Съпруг с епилепсия!!!

Беборанке покланям ти се до земята... Ти си родена изтъкана от доброта . Тръпки ме побиха докато четох поста ти. Благодаря на твоите родители/Не ги познавам/, че са отгледали и възпитали такъв силен характер изпълнен с добродетел. Бъдете живи и здрави. Живейте щастливо и отгледайте децата си със същата тази любов, която цари между вас двамата. Останалото не е важно.

Ти си тотално болен човек!...сигурно и ако беше диабетик щеше да дадеш подобен съвет, а?!

Айша,
ти самата си проблемен партньор - и то от най-проблемните. Щото лекарства за войнстващата простотия не са измислени и това няма как да се контролира за разлика от епилепсията.

Не знам имаш ли партньор, измисляш ли си го...
Ама ако е реална личност, не се сещам как е оцелял при челния сблъсък с теб.

Хахахахахха
Много добре написан пост - браво
Да се опитам да ти отговоря вместо гореспоменатата :
Не е оцелял човека.
Ама не при сблъсака с нея, а преди това - в друг сблъсък.
Резултата - ниско самочувствие, смачкан човечец и ... доволен да е при някой пък било то и гос'жата  



8730 - поклон и браво.
Една достойна за уважение Жена.
         

Аз те разбирам. Април месец моят мъж прекара менинго-енцефалит, в следствие на което се сдоби с епилепсия. Според мен е много важно кой разчита ЕЕГ-то и каква схема на лекарства дава. При мъжът ми например, при изписването от болницата дадоха една схема на Невротопа, но той не се чувстваше добре. Съветвам те /виждам че сте от Варна/ да направите консултация с доц. Алексиев от МА - София. Благодарение на него и включване и на Ривотрил, нещата /да чукна на дърво/ при мъжа ми са добре. Не че ЕЕГ-то се е подобрило, но няма припадъци.
Знам за какво говорши как трабва да се научи да приеме заболяването, как следиш тайничко поведение, реакции...

Щом при мъжа ти епилепсията е придобита, а не по рождение, то тя не е генетично обусловена и не се предава на плода. Поне така съм чела.

Докато си бременнна разбира се е важно и твоето спокойствие. Измести се в друга стая, вземи един бейбифон и така дистанционно контролирай положението.

Моят мъж се разболя докато бях бременна с второто дете от друго, не от епилепсия, но достатъчно страшно да застраши живота му
Много добре знам какъв е страха, както за него, така и за децата, и за теб самата, но също знам и колко е голяма любовта ни и как заедно се борихме и се  борим
Не изчетох цялата тема, а само първа и последна страница, и явно в междинните са се изписали доста простотии- да, и срещу такива мнения ще трябва да се бориш, но това е най- малкия проблем.. На моменти нямах никаква подкрепа от семейството ми, те не разбираха диагнозата и се плашеха от нея, и са ме съветвали да се махна с децата, да го изоставя, когато е имал най-голяма нужда от мен.Не е лесно, но виждам че ти ще се справиш с тези неща  няма нужда да ти вдъхвам кураж и сили- имаш си ги 
Исках просто д анапиша, че ние изгубихме цяла година , заради прехвалени лекари, които не си направиха труда да дозират добре лекарствата му и д аму обяснят някои неща, да не говорим че имаше и много други начини за лечение, които нямаше да го излекуват, но щяха значително да забавят хода на заболяването, кризите и усложненията. Така че потърсете си добър лекар, който да ви помогне с лечението, така и двамата ще сте по-спокойни 

Беборанка /ако правилно съм запомнила ника ти/ - стига се шашка, бе жена. Свекър ми е епилептик, таткото ни е инсулинозависим от 23 /двадесет и три/ години насам; може по всяко време нощес да се събуди блед като платно и плувнал в пот с ниска захар; което не значи, че не е на работа по десетина часа, 6 дни в седмицата; на работа му се налага да бие тайно инсулина, което е при всяко хранене, да се крие, че му е лошо, за да не го изхвърлят от работа. Съчувствай му, вашият татко има нужда.

И все пак не си медицинско лице и ще направиш ... невещо, за да му помогнеш. Ако толкоз държиш да спиш при него, сложете второ легло/ канапе и той да спи там, за да не те цапардоса, ако почне да се тресе. Толкоз ли е сложно?

Още веднъж благодаря на всички за отговорите     
Дни след като пуснах темата реших ,че просто няма да се изместя нито в друга стая нито на друго легло. Няма как да съжалявам мъжа си а няма и за какво разбирам го и нежелая да го натъжавам или да го карам да се чувства зле. Все пак сме сейство и мястото ми е там до него .

И да допълня никаде не съм казала ,че ми е "ТОлКОЗ СлОЖНО" или ,че лекувам мъжа си с илачи и взимам решения с мисълта ,че съм медицинско лице!!!!!!!

Хич не съм съгласна нито с изказа, нито с твърдението, че щом не е медицинско лице няма как да му помогне. До сега му е помогнала адски много, а последният й пост доказва, че продължава да го прави.
Не само ЕЕГта и лекарства участват в лечението и поддържането на хора с епилепсия.

Мило момиче, ако се успокоиш   и  не се паникьосваш по време на поредния гърч,всичко ще бъде наред . Мога да те посъветвам да направите консултация с друг невролог.Депакина е най-отвратителното лекарство  и според мен доста остаряло.

Основните елементи на щастието са: нещо да правиш, нещо да обичаш и нещо, за което да се надяваш.

Успех и много ,много щастие Ви желая 

beboranka8730, ти си един прекрасен, смел човек.

Към всички, които заклеймиха 'проблемните' партньори. Ако утре вашият син се роди/или придобие с годините епилепсия, ще съветвате ли всяко момиче което припарва до него, да бяга далече? Да бяга далеч от вашето дете? Което, нека да подчертая, е напълно способно и има пълното право да има любов и семейство като всички други.

Един от най-добрите ми приятели е с епилепсия. Придобита - на 6 годинки пада по гръб и си удря главата. Човек, с когото сме приятели от бебета. Прекрасен, хубав, с добро сърце. Умен и верен. Дълги години лекарствата подтискаха припадъците му. Няма да описвам през какво е минало семейството му, за да му осигурява необходимото лечение и скъпи лекарства; пробвали са абсолютно всичко, извън България и т.н. Разбра се в един момент, че няма как да се излекува напълно, и все пак хубавото беше, че лекарствата потискаха припадъците му и такива нямаше с години.
 Но когато човек приема такива силни лекарства от дете, та до 25тата си година, започват увреждания в целия организъм /заради натрупването/. Лекарите му започнаха да пробват, да му намалят от лекарството постепенно, за да се избегне това. Но всеки път когато правеха това, той получаваше припадък. Веднъж беше и с мен когато се случи и добре, че знаех какво да очаквам поне горе долу, и не загубих самообладание.
Той имаше приятелка, но след като му се случи така 2-3 пъти да припадне, знаете ли какво направи ТОЙ САМИЯТ ? Скъса с нея, защото реши, че е недостоен, реши, че не заслужава да обвързва със себе си когото и да било. Реши, че е второ качество човек, и я отблъсна. Нещо, което аз смятам, че е голяма грешка, защото това момиче го обича истински и продължава да го търси, да търси пролука за да я допусне той пак до себе си. Но той е неумолим. И когато е ставало въпрос, случайно, в разговор... той отсича с категоричен твърд тон: "Аз никога няма да се оженя нито да имам деца". А очите му са пълни с неописуема тъга...
И понеже ми е мил, няма как да не се зачудя: откъде идва всичко това? Не идва ли всичко това от насаденото ни от нашето прекрасно общество чувство, че трябва на подобни заболявания да се гледа с презрение, със страх, с особен поглед... че жените няма да допуснат дъщерите им да се обвържат с такова момче, а синовете им да дружат с него. Радвам се все пак че в тази тема видях, че има и отворени, с широки сърца хора, които не съдят за човека по това от какво е болен или от какво би могъл да се разболее... Поздравявам ви за това. Дано ставаме все повече с годините...

 
Бубче, официалният изказ е 40 лева на час.
Освен ако ... нямам желание да съм официална. Аз днес нямам. В случая съм любезна, пък и полезна - също по желание. Веднага мога да спра да бъда и двете.
Държа на етикета не по - малко от Вас, но естествения маниер приемам по - добре от съчувствие голямооооо - и безполезно.

ПП. не препоръчвам Гугъл по въпроса с болестите, макар че приказката за старилото и патилото важи с пълна сила; по въпроса с предразсъдъците също не препоръчвам Гугъл

Sway, много добре си го казала .
Живеем в жесток свят.
Радвам се,че все пак все още има Човечни хора ...!

Не съм запозната с болеста,но това не е от голямо значение . Беборанка, остани си все такава и никога не спирай да се бориш за любовта ви въпреки каквото и да било. Пожелавам ти лека бременност и едно прекрасно детенце,което да грее в живота ви! Според мен не се мести в друга стая,просто гледай с по-голямо самообладание да действаш ако се случи нещо. И аз мисля,че в друга стая няма и на теб да ти е нито по-спокойно,нито по-добре... защото си по-скоро емоционална отколкото практична.

Желая ти успех   

Беборанке, шапка свалям и оставам безмълвна пред теб, мъж ми и всички останали, свързали живота си с човек със здравословен проблем! Вие не сте силни хора /мъжът ми например, е слабохарактерен/, вие сте хора, способни на истинска любов.

Айшета ще има винаги. Хубавото е, че са рядкост и, че не са ми в къщата. Не ме вълнуват, няма и да ги коментирам.


Мисля, че оставайки в спалнята до мъжа си, си взела най-правилното решение. "В добро и зло", нали така  

И..."В радост и тревога." Точно така си е. Айшетата можем просто да ги загърбим и да не се интересуваме от техните мнения. Защото те нямат почва в душите ни...