Имах един професор , които ни казваше" Какво развитие да чакаме от народ, които е един миш-маш от мързеливи славяни, крадливи прабългари и глупави траки 
"
" 
Не съм съгласна! Този професор да се беше сетил поне, че българите са били много интелигентни; разбирали са от астрономия повече от всеки останал народ и най-точният календар е българският ( прабългарският) календар! Първата книга на Ст. Цанев "Български хроники" разказва как според унгарски професор, изучавал нашата история, е имало българско царство на север от Китай още през 2 137г преди Христа. Той подчертава, че където и да са отивали българите - винаги са запазвали името си. Според него втората българска държава - Балхара, е била под планината Памир.
Цитирам: "Напразно вие се отричате от прабългарите; ако има нещо свястно във вас - наследили сте го от тях! За разлика от безпросветните италианци, които в 1600г след Христа изгарят на кладата Джордано Бруно, понеже твърдял, че земята се върти около слънцето, то тези умни прабългари още през 4 768г преди Христа изчислили, че Земята се завърта около Слънцето за 365 дни и една четвърт от деня и пресметнали всичко с невероятна точност!"
Ето и нещо от нета:
Цитат
В последните 250 години в науката се изказани около 20-ина становища за произхода на българите и тяхната прародина. Според повечето от тях, най-старите местоживелища на предците ни се намират в Памирско-Хиндокушкия регион . Според познавача на паметника „Ашкарацуйц” акад. С. Емерян, обитателите на този регион са се наричали булх (по всяка вероятност арменското име на древните българи). Сведението се подкрепя и от описанието на арабския пътешественик ал-Истахри, който пише, че „древния Богог” се намира недалеч от земите на тохарите, а южно от тях са индийците от днешен Кашмир.
За произхода на един древен народ съществена помощ оказва определянето на рода и езика му. Според някой езиковеди старобългарският език най-много се доближава до иранската група езици от памиро-ферганския регион. На сегашния етап проучванията навеждат на два извода, които изглеждат най-вероятни. Прародината ни е районът на реките Аму Даря и Сър Даря, Памир и Бактрия, известна още като Балхара. Езикът е сравнително обособен с ирански корени и памирско-фергански лексеми.
Един от първите източници за ранната история на българите е „Именникът на българските канове”. Според „Именника” начало на българската държавност се поставя през 165г., от което време до преминаването на река Дунав от Аспарух са изминали 515 години. Ако приемем данните или част от тях за достоверни, те сочат онова историческо време, в което българите вероятно устройват първата си самостоятелна държава. По всяка вероятност тази територия се намира северно от Кавказ между Черно и Каспийско море. Северната му граница е трудно определима, но може да се допусне, достига до средното течение на реките Дон и Волга. Вероятно след преселението в района на север от Кавказ (около средата на ІІ в.сл.Хр.) започва и трайното етническо стабилизиране на българите.
Прабългарският календар е признат официално от ЮНЕСКО за най-съвършения в света.
Последните изследвания показват, че началото на календара се отнася към 5505 пр.Хр. Календарът прилича на китайския, но е по-древен. Негов двойник се среща при саките – древен и многоброен народ, обитаващ територии между Имеон и Каспийско море. В земите им била въведена нова система на летоброене – сакска ера с начало 78 г.от н.е. – годината на идване на саките в Индия. Към сакската ера индийските астрономи дълго време са прибягвали, когато трябвало да изчислят местоположениена Юпитер сред съзвездията от еклиптиката.
За произхода на един древен народ съществена помощ оказва определянето на рода и езика му. Според някой езиковеди старобългарският език най-много се доближава до иранската група езици от памиро-ферганския регион. На сегашния етап проучванията навеждат на два извода, които изглеждат най-вероятни. Прародината ни е районът на реките Аму Даря и Сър Даря, Памир и Бактрия, известна още като Балхара. Езикът е сравнително обособен с ирански корени и памирско-фергански лексеми.
Един от първите източници за ранната история на българите е „Именникът на българските канове”. Според „Именника” начало на българската държавност се поставя през 165г., от което време до преминаването на река Дунав от Аспарух са изминали 515 години. Ако приемем данните или част от тях за достоверни, те сочат онова историческо време, в което българите вероятно устройват първата си самостоятелна държава. По всяка вероятност тази територия се намира северно от Кавказ между Черно и Каспийско море. Северната му граница е трудно определима, но може да се допусне, достига до средното течение на реките Дон и Волга. Вероятно след преселението в района на север от Кавказ (около средата на ІІ в.сл.Хр.) започва и трайното етническо стабилизиране на българите.
Прабългарският календар е признат официално от ЮНЕСКО за най-съвършения в света.
Последните изследвания показват, че началото на календара се отнася към 5505 пр.Хр. Календарът прилича на китайския, но е по-древен. Негов двойник се среща при саките – древен и многоброен народ, обитаващ територии между Имеон и Каспийско море. В земите им била въведена нова система на летоброене – сакска ера с начало 78 г.от н.е. – годината на идване на саките в Индия. Към сакската ера индийските астрономи дълго време са прибягвали, когато трябвало да изчислят местоположениена Юпитер сред съзвездията от еклиптиката.
