Преди да родя определено исках две деца. Сега ми се иска да мине известно време преди второто, но докато се наканя дали ще имам възможност - не знам.
Виж целия пост
Мами с едно дете, да се "преброим"?
- Публикувана: 23 юни 2010, 15:32 ч.
- Последно мнение: 1 ноем. 2010, 12:07 ч.
# 331
17 окт. 2010, 16:45 ч.
С брат ми разликата ми е близо 10г. Също съм израснала като само дете - първо разликата, после пола си каза своето.......Липсваше ми да кажа напр. това е от брат ми. Другите износваха дрехите на сестрите си, или пък сестра ми това не го хареса и ми го даде на мен, а аз.....Спомням си,че само едно поло носех от брат ми и бях страшно горда от факта,че имам и поло, но най-вече брат. Другите се хвалеха с брат/сестра - кой каква бела е направил, кой на кого номер погодил....а аз страдах,че се прибирам пак сама......Вече пораснахме, разликата вече не е чак такава пречка и се радвам и съм горда,че и на мен ми се обажда брат/сестра, както и аз, имам и голяма племенница, която почти аз отгледах като малка....Та...с брат може и да не съм живяла много, но с племенница мога да се похваля........Тя е едно дете и знам как расте - с всички плюсове и минуси от това...Защото съгласете се - всеки избор си има и предимство, и недостатъци......И вашия, и моя.....Но...това е положението, Минке......
И....съм благодарна на майка ми,че не се е отказала....Имам брат, след това спонтанен аборт, след това починало сестриче на 5-я ден и.....най-накрая моя милост........Та благодарение на ината и, аз съм факт.......
Виж целия пост
И....съм благодарна на майка ми,че не се е отказала....Имам брат, след това спонтанен аборт, след това починало сестриче на 5-я ден и.....най-накрая моя милост........Та благодарение на ината и, аз съм факт.......
# 332
17 окт. 2010, 17:43 ч.
Аз лично не мога да разбера каква е драмата. Има хора, които са способни - емоционално, финансово, както щете, комплексни фактори са - да имат много деца. Примерите с времето на бабите ни, когато са раждани 4-5 с надеждата 2-3 да оживеят, е неуместна. Самото значение на детето в културата ни се е променило - много повече грижи, средства и т.н. се влагат в едно единствено дете, защото индивидуалният живот е придобил значение, което по-рано не е имал за нас. Това е свързано и с качеството на живот, разбира се. В общности с религиозни обязъности и общности, където раждането на още едно дете означава още един чифт ръце за работа, ценността на отделното дете е по-ниска. Не казвам, че това е лошо, но е различно, така че всякакви сравнения с други епохи, култури и т.н. са ирелевантни. Най-малкото самоусещането на жената, целите й, представите за самата нея са се променили драстично особено през 20 век. Затова има много жени, които не смятат за необходимо да стават майки изобщо, просто защото това не е фактор, който същностно вече определя жената. По същия начин, раждането на по-малко деца също се превръща в културна особеност в Европа. Жените на Запад, които имат 3-4 деца, са се посветили на това да ги гледат, това се възприема като своего рода професия и често държавата го субсидира. Нормално е.
Но хората сме различни. Културите ни са различни. Възгледите ни са различни. Не мисля, че изобщо споренето по повод "за и против" имането на едно или пък повече от едно дете, е особено смислено, тъй като не виждам как някоя от гледните точки ще се окаже привилегирована. Правото на свободен избор за това какво да направи човек със себе си, при това не просто мъжът, а вече и жената, е нещото, което отличава европоцентричната ценностна система в момента от повечето неевропейски културни среди. Да, животът е ценен. Но личността също.
Някоя жена може да посвети себе си на монашество или бизнес и да не роди дете. Е и? По-лоша ли е от родилата 5 деца? Да, сигурно ще започнат тези, че едната е по-самоотвержена от другите, че не е същото като да си монах или бизнесмен, но в крайна сметка това биха били лични възгледи без универсална стойност. Тъй като във всеки един от случаите това би бил просто поредният случай на упражнаяване на личната свобода, а тя е базисна културна ценност и не може да се събори просто от мнението на един човек.
За самотните деца. Аз съм такова. Никога не ми е било проблем. Има и друго - не съм убедена (лично аз, не претендирам за обективност), че жена, която не се чувства готова или не иска наистина второ или трето дете, би била страхотна майка. Историята познава примери за това. Тъй че, по-полека с голямата лъжица.
Решението на всеки е еднакво ценно, защото е акт на свобода. Доколкото не наранява пряко свободата на другия. Дали това решение е по-добро от друго, не мисля, че е в компетенциите ни да преценим, поне не разполагаме с критерий.
Виж целия пост
Но хората сме различни. Културите ни са различни. Възгледите ни са различни. Не мисля, че изобщо споренето по повод "за и против" имането на едно или пък повече от едно дете, е особено смислено, тъй като не виждам как някоя от гледните точки ще се окаже привилегирована. Правото на свободен избор за това какво да направи човек със себе си, при това не просто мъжът, а вече и жената, е нещото, което отличава европоцентричната ценностна система в момента от повечето неевропейски културни среди. Да, животът е ценен. Но личността също.
Някоя жена може да посвети себе си на монашество или бизнес и да не роди дете. Е и? По-лоша ли е от родилата 5 деца? Да, сигурно ще започнат тези, че едната е по-самоотвержена от другите, че не е същото като да си монах или бизнесмен, но в крайна сметка това биха били лични възгледи без универсална стойност. Тъй като във всеки един от случаите това би бил просто поредният случай на упражнаяване на личната свобода, а тя е базисна културна ценност и не може да се събори просто от мнението на един човек.
За самотните деца. Аз съм такова. Никога не ми е било проблем. Има и друго - не съм убедена (лично аз, не претендирам за обективност), че жена, която не се чувства готова или не иска наистина второ или трето дете, би била страхотна майка. Историята познава примери за това. Тъй че, по-полека с голямата лъжица.
Решението на всеки е еднакво ценно, защото е акт на свобода. Доколкото не наранява пряко свободата на другия. Дали това решение е по-добро от друго, не мисля, че е в компетенциите ни да преценим, поне не разполагаме с критерий.
# 333
17 окт. 2010, 18:50 ч.
Дано думите ти повлияят позитивно на жените, които имат време за размисъл!
Виж целия пост
Мама Цоцоланка, поклон! Много хубави думи и много си права за всичко!
Дано думите ти повлияят позитивно на жените, които имат време за размисъл!
# 334
17 окт. 2010, 19:26 ч.
аз съм с едно дете време имам (ама и нямам де, че не съм първа младост) и винаги съм си мислила, че ще имам 2, но колкото повече минава времето, толкова по-рядко ме "навестява" мисълта за второ 
Искам, ама ако бях родила на 20 и до към 30-33 да приключа с децата, сигурно щях да съм с две, ама сега някак си не ми се иска да имам деца с малка разлика, а ако реша да са с 5-6г. разлика вече ще отида повече към 40-те, отколкото към 30-те и съвсем не ми се иска. С две думи объркана работа
А и имам добра професия и не ми се седи още 2г. вкъщи
За самите деца да кажа: аз съм едно дете и не мисля, че съм ощетена в някакъв аспект. Имам приятели и роднини, които имат братя и сестри и не си говорят с години за глупости (пари, имоти, наследство
) т.е. все едно нямат. Всичко си е до човек и до изграден начин на живот, и разбира се до избор
Виж целия пост
време имам (ама и нямам де, че не съм първа младост) и винаги съм си мислила, че ще имам 2, но колкото повече минава времето, толкова по-рядко ме "навестява" мисълта за второ Искам, ама ако бях родила на 20 и до към 30-33 да приключа с децата, сигурно щях да съм с две, ама сега някак си не ми се иска да имам деца с малка разлика, а ако реша да са с 5-6г. разлика вече ще отида повече към 40-те, отколкото към 30-те и съвсем не ми се иска. С две думи объркана работа
А и имам добра професия и не ми се седи още 2г. вкъщи За самите деца да кажа: аз съм едно дете и не мисля, че съм ощетена в някакъв аспект. Имам приятели и роднини, които имат братя и сестри и не си говорят с години за глупости (пари, имоти, наследство
) т.е. все едно нямат. Всичко си е до човек и до изграден начин на живот, и разбира се до избор 
# 335
17 окт. 2010, 21:18 ч.
Ти явно не разбираш като четеш или не се опитваш да разбереш.
Постът ми не беше насочен към родителите ти, а към тези, които изтъкват като причина за раждането на второ, трето и осмо дете, фактът, че не дай Боже може да се случи нещо с едното и да останеш без деца.
Оттук нататък няма да влизам в полемика относно нивото ми, защото ти не си човекът, който може да има меродавно мнение по този въпрос.
Виж целия пост
Мама Цоцоланка, аз не се страхувам от това какво ще бъде, ако имам повече деца. Иначе ще е като в приказката за "Нероден Петко". Но аз се чувствам претоварена и ми е много трудно, просто това е нещо над моите възможности и сега, когато често съм с децата на дъщеря ми, се потвърждава. Е, справям се, но не ме питай как.
Но иначе благодаря за тутманика, ще му се зарадвам много, особено като е от теб.
Това не е грубо, а просташко.
И то проява на крайна простащина.
Имам едно дете, не планирам второ.
Но и нещо не дай Боже да се случи някога със сина ми, мигар ако имам още деца те биха могли да го заменят????
Ако това го бях прочела преди години нямаше да обърна много внимание, след като родих сина ми обаче и аз чух същата фраза по повод нежеланието ми да раждам повече.
Не искам дори да ти споменавам какво се случи на въпросната персона, която си позволи тази реплика.
Nana77, няма, да сляза на нивото ти и няма, да ти отговоря в подобен на твоя тон. Начина ти на изразяване говори сам по себе си за теб.
Защо някой стига, до такова решение, какви са причините и какви са условията, е също относително.
А това, че човек решава, да има още едно дете, защото е имало някои смъртни случаи на деца и това го е уплашило, не може, да се нарече простащина. Родителите ми не са простаци в никакъв случай. Но ти, явно имаш проблем, да приемеш, че има и хора с различно от твоето виждане и явно всички, които мислят различно от теб и тяхното мнение не ти допада по един или друг начин, окачествяваш като простаци.
А колкото до това, че второто или третото дете може, да замени мъртвото, разбира се, че не може. Не съм го казала в такъв смисъл, дори и през ум не ми е минало подобно нещо. Но тъй като ти започна това, ще ти кажа, че явно не си виждала хора, които остават съвсем без деца и такива, които имат поне още едно. Никой не може, да замени загубеното дете, но това че имат още едно е донякъде утеха. Твърде е сложно явно, да го разбереш по начина по който аз го разбирам, но Мама Цоцоланка го каза чудесно, че всеки вижда и пречупва нещата през собствения си мироглед и разбиране, c тази разлика, че Мама Цоцоланка и аз имаме различно виждане по въпроса, но не се обиждаме, a уважаваме мисленето на другата, а ти се поддаваш на неоснователен според мен гняв, породен от различието в мисленето ни и се нахвърляш, обиждаш и "хапеш" неоснователно. Но ти си си ти, аз съм си аз, както и да е...
P.S. Между другото, точно по повод описаните страхове за децата по-горе, аз винаги съм била на мнение, че ако имам шанс, да имам дете, то и едно да е, ще го имам, ако нямам този шанс и десет деца да имам, пак ще се случи нещо и няма, да имам нито едно. Така че, пак ще кажа - Божа работа и пак ще потретя, или за кой ли там път- не съжалявам за решението си, да остана с едно дете.
От мен - да са живи и здрави децата на всички ви, а и вие, за да им се радвате.
Но иначе благодаря за тутманика, ще му се зарадвам много, особено като е от теб
.Това не е грубо, а просташко.
И то проява на крайна простащина.
Имам едно дете, не планирам второ.
Но и нещо не дай Боже да се случи някога със сина ми, мигар ако имам още деца те биха могли да го заменят????
Ако това го бях прочела преди години нямаше да обърна много внимание, след като родих сина ми обаче и аз чух същата фраза по повод нежеланието ми да раждам повече.
Не искам дори да ти споменавам какво се случи на въпросната персона, която си позволи тази реплика.
Защо някой стига, до такова решение, какви са причините и какви са условията, е също относително.
А това, че човек решава, да има още едно дете, защото е имало някои смъртни случаи на деца и това го е уплашило, не може, да се нарече простащина. Родителите ми не са простаци в никакъв случай. Но ти, явно имаш проблем, да приемеш, че има и хора с различно от твоето виждане и явно всички, които мислят различно от теб и тяхното мнение не ти допада по един или друг начин, окачествяваш като простаци.
А колкото до това, че второто или третото дете може, да замени мъртвото, разбира се, че не може. Не съм го казала в такъв смисъл, дори и през ум не ми е минало подобно нещо. Но тъй като ти започна това, ще ти кажа, че явно не си виждала хора, които остават съвсем без деца и такива, които имат поне още едно. Никой не може, да замени загубеното дете, но това че имат още едно е донякъде утеха. Твърде е сложно явно, да го разбереш по начина по който аз го разбирам, но Мама Цоцоланка го каза чудесно, че всеки вижда и пречупва нещата през собствения си мироглед и разбиране, c тази разлика, че Мама Цоцоланка и аз имаме различно виждане по въпроса, но не се обиждаме, a уважаваме мисленето на другата, а ти се поддаваш на неоснователен според мен гняв, породен от различието в мисленето ни и се нахвърляш, обиждаш и "хапеш" неоснователно. Но ти си си ти, аз съм си аз, както и да е...
P.S. Между другото, точно по повод описаните страхове за децата по-горе, аз винаги съм била на мнение, че ако имам шанс, да имам дете, то и едно да е, ще го имам, ако нямам този шанс и десет деца да имам, пак ще се случи нещо и няма, да имам нито едно. Така че, пак ще кажа - Божа работа и пак ще потретя, или за кой ли там път- не съжалявам за решението си, да остана с едно дете.
От мен - да са живи и здрави децата на всички ви, а и вие, за да им се радвате.
Ти явно не разбираш като четеш или не се опитваш да разбереш.
Постът ми не беше насочен към родителите ти, а към тези, които изтъкват като причина за раждането на второ, трето и осмо дете, фактът, че не дай Боже може да се случи нещо с едното и да останеш без деца.
Оттук нататък няма да влизам в полемика относно нивото ми, защото ти не си човекът, който може да има меродавно мнение по този въпрос.
# 336
18 окт. 2010, 10:49 ч.
Мамо Цоци винаги съм била убедена,че колкото повече деца,толкова по-добра организация и ред ще има в къщи.Ето,че и ти го доказваш/до уточнение от другата тема/.Жалко,че при мен няма как да стане,но пък живот и здраве да е.Съжалявам за спама.
Виж целия пост
# 337
18 окт. 2010, 12:47 ч.
Не смятам, че е достатъчно, ама май натам отиват нещата... Аз съм едно и винаги ми е било много кофти и самотно от факта.
Виж целия пост
# 338
23 окт. 2010, 21:07 ч.
И аз съм едно дете и винаги съм съжалявала, че нямам брат или сестра.
Сега навивам таткото за второ
Виж целия пост
Сега навивам таткото за второ
# 339
1 ноем. 2010, 10:49 ч.
Аз съм едно дете и съм с едно дете. Това, че съм само дете много често ми е тежало- и в детството и сега. В детството, защото вечно ми беше скучно, защото винаги бях сама. Мама и татко се опитваха да играят с мен, да се занимаваме заедно, но аз исках да имам близък човек, брат, сестра, с които да споделя това, което не мога с нашите. Сега продължава да ми липсва. По стечение на обстоятелствата рано останах без баща. От там погледът на мама вечно остана вторачен в мен и само в мен. Постоянно мисли за мен, ако имаше второ дете, мъж, родители, нямаше да е така. И върху мен съответно е цялата отговорност. Трябва редовно да се обаждам, за да съм спокойна, че всичко с нея е наред, постоянно я мисля и няма с кой да споделя мислите и тревогите си относно нея. Безкрайно я обичам, но и това тежи. Едва ли човек, който не е в моята ситуация би ме разбрал. А знаете ли колко тъжно ми става когато има големи семейни празници (например Коледа) и всички се събират, къщите се пълнят с хора: деца, снахи, зетьове, внуци... А ние сме си винаги четиримата: аз, дъщеря ми, мъжа ми и мама? (Пак по стечение на обстоятелствата свекърва ми и зълва ми живеят в чужбина, та и мъжът ми е сам.)
А защо съм с едно дете? Мъжът ми не иска второ... И никой никога не можа да разбере каква е причината... Той изтъква много: финанси, опънати нерви, не било толкова хубаво да имаш сестра... и прочие глупости. Но е факт- не иска. Две години водих борба и не успях да го убедя. А междувременно и годините ми напреднаха. Така, че оставаме с едно дете - да ми е здраво!
Виж целия пост
А защо съм с едно дете? Мъжът ми не иска второ... И никой никога не можа да разбере каква е причината... Той изтъква много: финанси, опънати нерви, не било толкова хубаво да имаш сестра... и прочие глупости. Но е факт- не иска. Две години водих борба и не успях да го убедя. А междувременно и годините ми напреднаха. Така, че оставаме с едно дете - да ми е здраво!
# 340
1 ноем. 2010, 12:07 ч.
Ако наистина идкаш второ, то винаги може да стане "по грешка". Казваш на съпруга те чак в края на втори месец за да не те накара да аболтираш. Измисляш си, че от многото грижи не си забелязяля симптоминте. Колкото до това как е станало винаги можеш да обвиниш контрацептивите, все пак те са 99% сигурни. Мъж ти ще трябва да приеме, няма къде да ходи.
Мога и да изпиша причинит заради които ти давам този луд съвет, но няма, защото в по-горни постове темата е засегната и не искам да влизам в конфликт с никого. Само ще кажа, че не става дума само за това как се чувства детето ако няма брат/сестра, а за родителите.
Виж целия пост
Аз съм едно дете и съм с едно дете. Това, че съм само дете много често ми е тежало- и в детството и сега. В детството, защото вечно ми беше скучно, защото винаги бях сама. Мама и татко се опитваха да играят с мен, да се занимаваме заедно, но аз исках да имам близък човек, брат, сестра, с които да споделя това, което не мога с нашите. Сега продължава да ми липсва. По стечение на обстоятелствата рано останах без баща. От там погледът на мама вечно остана вторачен в мен и само в мен. Постоянно мисли за мен, ако имаше второ дете, мъж, родители, нямаше да е така. И върху мен съответно е цялата отговорност. Трябва редовно да се обаждам, за да съм спокойна, че всичко с нея е наред, постоянно я мисля и няма с кой да споделя мислите и тревогите си относно нея. Безкрайно я обичам, но и това тежи. Едва ли човек, който не е в моята ситуация би ме разбрал. А знаете ли колко тъжно ми става когато има големи семейни празници (например Коледа) и всички се събират, къщите се пълнят с хора: деца, снахи, зетьове, внуци... А ние сме си винаги четиримата: аз, дъщеря ми, мъжа ми и мама? (Пак по стечение на обстоятелствата свекърва ми и зълва ми живеят в чужбина, та и мъжът ми е сам.)
А защо съм с едно дете? Мъжът ми не иска второ... И никой никога не можа да разбере каква е причината... Той изтъква много: финанси, опънати нерви, не било толкова хубаво да имаш сестра... и прочие глупости. Но е факт- не иска. Две години водих борба и не успях да го убедя. А междувременно и годините ми напреднаха. Така, че оставаме с едно дете - да ми е здраво!
А защо съм с едно дете? Мъжът ми не иска второ... И никой никога не можа да разбере каква е причината... Той изтъква много: финанси, опънати нерви, не било толкова хубаво да имаш сестра... и прочие глупости. Но е факт- не иска. Две години водих борба и не успях да го убедя. А междувременно и годините ми напреднаха. Така, че оставаме с едно дете - да ми е здраво!
Ако наистина идкаш второ, то винаги може да стане "по грешка". Казваш на съпруга те чак в края на втори месец за да не те накара да аболтираш. Измисляш си, че от многото грижи не си забелязяля симптоминте. Колкото до това как е станало винаги можеш да обвиниш контрацептивите, все пак те са 99% сигурни. Мъж ти ще трябва да приеме, няма къде да ходи.
Мога и да изпиша причинит заради които ти давам този луд съвет, но няма, защото в по-горни постове темата е засегната и не искам да влизам в конфликт с никого. Само ще кажа, че не става дума само за това как се чувства детето ако няма брат/сестра, а за родителите.
Препоръчани теми