Кой е бащата?

Ееееее, това е съвсем друг въпрос - как да обясниш на детето. В първия пост аз разбрах съвсем друга идея. Та на дете под 3-4 години аз не бих обяснявала нищо. когато достатъчно порастне, та да разбере -  бих. Нещо от сорта на това е твоят татко, с него бяхме женени едно време, но не се разбирахме и се разделихме. Сега еди кой си ти е татко, той нали те гледа и обича...де да знам

Детето няма да зададе такъв въпрос.  Ти си го задаваш и се хвърляш в приключения.  Много ти се иска да си принцесата от приказките.  И  да нямаш никаква вина за онзи, лошия баща.  

Изобщо не мисля, че децата на 3-4 години трябва да живеят в лъжа

Е, това е което питам - егати как трудно се изразявам

И моля ви, не ги отнасяйте нещата до мен лично - аз съм само авторката на трудно разбираемата тема,но  не съм принцесата или героинята от епизода - тук никъде не пиша в 1лице ед. или мн. число.

Неее, това е, което искаш да ти се отговори.

Премълчаването на факт, за който самото дете не ще попита и съответно не ще разбере отговора - само по себе си не е лъжа. Защото дори да му кажеш - какво ще спечелиш? Нямало да живее в лъжа...Ама такива асоциации може да си направи, че свят да ти се завие - например аз съм виновно, че мама и тати не се обичат и тн. Докаго едно дете, което е вече по-съзнателно - би приело подобно нещо сякаш по-лесно

Да, ама едно дете ако е малко, ще си мисли, че пастрокът му е баща. И после ще преживее шок като разбере, че не е така. Така че по-добре да знае от малко, че си има тати, който живее надалеч и отделно от мама.

Ами не съм съгласна...
Големият ми син от 2 годишен знае, че има татко, който просто не живее с нас.
И така 2 години, докато наскоро започна да се вижда с баща си.
С малкото е различно, защото не е живял никога с татко си, но и на него му обяснявам същото.
Татко ще дойде да ви вземе в събота, еди кой си ще ви вземе от яслата и градината.

Е, ако пита самото дете - и аз няма да излъжа. Ама дете на 2 години да пита това ли е истинския ми баща - айде бе

Добре де, коя си? Съседката-воайорка? Не виждам никаква причина да се дистанцираш от темата си сега, след като употребата на  "мами", "тати" и прочие в първия постинг показват, че темата те касае лично  

Ама точно там е въпросът.
Щом не пита и ти не му казваш нищо, то ще си изгради тотално грешна представа за нещата.
Аз никога не съм питала майка ми това ли е татко ми, като сме живяли в нормално семейство...

А с какво ще му помогнеш - като от бебе му повтаряш как този, сегашният, нищо че му казва татко, ама не е истински татко, а има и друг татко, дето обаче не идва...

Ама мацко, нещата не са само черно и бяло.
Нали не мислиш че постоянно повтарям на децата си как този, с който живеят не е татко им.
Ама и нали не мислиш, че е нормално да звънне баща им на вратата, аз да не съм им казала нищо и изведнъж - деца, запознайте се с баща си, щот тоя с който живеете и му викате тати, всъщност не ви е баща 

Не е вярно, моят син ми зададе точно такъв въпрос на 3 години и половина, когато биологичният му баща все още го взимаше веднъж месечно, за да го остави при майка си за два дни и после да ми го докара вкъщи
Разговорът протече горе-долу така:
- Мамо,  нали Х ми е баща?
- Да, разбира се.
- Но госпожата каза, че родителите обичат децата си, водят ги на лекар като са болни, купуват им играчки, водят ги на люлките и ги гушкат вечер, и им четат приказки.
- Вярно е.
- Значи на мен У/съпруга ми/ми е баща тогава, щото Х само ме взима оттук, не си говори с мен, оставя ме при баба и после само ме връща, а той не стои при мен.
Тук вече аз съм   и не знаех какво да кажа.
- Ми и това е вярно, бащите наистина се грижат за децата си така, както У се грижи за теб и те обича.
- Може ли тогава да казвам на У тате?
Последва разговор между сина ми и съпруга ми, и така оттогава У е тати. Бившият ми съпруг не е потърсил сина си 4 години и половина. Не само не го е потърсил, но от време на време го засичат мои близки /сестра ми и баба ми последно/ и дори не пита как е детето му.
Синът ми е на 8 години и половина, тръгна и на училище, където имам още по-голям проблем. На контролни, когато трябва да си пише имената, пише имената на настоящия ми съпруг. Какви ли не разговори водих с него, обяснявах се, но той си имал баща и значи трябвало това да са му имената. И постоянно ме преследва кога официално ще му сменим фамилията Никога не съм говорила на детето против бившия си съпруг. То, обаче е решило, че щом той не иска да го вижда, значи не го обича  и толкова. Имал си баща, искал си неговата фамилия и всичките ми обяснения отиват на кино.
Така че, не подценявайте толкова децата. Аз все още се изумявам на желязната логика, която вади синът ми в определени ситуации, колкото и да искам да го убедя в друго.