Съпруг с епилепсия!!!

Айша, не всички болни от епилепсия са такива каквито ги описваш. Това, че ти си се опарила по този начин не ти дава право да слагаш под един знаменател всички страдащи от това. Има хора, които редовно си пият лекарствата и стават пълноценни. Дотолкова, че никога няма да познаеш има или няма нещо освен ако не искат да споделят. А ние "Идеалните" май сме повече от теб четейки постовете и виждайки начина на мислене. От което следва, че нещо при теб самата не е наред и ти трябва да се замислиш. Не смятам повече да коментирам мненията ти. Просто не намирам смисъл. Ти никога няма да разбереш...
Към авторката: Продължавай да го обичаш така както  и до сега. Това е много важно за съпруга ти. Да знае, че има някой в живота който не се отвращава от болестта му. Така ще му помогнеш, а като намерите и правилното лечение и се роди детето, ще бъдете много щастливи...

Благодаря на всички за коментарите.Относно заболяването и лечението му да не си е пиел лекарствата редовно.Това заболяване се отключва когато майка му внезапно ги напуска  без предупреждение.Източва всичко от анковите им сметки  2 седмици преди бала му.От стрес получава епилепсия.Живеел е сам с баща си  и със страха от епилепсията.Не се е интересувал от какво и защо страда защото неиска да го приеме.Баща му работи упорито почти без почивка за да се грижи за него и за брат му и често забравят за лекарствата.Когато се събрахме да живеем заедно започнах да контролирам приема на Депакин,заедно започнахме да четем литература и да опознавамае "врага".Вече от чмесец и половина не е получавал гърч и се надявам още доста дълго да няма.При серия от гърчове има сериозна опасност от увреждане на мозъка.Засега мисля ,че сме овладяли ситуацията исе надявам да е все така.Не му споделям за това тормози ли ме или не защото просто нжелая да го стресирам .Всичко което преживява му идва достатъчно.Приятен и спокоен ден на всички. 

Мило момиче,
Мога само да ти се поклоня.Дано имаш още сили. 

Не тази вечер, Жозефина!!! Благодаря просто искам да му помогна ,болно ми е да го гледам как се тормози .Всеки който обича знае какво е да дава и да не мисли какво и дали изобщо  ще получи нещо в замяна.Това е моята половинка и е мой дълг и моя работа да се грижа за него.      Още веднъж благодаря.

И ще успеете!!! Убедена съм в това. Тази идиопатична епилепсия е лечима и може да се контролира с подходящите лекарства, когато се вземат редовно. Сега той има цел в живота и човек, който безрезервно го обича. А това е много! Имаш силата, имаш и обичта към съпруга си - ще успееш мило момиче - не се отказвай и не се поддавай на провокации.Успех и на тримата, защото трябва да броим и малкия живот, който расте в теб!!!
     Трябва да има повече хора като теб...

Беборанка, шапка ти свалям за силата, куража и вярата. Пожелавам ви наистина да сте овладели положението и както стреса е отключил епилепсията, така прекрасното раждане на здраво детенце и дай Боже спокойно детенце, да я заключи за винаги. Честно казано, при обичта към съпруга ти си мисля, че ако си в друга стая ще си 3 пъти по-неспокойна. Но поговорете, пробвайте, можеш да се отделяш отвреме навреме, а и варианта за отделните легла с цел да се предпазиш от удар също е много добър
За поредден път се убеждавам, че не годините определят поведението на хората, а манталитета.
Айша, не знам какво си преживяла и съм сигурна, че надали е било приятно, но няма никакво извинение за заклеймяването на болните хора от твоя страна. Оправданието ти от гледна точка на майка на здраво дете е просто безумно, защото не всички имат този късмет. Аз също не си пожелавам дъщеря ми да е такава ситуация, но имам приятелка с дъщеря болна от епилепсия и повярвай ми детенцето не е виновно. Въпреки лечението, най-добрите уж специалисти в областта и безумно скъпите процедури детето се влошава. Недей да твърдиш, е само не пиенето на лекарства е причина за гърчовете.
Имаш здрави деца/дете, ще имаш дай Боже и внучета и ти пожелавам всичките да са много здрави и щастливи. Но само за секунда се замисли за онова "ако"... Ще ги обречеш ли на самота, ще се опитваш ли да провалиш всяка тяхна връзка, за да "предпазиш" чуждите, ще искаш ли да се справят сами с проблемите си или ще се молиш да се намери човек като Беборанка, който да ги подкрепя и да върви с тях напред?
За да не използвам по-силни думи, ще напиша само - грозно е, дискриминационно е и е признак на ограниченост...

Aisha, епилепсията може да се прояви малко след раждането, може да се отключи в много по-късен етап, вследствие травма или стресова ситуация.Знам че има описани  около 2300 вида епилептични припадъци. Преди няколко години учени откриха че мигрената е вид епилептичен припадък. Това което искам да ти кажа е -Никой и Никъде не е застрахован от отключване на епилепсия или получаването на припадък.Ако не дай боже по някаква причина се озовеш от другата страна- на същото мнение ли ще си?

Е...тази тема ...Всеки сам решава как и с кого да продължи живота си.Аз също не бих се омъжила ,за тежко болен,че дори и дете да му родя.За мен се отнася същото ,ако съм в това състояния ,нямам намерения с ясното съзнание да ставам бреме както на мъжа ,така и на децата.
Болестта придобита в последствие ,вече е нещо съвсем друго,но да товариш съзнателно и повличаш със себе си куп хора,в които са включени и малки деца да гледат ужасии,е това не е човешко.
Болните също трябва да бъдем толерантни!

Не изчетох цялата тема, защото думите на Айша направо ме потресоха. Ма как може да говориш/пишеш подобни неща.
Епилепсията не е проказа. Имаме приятелско семество, таткото е болен от епилепсия, имат две прекрасни деца. Жена му не е правила драми от това. Просто го следи да не забрави да си вземе лекарствата. Всъщност още преди да се оженят, приятелите му му напомняха за лекарствата като станеше време.
Моят съвет към авторката - намерете добър специалист, говорете - с лекари, с психолози, които да разяснят и на теб какво да правиш в такава ситуация, как да му помагаш, как да се пазиш.
И лека бременност. 

beboranka8730 извинявай, че чак сега ти виждам темата. Не знаех за този проблем, но знам колко много искате това бебче. Също знам, че много боли да гледаш любимия човек до теб да страда.
Честно не знам какво да те посъветвам, единственото което ми идва на ум, е че за известно време някой може да дойде у вас. Вечер да спи с мъжа ти в една стая, а ти в другата и да си починеш поне малко. Така ще си по-спокойна, че някой го пази нощем. Щом от месец и нещо не е правил гърчове, може би сте овладяли болестта до някаква степен. След като се почувстваш достатъчно отпочинала, можете пак да се съберете в една стая. Трудно ще ви е, но пък половината от бременността вече е минала. Късмет миличка и дано нещата се наредят.

Ако ти си в инвалиден стол и не можеш да ходиш сама до тоалетна, изобщо никога няма да си поислиш, да поискаш, да почувстваш нужда от любовна ласка и да чакаш човека, с когото може да я споделиш! И, ако някой ден дойде той, по-добре да се отърве от теб, нали. По дяволите! Сега вземи изръси и това, че епилепсията може да се крие...!
Простете.

Четох до сега без да се включа... Имам две дъщери, едната вече е на 15 г. Ще ти кажа аз как бих постъпила- ще подкрепя дъщеря си в избора й, защото да си способен на саможертва, е нещото, което искам да възпитам и в двете. И още- бих се гордяла да имам дъщеря като Беборанка (не че това е заслуга на майката... това е въпрос на личен избор) Ако аз лично трябва да го направя, без да казвам голяма дума, ще се облегна на сърцето си, което обича.

Няма ли някой, който да ви помага, да бъде до вас- майка, свекърва, баща, свекър? Не мисля, че трябва сама да се опитваш да останеш силна за трима. Няма нищо недостойно да поискаш помощ от някого. Гранд мал си е сериозен припадък, трябва да се следи и човека и да се реагира бързо понякога. Визирам себе си- от края на 6-я месец ставането от леглото ми отнемаше около 10-15 минути, бавно подвижна и никак способна да "изтичам" до някъде. Идеята ми е, колкото и рядко да се случват припадъците и контролирано да е заболяването, ти все пак ще си "затруднена" и от други неща. Може /не дай си Боже/ да имаш нужда от помощ ти. Хубаво е да има и трети човек в къщата, според мен, поне докато родиш.
Лека и спокойна бременност ти желая.
Ще си позволя само малко офф- Не бързайте да заклеймявате така когото и да било. Това, че човек има определено заболяване или недъг, не го прави по-малко човек от идеално здравия.  

Епилепсията е заболяване, с което може да се живее и контролира. Трябва да потърсите добър лекар, видях,че са ти препоръчани вече. Иска се редовно пиене на лекарствата, ако има пак припадъци, дозите се увеличават, лекарствата се сменят и пациента може да живее нормален и сносен живот. Не е причина да изоставя мъжа си, каква е гарацията,че и всеки от нас няма да се разболее след време? А временно наистина може да потърсиш помощ от близки, докато се нормализират нещата. При добро лечение може повече никога да не получи припадък. Ще си пие лекарствата, ще правите контролни ЕЕГ-та и всичко ще бъде наред.

Бреме? Ужасии?
Бреме и ужасии са лошотията, ограничеността, злобата, агресията, комплексите, "жертвите", измамите, садизмът - и още много неща, които ходят по хората, здрави и болни. Да предпазваш съзнателно децата, любимите си от тях го разбирам, и аз бих го направила. Но болестта? Човек изглежда ужасно и е в рискова ситуация и при астматичен пристъп, и при остра стомашна криза, и при задавяне с кост.
За болестта се чете, търсят се специалисти, начини за лечение, живее с нея, бориш я, а тези, които те обичат, те подкрепят и са до теб.