
Пипи, ето книжката за Чук и Пук - http://detstvoto.com/index.php?newsid=691
Помня я от моето детство с подробности, защото е написана много образно








Плаче сутрин, понякога и през деня, понякога и като ходя да го взема пак го намирам, че плаче
В началото беше по-зле, вече по малко плаче. Но не яде там, на обяд яде хляба, следобед каквото има и това е
Днес тук е слънчево и ведро, страхотно начало на седмицата!

)
Днес тук е слънчево и ведро, страхотно начало на седмицата!





Знам че уж е за нейно добро. Време е вече да свикне да общува с деца, да стане по-комунинкативна и отворена. А и съм сигурна, че там ще й е по-интересно, отколкото вкъщи, ще научи много нови неща, ще придобие нов опит. Трудно е, много ми е мъчно като я виждам колко страда за нас. И само се моля по-скоро да се адаптира. 
, събитието съвсем наближило.
Май другия месец ще трябва да ви стискаме палци.
Дано и Лео дотогава да е свикнал с градината, че появата на бебчето също си е доста голяма промяна. Аз колкото и да полагам усилия Ивана да приеме по-леко факта че вече не е сама, на моменти я усещам как проявява силна ревност. Въпреки че много обича Никола, има моментни изблици, в които иска да го удря или пък да удря мен. Точно когато го кърмя понякога иска аз да я храня или да й подам водата, въпреки че има и друг човек, изцяло на нейно разположение. Но явно ревността в този случай си е неизбежна. Дано поне е в по-лека форма.

Вентолина сироп, или инхалации ще правите? По-ефикасен е на инхалации, но ти сигурно знаеш. Само спазъм ли има, или и инфекция? Ние всъщност сме на хомеопатия, но миналата година минахме през всички тези гадости. Ако имаш нужда, пиши ми
Дано бързо се оправи! 
Горската болница и Флопси ще ги потърся да ги купя. Аз съм затънала в някакви сборници по математика, романи за магьосници и вамприри, линолеуми и резци
Ааа, Меденосладката енциклопедия ги имаме и трите, Биби ги получи от Дядо Коледа в три поредни години, но все още са й любими и не си ги дава 
Аз сега съм много курназ, ама миналата година да ви кажа яслата беше близо до училището, в което преподавах 2-3 месеца и където и да ходех все минавах под прозореца на групата и като го познаех, че плаче направо ми прилошаваше от притеснение... Препоръчани теми