да стигне. Погледни колко много е литературата от  типа" Как да стана..богат, влюбен, обичан, щастлив, милионер...и още и още. И също , колко от тези  днешни творци  в милиони  тиражи,  ще бъдат класици  и за  тези след нас

Няма да бъдат класици, разбира се. Книги и автори - еднодневки е имало във всички времена. То затова и класиците са наречени такива, защото стойността им е непреходна, колкото и да са скучни за някои.


Не съм съвсем съгласна. Чела съм скучни книги, както съм чела учебниците - защото така е трябвало, за да си обогатя общата култура. Има си книги за развлечение, има за убиване на времето, има и такива, от които се научава нещо. А понякога се намират и скрити лимонки - като "Дон Кихот" например. Започнах я с презумпцията, че ще умра от скука (всички до един я оплюваха като ужасна книга), но се оказа, че е страшно интересна и я изчетох на един дъх. Може би защото четох пълното издание, не съкратеното от "Училищна библиотека". 

Хорхе Букай го "забелязах" на рафтовете, защото много "апетитно" му изглеждаха книжките.
Само че се позачетох в отзивите за него и някак ми мина апетитът.
А оня ден, като му видях в един вестник мазната физиономия и особено усмивчица и лукав поглед, съвсем ме сецна.

Впрочем наистина т. нар. класици могат да са много увлекателно четиво.
В нашия клас навремето обаче аз май бях единствената, която смяташе, че "Мъртви души" е интересна и смешна книга.

dmaria , как да ти кажа... Това малко ми звучи като, че сме винаги експерти по всичко. Когато аз ходех на курсове по писане тук, имаше поне десет човека в групата, които обясняваха как всеки може да напише романс като тези в Уолмарт и откъде накъде ще ги издават и ще плащат на такива "посредствени автори", пък на гениите от групата ни една книга не е издадена (аз в това число). И преподавателят (издаден автор) просто им заяви, че като успеят да напишат нещо поне толкова качествено, със сигурност ще го издадат, да не берат грижа. И като започна да им прави разбор на тези "евтини" романчета сравнени с техните писаници и стана ясно защо първите са издадени, а вторите - не.

Не съм много сигурна и защо темата завива към кой ще остане и кой - не. Това обикновено не е привилегия на съвременниците, малко са оценените от тяхното пооколение във всяка сфера на изкуството. Историята е доказала, че обективност и съвремие не вървят ръка за ръка в болшинството случаи. А ако пазарът трябва да се състои само от сигурни класици, доста скучно ще стане. И пак да кажа, че за мен автор, който е заслужил парите на читателите си, които нека не забравяме ги дават доброволно, заслужава всичкото ми уважение. Като го докарам аз до там, тогава може да си позволя да погледна критично, макар да не ми е по вкуса, защот литературата е нещо лично.

Съгласна съм със simplyaven.
Ехе, колко пъти съм чувала "Аз пиша висока литература и затова не ме издават!". 
Вярно е, и аз забелязвам, че всичко започва да се превръща на всяка цена в продаваем продукт и това много влияе на качеството на филмите, музиката, книгите... Скоро гледах "Осем и половина" на Фелини и римейка му "Девет" - ето един пример за това.
От друга страна, ако Достоевски и много други мои любими автори имаха добър агент, така да се каже,  нямаше да умрат в мизерия и може би (може би, защото е божа работа) биха написали още много прекрасни произведения.
(Не, че не съм чувала и теорията (която може и да е вярна в някои случаи), че страданията и бедността раждат великите творби. )
Да не забравяме също, че много от днешните класици някога са били живи хора и също са разчитали на (не толкова различна от днешната) реклама, разчитали са на меценати и влиятелни и богати хора. И вероятно са правили компромиси.

Всички писатели,които обожавам и на които искам да им го кажа с треперещ глас,са умрели.Или са умрели или просто не приемат гости.Издавани или не,съвременните писатели са постни и нищо особено.Или пък ужасно напомнят някого другиго.А за българските автори да не говорим.Пълна скръб,обаче те това не го вярват.В личният си живот не залагам на драматичните моменти,направо не мога да ги понасям!Но в изкуството харесвам тъжното и безнадеждното.Да ми лепне тъгата и да ме стиска за гърлото.Колко го могат?Ами съвременните четива,които уж помагат на хората да се усъвършенстват?Капакът на тоалетната чиния,дъщерята тийнейджърка и това,че мъжоете били от Марс...Боже,кой се връзва на тези евтини номера?Като че ли аз не знам кой не вдига капака!Нищо ново не могат да ми кажат моите съвременници,с много малки изключения.Искам да ми е мъчно за някой гений.Искам да тъжа за някой Микеланджело.Пък сега си получават наградите и хонорарите толкова просто и лесно.А аз се въртя в книжарницата с плахата надежда за нещо разтърсващо.

Чудесно казано! И мен ме е направо страх , когато трябва да си купя книга от съвременен автор. Скъпи книги и толкова рядко стойностни -семки и бонбонки. Постоянно чета и  в годината попадам на не повече от 1-2 книги,които да запомня и ме  развълнуват . Изчитам десетки книги , само от любов към четенето, докато попадна на добра книга. А точно класиците ме направиха почитател на четенето и литературата. И добрите детски автори, които са класици в този жанр - Марк Твен, Астрид Линдгрен, Ерих Кестнер.

Едва ли има отговор основният въпрос. Дали би станал Достоевски ...

Не се сещам за жанр, в който хубавите неща да не са написани преди няколко десетки години.
Говорим за неща стойностни, които да те накарат да се замислиш, да преживееш. Нещо, което
да докосне. Писала съм вече за отношението си към Достоевски специално - покъртително "нечист"
е за мен. Именно поради това си мисля, че би имал шанс днес.

   Може ли да поясниш още малко, стана ми интересно. Какво имаш прдвид под "нечист" ?

   По идеята на темата-не знам, трудно е да се каже. Ето и от повечето мнения тук се вижда, че не всеки харесва Достоевски...А щом не се харесва масово, едва ли би имал голям медиен успех.
  Лично аз дори няма да пиша за него, че при всички случаи ще ви доскучее...за мен той е много голям, мисля че такива като него има най-много още пет- шест в цялата световна литература.  
  Впрочем, екранизациите по негови романи са доста много, а това е в някаква степен медийност...Макар че киното само по себе си е изкуство.

  Достоевски е бил ужасно нещастен човек. Романите му вече са били продадени и проиграни на рулетка още преди да бъдат написани. Животът му е бил по-интересен и по-драматичен от този на княз Мишкин и Разколников.
  Изобщо за мен той е от малцината гении на този свят.
  Хрумна ми една съпоставка за творбите на Достоевски и отношението на хората към тях. Както княз Мишкин привлича хората, но в същото време ги и отблъсква, така е и със самия Достоевски като писател. Него и приживе, а и след това, го смятат за идиот, за малко ненормален, за луд...
  По-горе прочетох мисълта на Кейси, че е добре този автор да се прочете в ранна възраст. Може да се чете и на 18 и на 80, според мен. Пак ще откриваш по нещичко.
  А що се отнася до Пауло Куелю, мисля че добре познава творчеството на Достоевски, както и трудовете на Лазарев . Също така мисля, че Владимир Набоков например, никога не би бил това, което е, ако не съществуваха Пушкин, Лермонтов, Чехов, Достоевски и Тургенев. Сам той го е казвал нееднократно.

С удоволствие. Но няма да го сторя, съжалявам. По ред причини. Една от тях е, че няма да
мога да го формулирам достатъчно ясно, но и възпитано. Което не пречи да се признае, че
има основание да бъде обявяван за гениален. Злият гений и той е гений.

  Асса, ако решиш ,може да споделиш на лични. И друг ден може, ако сега не ти се пише. Разбираш, че темата ме вълнува.  

Хмм, на мен ми прави впечатление, че Куелю и Букай направо ти казват "истините в живота". Няма нищо в тях, което да откриеш сам, за което да се замислиш. Аз не съм ги чела из основи, на единия съм прочела 2 книги, на другия - 1, но колкото и хубави неща да са казали там, те са така поднесени, че някак нагарчат. Друго си е да се потрудиш, да откриеш, да ти светне извенъж - тогава "поуката" е много по-сладка.
В този смисъл Достоевски за мен е трудно постижим. Толкова никой друг автор не ме е докосвал.
Не разбирам какво значи, че е "нечист"...че бърка твърде надълбоко в душата ли, в смисъл разголва съкровени черти, които изложени на показ, загубват красотата си и биват "омърсени"? И на мен ми стана интересно мнението на Асса и бих се радвала да го чуя, дори и да се излезе от добрия тон.