Съпруг с епилепсия!!!

  • 14 996
  • 157
# 60
Как не разбрахте за болестта преди да се съберете и да създадете дете?
Ако беше мое дете щях веднага да те изведа от дома на съпруга.
Съвета ми е - бягай за да спасиш бебето и да си здрава да се гледате.

 Shocked
Като е болен, да няма право на семейство и дете ли? Освен това не допусна ли, че жаната го обича най-вероятно, за да се омъжи за него.
Виж целия пост
# 61
Eйййй, разчекнахте го Айшето.  ССФ не прощава откровенията..  Sick
Виж целия пост
# 62
Човек преди да напише нещо не е лошо да помисли...поне малко...
Виж целия пост
# 63
Човек преди да напише нещо не е лошо да помисли...поне малко...
Написала съм това, което мисля.
Хайде сега вие, идеалните помислете. Имате малки, сладки дъщери. За вас те са принцеси, слънчица и тн. Ще разрешите ли вашите принцески да се свържат с болно от епилепсия момче?
Момче, не само болно, но и със занемарено заболяване. Момче, което не си купува и не си пие лекарствата. Просто познавам болни с тази диагноза. Честите припадъци са само от невзимане на лекарства, от нелекуване на болестта. Ще сте съгласни ли вашата сладка принцеска, бременна с вашето внуче да скача послед нощ и да го пази от задушаване? А като се обостри заболяването, припадъците зачестят и настъпи личностно изменение....
Знам, че няма да сте съгласни с такъв живот за собствените си дъщери.
Защо тогава карате нечия дъщеря да го прави?
Или да си пишете тук е едно, а какво правите - вие си знаете.
Иначе шанс да ме разчекнете няма.
Аз си знам какво и как съм преживяла и дали ще позволя и детето ми да го преживее.

Виж целия пост
# 64
А ако твоята следка, мила, ненагледна щерка е боледувала от това в детството си и не се знае един ден знае ли се, дали едно раждане, да речем, няма да отключи наново, ти дали ще отидеш при бъдещата и свекърва или ше замълчиш като....няма да кажа какво?
М? Ще осведомиш ли бъдещия зет като мед, че евентуалната му съпруга е боледувала от епилепсия с всичките прилежащи екстри?

Никой от нищо и в никой момент от живота си не е застрахован от нищо. И аз знам какво съм преживяла, затова също няма да отстъпя от мнението си.
Виж целия пост
# 65
Защо тогава карате нечия дъщеря да го прави?

Айша, момичето вече каза, че сама е избрала този път и не съжалява за решението си. Никой не я е карал.

За другото - принципно си права. Всеки родител желае най-доброто за детето си, дори и авторката няма да е изключение след време, когато стане майка. Естествено и логично е. Само че, за жалост, светът е устроен другояче...   Confused
Виж целия пост
# 66
Честно казано, аз също си помислих, че това момче не е лекувано.
Виж целия пост
# 67
Честите припадъци са само от невзимане на лекарства, от нелекуване на болестта.
Не само.Понякога и от "кадърни" лекари.

Би ли отговорила на въпросите на Жоз?
И откъде си сигурна че утре няма ти да си болна или някой около теб?
Нали се сещаш че всеки има право на избор с кого и как да живее.
Както и че днеска си здрав/а,утре-не се знае.
Интересно ако ти беше болна и ти бяха "отказани" мъж и деца какво щеше да направиш тогава?
Никой не е застрахован...
Виж целия пост
# 68
Айша, принципно те разбирам, но твоето мнение би помогнало по-скоро при въпрос "да се свържа ли с болен от епи и да имам ли деца от него?"
В случая става дума за двойка, съпрузи с дете на път. В такава ситуация твоите съвети и изказвания звучат безумно, наистина. Ако обичаш един човек, както момичето описва чувствата си към мъжа, не може да го съветваш да бяга, да зарязва и т.н. Ми, не е човешко просто.

Апропо, това момче не иска да се лекува или не е лекувано правилно?
Виж целия пост
# 69
Цитат на: Естел link=topic=506278.msg15555021#msg15555021 date=1277411448
Би ли отговорила на въпросите на Жоз?
[/quote
Какво да отговарям? Да съм пускала тема и да съм искала помощ и съвети? Или пък съм на разпит...
Просто за мене авторката е още дете 22-23 год, неориентирана.
Имала е 1 несполучлива дългогодишна връзка.
Сега има нов мъж до себе си, малко болен. Майчинския инстинкт е проговорил, чувства се отговорна за него и мисли, че само с нейни усилия ще има хубаво семейство. Да, но вече трудно се съчетават 2 жертви - дете и мъж.
За мене детето е на първо място и затова са съветите ми.
Надявам се, че родителите и знаят за случая и колективно ще ршат какво е най-добре за детето  и внучето им.  Също се надявам родителите на момчето да са наблизо идас а ангажирани с лечението на детето си.
Виж целия пост
# 70
Как не разбрахте за болестта преди да се съберете и да създадете дете?
Ако беше мое дете щях веднага да те изведа от дома на съпруга.
Съвета ми е - бягай за да спасиш бебето и да си здрава да се гледате.

Айша,
това е най-жестокото, животинско и безумно глупаво мнение, което съм чела в този форум. А съм чела доста...

Не ми говори за нашите слънца и прочие, защото никой не знае какво ще се случи след две-пет-десет години.
Както и защото и аз съм слънцето на родителите си, защото и те наскоро разбраха, че съпругът ми има сериозен враг, с който трябва да се бори. Не са ме извели от дома ми, няма и да го направят - дават ни каквото е нужно - подкрепа 24/7. Но те не са от твоя вид хора, за мое щастие.

Към авторката - това е овладяемо състояние, просто трябва да сте последователни и разумни. Да подходите спокойно и мъдро, Да потърсите най-добрите специалисти и да въведете ред в малко позапуснатата ситуация. Желая ви успех и съм насреща на лични, ако имаш нужда от помощ в ролята си на партньорка на хронично болен човек.
Виж целия пост
# 71
Айша,ако трябваше да слушам нашите и да ми казват с кой да живея и с кой,не,щях да изпусна страхотен човек...
Мъжа ми беше болен от рак,когато се събрахме,но на никой не му е минало през ума да ме разделя с него,а и да пробват,кой ще ги послуша,пълнолетна съм,мога да правя,каквото си поискам...Невероятното начало с трепети в корема,при нас бяха заменени с лъчетерапии,изследвания и молби резултатите да бъдат добри...

Виж целия пост
# 72
НЕ СЕ ОПЛАКВАМ!!!ПРОСТО НЕЗНАМ КАК ДА ПОСТЪПЯ!!!!
Нямам опасения дали ще ме нарани.Не се страхувах и не се плашех така.Явно бременността ме е направила по-чувствителна .Предида забременея преди по време на гърч просто го наблюдавах .Не бива да се прави каквото и да било но ако се налага когато е по гръб за да не се задави го обръщам на една страна.Това ,изчаквам го да се съвземе масажирам го известно време и това е .Но сега незнам когато получи гърч пощурявам като ранено животно съм.Къде ли неходихме какво ли не пихме.Мислех ,че във ВМА поне ще помогнат но и там нищо.Както и да е ,съжалявам ,че пуснах темата исках да знам просто грешно ли би било ако се отделя от него поне до раждането.
Колкото повече го стресираш и му обясняваш какво си изживяла ти от неговите гърчове, толкова повече ще зачестяват. И той е под стрес и това му влияе. Мъжът ми ги имаше припадъците, но вече са толкова редки, да не кажа/дай Боже/ никакви. Имаме и дете, и никога не съм се притеснявала от това. Ако опознаеш ,,врагът''- не те плаши, реагирай адекватно!
Виж целия пост
# 73
Ако опознаеш ,,врагът''- не те плаши, реагирай адекватно!

Ето, това е ключът за бараката.
Ама в опознаването на врага не ти трябва да четеш хора като Айша (чули, недочули, видели нещо, ама какво не е ясно), а да говориш с лекари ( и доно да намериш човек между тях).
Виж целия пост
# 74
Aisha, хипотетично, прекрасната ти дъщеря се омъжва за идеално здрав, богат, умен и пр. идеален младеж. Който месеци след това заболява. Интересно ми е, какъв ще бъде съвета ти към нея? Или правилно се досещам Wink Майчината обич и загриженост не са оправдание за бездушие и жестокост. Всеки иска спокойствие, ама здравето не е константа. Не се знае дали утре ти няма да имаш нужда от опора и не дай си Боже да си попаднала на хора с твоите убеждения. На 22-23г. човек не е дете, сам взема решения и си търпи последствията. Тежко му ако родителите решават вместо него.
Много ми е криво като чета такива неща. Няма значение колко добър, мил, грижовен е този човек-болен е, бягайте. Пък за какво точно иде реч, на кого му дреме. Много тъпо, много...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия