Мами с едно дете, да се "преброим"?

  • 16 805
  • 340
Има ли и други мами с едничко дете? Работите ли по въпроса Laughing или смятате, че едно е достатъчно? При мен така  се стече животът, че не остана време и сякаш ще се примиря от позиция на годините ми.
Виж целия пост
# 1
аз съм с едно , но пък той ми е достатъчен.
Време имам, но желание нямам
Годините никога не са проблем, около мене приятелки по на 40-44 раждат здрави деца.
Виж целия пост
# 2
Още една мама в този отбор. Peace
Виж целия пост
# 3
Има.
Не "работим", защото аз не искам второ.
Да, достатъчно ми е едно Peace
Виж целия пост
# 4
И аз тук с едно за сега.
Имам желание за второ, но не още.
Виж целия пост
# 5
И аз.
А все по-трудно ми става да си представя всичко наново, пък и други пречки има - пространство, пари... ама това са само оправдания.
Страшно много исках и чаках първото си дете и много му се радвам, но мисълта за второ ми е трудна на този етап.
Виж целия пост
# 6
И аз при вас Simple Smile

Малко след раждането си мислех, че не би ми било проблем да имам и второ, обаче колкото повече време минава, толкова по-силно става нежеланието ми да имам още деца.
Виж целия пост
# 7
Чувствам се прекрасно с дъщеря си и нямам нужда от второ дете, така че и аз тук:)
Виж целия пост
# 8
На мен не мога да кажа, че ми е достатъчно, но така ми се стече животът. От 10г. съм с мъжа ми, първо проблемна бременност и сп. аборт,лечение , после докато порастне малкият,  на мен една операцийка ми се наложи, после с различни резус фактори сме, евентуални възможни проблеми, аз съм с / - /. И като погледна, ами то време не остана, живот и здраве тази година трябва да стана на 40. Имам сили и нерви да отгледам още едно, но ме притесняват възможни аномалии на тази възраст. А пък като си помисля, че някой ден, когато нас родителите няма да ни има на този свят, ще остане самичко, ми става мъчно. Мъжът ми е едно дете на майка си, но има двама полубратя от баща си / разведени са / и винаги ги търси и те него и иска второ дете.
Аз имам брат, малко по- малък от мен, много ми е помагал, и аз на него, щастлива съм, че го имам.
Над ето такива неща се замислям и си казвам поне 2 г. по-млада да бях newsm78, нооооо времето лети в една посока.
Виж целия пост
# 9
. А пък като си помисля, че някой ден, когато нас родителите няма да ни има на този свят, ще остане самичко, ми става мъчно.

Не се потискай с такива мисли, той пък може да си създаде многобройно семейство и да не остане ред да е самичък:)
Виж целия пост
# 10
Цитат
Малко след раждането си мислех, че не би ми било проблем да имам и второ, обаче колкото повече време минава, толкова по-силно става нежеланието ми да имам още деца.
При нас е същата история.Въпреки,че мъжът ми е категоричен,че не иска да останем с едно дете.
Виж целия пост
# 11
И ние сме с едно . Исках 3 преди да забременея,мъжът ми е едно дете и винаги е искал поне 2 но колкото повече времето минава и моят мерак минава!Искам и голяма разлика -поне 6 години,та ще видим ,засега сме така!
Виж целия пост
# 12
Аз вече си имам една принцеска, сега чакаме второ детенце. Стана случайно, но така или иначе винаги съм искала 3 деца. .. за третото незнам кога ще стане....малко ще ми е омръзнало да съм топаща се мама със огромен тумбак след още няколко месеца.
Децата са хубаво нещо, още по хубаво е ако на всички можем да дадем по нещо, като завещание.
Виж целия пост
# 13
Аз съм за този отбор  Laughing.
След четири години чакане на заветната втора черта вече се примирих, че на 36 години и едно дете ми е достатъчно.
А и тази година в която дъщеря ми ще е първи клас, хич вече не ми минава през главата мисълта за второ дете.  bouquet
Виж целия пост
# 14
Аз съм вече с едно. Бях щастливата майка с две деца и прекрасно семейство. Но... не било писано. Сега съм с едно, но и не искам повече.Живея за него и това ми е достатъчно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия