Книгите, които не трябва да пропускаме да прочетем!

  • 95 763
  • 379
# 240
Я кажете за 1984та, няколко пъти съм я почвала, не може да ме грабне. ...

Трудно се чете, но си заслужава  Peace
Виж целия пост
# 241
Ами незнам, на мен ми е трудно почването, иначе много обичам фантастиката като жанр и мислех, че е за мен тази книга.

Кое е фантастика? 1984 ли? това е политически роман - антиутопия и хич не е фантастична  Thinking

явно съм останала с грешно впечатление
Виж целия пост
# 242
а, не аз питам, защото по принцип ми е в чакащи удобен момент, а никъде не личи да е фантастика... а аз чета доста фантастика - космическа и всякаква...
Виж целия пост
# 243
Я кажете за 1984та, няколко пъти съм я почвала, не може да ме грабне. ...

Много силна книга. Сатира на тоталитаризма. Светът, описан в нея отвращава, плаши, чак те кара да изтръпваш, докато я четеш. Поне аз така я усетих.
Виж целия пост
# 244
 Оцеола. - много силен роман за приятелството и предателството и любовта
иначе ако търсите нещо по сериозно препоръчвам фермата на Оруел, големият брат на оруел - чудесни политичесики сатири но фермата е по "лека"
и 450 градуса по фаренхайт на Бредъбъри. (темата е много близка)
черният обелиск на ремарк също е книга трудна, но полезна за четене.
и разбира се книгата с която израснах - Братятат с лъвски сърца на Астрид лингред - всеки трябав да я прочете. - книга за свободата, разбитите илюзии, предателството, борбата за по-добър живот.
П.С. понеже видях споменат виктор юго - най мащабното му произведение - човека който се смее - състоящо се от 10 книги. несъпоставимо е като размах с клетниците. в клетнициет се описва всичок през погледа на един каторжник. Тук се описва една държава (АНглия) през два различин погледа - на благородниците и на циркаджите които най-накрая за един кратък миг ще се срещнат....и ще се разминат.
Виж целия пост
# 245
П.С. ...виктор юго - най мащабното му произведение - човека който се смее - състоящо се от 10 книги....

Това не е вярно!
Първоначалният замисъл на Юго е бил да създаде трилогия, в която да проследи три различни системи на управление - аристокрация, монархия и република. Първата и третата част на тази триология са романите „Човекът, който се смее” (1869 год.) и „Деветдест и трета година” (1874 год.), а втората остава ненаписана.
Виж целия пост
# 246
 ще бъдеш ли по-доволен ако напиша 10 части - всяка книга е една част - първа част - първа книга комрпичкакосите, втора книга  - човекът който се смее и т.н.  пета книга -  вече ставаше въпрос за херцогинята - и така пет -шестотин-седмстотин страници.......
книга значи също и част, ако е съставна част на том. - 1 том 1 книга, 1 том 2 книга...
Виж целия пост
# 247
Приключих на "Богът на дребните неща"  Арундати Рой. Записвам се с нея. Считам,че читател уважаващ себе си трябва да я прочете , въпреки, че е много, ама много трудно четяща се книга.
Виж целия пост
# 248
Какво трябва да означава: "читател уважаващ себе си" ?
Виж целия пост
# 249
Да полoжи усилие да я прочете.
Ако някой съм обидила, от сега се извинявам. Акцента ми е върху книгата.
Забравих. Преводач е Леда Милева!
Виж целия пост
# 250
Няма място за обиждане, просто прозвуча толкова елитарно... сякаш само интелектуални гиганти могат да  довършат/разберат/оценят това заглавие. Grinning Ето, аз например много се уважавам като читател Laughing, но въпросната книга ме измъчи със стила си -- бликаща от (често излишни) метафори, и сякаш самоцелно (лично мнение ТМ) утежнена...

В тази тема надзъртам често, тъй като съм писала (отдавна), и понякога се озадачавам как някои хора бързат да включат последната прочетена книга... И аз никого не искам да обидя, но Елиф Шафак?! например, в ''не пропускайте" ?!... newsm78 // А може би аз разбирам заглавието на темата по друг начин -- като за изключителни/разтърсващи книги, които наистина ще помним доживот, а не последната random книга, която бихме препоръчали. Grinning
Виж целия пост
# 251
тя тази тема е странна в този си смисъл, защото реално няма закон или провило какво трябва и не трябва да пропускаме.

Аз като уважаващ себе си читател няма да прочета горепосочената книга, но от личната си гледна точка има много книги, които се чудя как хората пропускат.

та може би наистина е добре да пропускаме определения дали читателя е уважаващ себе си ли не.
Виж целия пост
# 252
Да полoжи усилие да я прочете.
Ако някой съм обидила, от сега се извинявам. Акцента ми е върху книгата.
Забравих. Преводач е Леда Милева!

Не съм се обидила.
Да, много хора я харесват тази книга, но дали е за всеки?
Странно ми прозвуча това, ако уважавам себе си.
Точно, защото уважавам себе си, своите възприятия по някои теми, пропускам книги, които не съвпадат с тях.
Виж целия пост
# 253
Пак се извинявам за всички засегнати. Съжалявам ако е прозвучало елитарно и т.н. Ако можех щях да изтрия изречението , ама не става.
Имаше един критически материал в нета за нея, с който напълно съм съгласна. Намеря ли го, ще дам линг .
Виж целия пост
# 254
ябълка, мога да разбера ентусиазма ти! Аз също все едно бях в кожата на всички герои от "Богът на дребните неща" - влязла сякаш с онези устройства, с които правят безкръвните операции и отвътре усещах всичките им чувства. Като си спомня, ми става чак горещо...
Не помня дали аз също съм препоръчала тази книга в темата, сигурно ми се е искало, но разбирам, че стилът може да не допадне на всеки... (то е ясно, че каквото и да се препоръча тук, не е 100% приемливо за всеки). Бих го направила все пак, защото впечатлението ми не е нещо моментно, а остави трайна следа. Simple Smile

Мислех си, че сега няма какво да посоча в тази тема, но наскоро четох отново разказите на Елин Пелин и Йордан Йовков и с удоволствие ще ги включа в темата. Не че може да има някой, който не ги е чел най-малкото заради изучаването им в училище, но според мен си струва 10-20-30 години след училище пак да се прочетат! Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия