Имам прекрасни синове на 18 и 21г.Разведох се и не знаех, че бившият е забременил женичка.
Аз имам собствен живот, но знам, че ние с нея сме подобгни и избрани затова, че сме и ще му осигурим дом и храна с цената на нов човешки живот. Преди да се разведа самата аз правих аборт на 39 години. После раздели, връщания.
Аз най-добре знам на какво е способен този мъж. Той се държи лошо с жените. Вече имам прекрасен човек до себе си, но тя вече е в 7-ми - 8-ми месец и чака момиченце. Мъчно ми е за нея.
Той посяга, обижда, изневерява. Тъжно ми е, но по закона на селската апатия трябва да мълча и да чакам злорадо да И посегнат, обидят, изневерят и пр.
Общи приятели твърдят, че е по-млада от мен, но със същото излъчване. Да я оставям да страда ли и това да ме радва? Дръжки! Само като знам какво съм преживяла и започва да ме боли и за нея...
Това е за вас!