И в нашето село е същото положение, но там къщите са занемарени, защото възрастните хора измряха, а децата им не стъпват с години. Боли ме душата да гледам дворовете, които някога бяха прекрасни градини, а сега са бурени до пояс, та чак къщите са скрили. Сложили по един ръждив катинар на портата и дори не минават оттам. И нашата вила беше започнала да добива подобен вид, макар че всяко лято ходим там. Баба ми остаря, поддържаше преди градинка, но вече изнемощя и я изостави, всичко буреняса, овошки изсъхнаха, лозето се изгуби. Сега започваме от нулата и тепърва се учим. Ентусиазъм и желание не ни липсва, единственият проблем е, че както вече казах, много е далече от София и не знам как ще се справям с пътуването като започна работа (сега съм още по майчинство).