Ама ако са ми плащали по хилядарка и повече на семестър, малко тъпо е ще да кажа, че нищо не им дължа!
Виж целия пост
Принос на децата в семейния бюджет
- Публикувана: 28 юни 2010, 13:09 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2010, 09:56 ч.
# 451
2 юли 2010, 18:25 ч.
А аз да ти кажа на теб,че има разлика между това да го правиш,защото изпитваш вътрешно желание и това да се чувстваш задължен да го правиш.Защото аз ужававам и обичам безкрайно много своята майка,ако някой ден,недай си Боже изпадне до положние,в което не може да се обргижва сама ще направя всичко,за да се чувства добре,но никога не съм я обичала или уважавала по задължение.
Така че,преразгледай своите приоритети,преди да ми обясняваш какви са моите родители!
Виж целия пост
Съгласно нашите традиции и морал, дори мисля, че и някъде из Семейния кодекс го пише, че децата дължат на родителите си грижа и уважение. А изказвания като на Хас и Вагабонд ме карат да напиша, че явно някои родители постъпват много добре, като осигуряват на децата си основно жизнения минимум - храна, подслон и образование до 16 години. Тогава вече може да се каже, че детето не дължи нищо на родителите.
Така че,преразгледай своите приоритети,преди да ми обясняваш какви са моите родители!
# 452
2 юли 2010, 18:34 ч.
Моля? Какво да преразжлеждам? Ти сама си противоречиш! Един път казваш, че нищо не дължиш, защото майкати си е задоволила егоизма, пък после обясняваш колко я уважаваш! Това с дълга се учи още от ранна възраст, като онази приказка за копанката. Ако децата растат с уважение към родителите си и със съзнанието, че е редно да се грижат за тях, то дори и през ум не би им минало да твърдят, че не дължат нищо. Те дори не биха поставяли под въпрос дълга си към родителите!
Виж целия пост
# 453
2 юли 2010, 18:37 ч.
Виж целия пост
Ама ако са ми плащали по хилядарка и повече на семестър, малко тъпо е ще да кажа, че нищо не им дължа!
Абе моето образование надхвърляше много над хилядарка на семестър,въпреки,че беше държавно,но съм била безкрайно отговорна към същото и смятам моето "задължение" приключва там.
Обичта и уважението в семейството се подразбират,разбира се ако са заслужени,но БГ манталитета е такъв,че масово родителите взимат решения за отделни животи,защото си вярват,че го могат и децата им го дължат,възпитание и отглеждане в зависимост и случаят на темата е именно такъв,затова и по-напред написах,че дори авторовата щерка да се изнесе тя пак ще си намери някой, от който да е зависима,понеже само този модел познава,патологичното е,че на нея явно си ѝ харесва.
Обичта и уважението в семейството се подразбират,разбира се ако са заслужени,но БГ манталитета е такъв,че масово родителите взимат решения за отделни животи,защото си вярват,че го могат и децата им го дължат,възпитание и отглеждане в зависимост и случаят на темата е именно такъв,затова и по-напред написах,че дори авторовата щерка да се изнесе тя пак ще си намери някой, от който да е зависима,понеже само този модел познава,патологичното е,че на нея явно си ѝ харесва.
# 454
2 юли 2010, 18:38 ч.
А,не си противореча.
Но не смятам,че понеже съм родена от някого,автоматично му ставам длъжна за цял живот.Никой не ме е питал дали искам да се раждам.
А ДЪЛГА и УВАЖЕНИЕТО за мен са две различни неща.Уважението ми идва от вътре,не го смятам за задължение. Но ако наричаш обичта и уважението,както и евентуалното им обргижване на преклонна възраст дълг то нека да го имам за дълг. И да-никога не съм го поставяла под въпрос,защото не съм го приемала за задължение.
Ето това преразгледай! Ти смяташ,че си длъжна-и ако някой ден го правиш ще ти е по задължение,а не защото изпитваш удовлетворение или желание да го правиш!
Виж целия пост
Моля? Какво да преразжлеждам? Ти сама си противоречиш! Един път казваш, че нищо не дължиш, защото майкати си е задоволила егоизма, пък после обясняваш колко я уважаваш! Това с дълга се учи още от ранна възраст, като онази приказка за копанката. Ако децата растат с уважение към родителите си и със съзнанието, че е редно да се грижат за тях, то дори и през ум не би им минало да твърдят, че не дължат нищо. Те дори не биха поставяли под въпрос дълга си към родителите!
Но не смятам,че понеже съм родена от някого,автоматично му ставам длъжна за цял живот.Никой не ме е питал дали искам да се раждам.
А ДЪЛГА и УВАЖЕНИЕТО за мен са две различни неща.Уважението ми идва от вътре,не го смятам за задължение. Но ако наричаш обичта и уважението,както и евентуалното им обргижване на преклонна възраст дълг то нека да го имам за дълг. И да-никога не съм го поставяла под въпрос,защото не съм го приемала за задължение.
Ето това преразгледай! Ти смяташ,че си длъжна-и ако някой ден го правиш ще ти е по задължение,а не защото изпитваш удовлетворение или желание да го правиш!
# 455
2 юли 2010, 18:43 ч.
Ти не си родена от някого, а от майка си! И тази майка не те е метнала в сиропиталището, а те е отгледала с цената на много лишения! Да си чувала за синовен дълг? Е, това имам предвид! Той е част от възгледите на човека, а не нещо вторично, което евентуално ще му е приятно да прави или ще го прави, ако обича и уважава майка си! А ако като станеш на 45 престанеш по някаква причина да уважаваш майка си, ще я зарежш болна и слаба ли? Един достоен човек не би го направил, назависимо какви конфликти и противоречия има с родителите си! Затова говоря за дълг, а не за уважение!
Ето го въпросният член от Семейния кодекс! В него няма "уважавам я и затова ще се грижа (а ако не я уважаваш?), или не дължа нищо"!
Задължения на децата към родителите
Чл. 69. (1) Децата са длъжни да уважават своите родители и да им помагат. Същото задължение имат децата към втория си баща и втората си майка.
(2) Пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни, нетрудоспособни или болни родители.
Виж целия пост
Ето го въпросният член от Семейния кодекс! В него няма "уважавам я и затова ще се грижа (а ако не я уважаваш?), или не дължа нищо"!
Задължения на децата към родителите
Чл. 69. (1) Децата са длъжни да уважават своите родители и да им помагат. Същото задължение имат децата към втория си баща и втората си майка.
(2) Пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни, нетрудоспособни или болни родители.
# 456
2 юли 2010, 18:56 ч.
Ти това сериозно ли го мислиш?!
Не познавам такива хора,надявам се и никога да не познавам. А що се отнася до моето уважение към майка ми-мога да изгубя уважение към всеки друг,но към майка си-НИКОГА! Незаивисимо какво е направила срещу мен,никога не бих го загубила.
Но никога не съм го приемала за задължение. Задължение ми е било да си уча уроците,да бъда човек,но не и да обичам майка си!
Любовта независмо към кого,както и уважението не могат да бъдат задъжление,не и за мен. А ти си пиши фермани да ме убеждаваш колко си права,ама не ти ще гледаш майка ми,а аз.
Така че-мерси!
И точно-майка ми ме е родила,за да ме отгледа,а не за да ме захвърли в дом. Ако го беше направила не бих си мислила,че ме е родила от егоизъм,а от невъзможност...............
Виж целия пост
Т А ако като станеш на 45 престанеш по някаква причина да уважаваш майка си, ще я зарежш болна и слаба ли? Един достоен човек не би го направил, назависимо какви конфликти и противоречия има с родителите си! Затова говоря за дълг, а не за уважение!
Ти това сериозно ли го мислиш?!
Не познавам такива хора,надявам се и никога да не познавам. А що се отнася до моето уважение към майка ми-мога да изгубя уважение към всеки друг,но към майка си-НИКОГА! Незаивисимо какво е направила срещу мен,никога не бих го загубила.
Но никога не съм го приемала за задължение. Задължение ми е било да си уча уроците,да бъда човек,но не и да обичам майка си!
Любовта независмо към кого,както и уважението не могат да бъдат задъжление,не и за мен. А ти си пиши фермани да ме убеждаваш колко си права,ама не ти ще гледаш майка ми,а аз.
Така че-мерси!
И точно-майка ми ме е родила,за да ме отгледа,а не за да ме захвърли в дом. Ако го беше направила не бих си мислила,че ме е родила от егоизъм,а от невъзможност...............
# 457
2 юли 2010, 18:58 ч.
Andariel, и аз не съм съвсем съгласна с теб. Детето е толкова нужно на майката, колкото и майката на детето. Спомни си темата за сурогатните майки - колко народ обвини жените, минаващи през АРТ в егоизъм, защото се подлагат на какво ли не, за да имат деца. (Да, моето дете също е заченато ин витро.)
Ние не правим деца заради самите тях, а предимно заради себе си. На пръв поглед може и да не се съгласиш - но пак ще повторя - ако имаше проблем с правенето на деца, може би щеше да преомислиш мнението си.
Иначе си права, че отношението към нашите родители влия на нашата себеоценка. Както казваш - "един достоен човек не би го направил". Но това е пак свързано с нашето добруване - защото ние искаме да се чустваме добри, достойни и справедливи.
И пак по темата - има една поговорка, която аз уважам много - "Направи добро и го хвърли в морето." Аз за себе си се стремя да давам толкова, колкото ми е комфортно при съзнаването, че нищо не чакам в отплата. Така хем аз се чуствам добра, хем никой никога не ме разочарова.
В една книга пишеше, че даването е единствената проява на имането. Т.е. който се чуства богат - дава. А който не дава - не се чуства богат.
Това малко отвлечено стана, ама така тръгна тая тема.
Виж целия пост
Ти не си родена от някого, а от майка си! И тази майка не те е метнала в сиропиталището, а те е отгледала с цената на много лишения! Да си чувала за синовен дълг? Е, това имам предвид! Той е част от възгледите на човека, а не нещо вторично, което евентуално ще му е приятно да прави или ще го прави, ако обича и уважава майка си! А ако като станеш на 45 престанеш по някаква причина да уважаваш майка си, ще я зарежш болна и слаба ли? Един достоен човек не би го направил, назависимо какви конфликти и противоречия има с родителите си! Затова говоря за дълг, а не за уважение!
Andariel, и аз не съм съвсем съгласна с теб. Детето е толкова нужно на майката, колкото и майката на детето. Спомни си темата за сурогатните майки - колко народ обвини жените, минаващи през АРТ в егоизъм, защото се подлагат на какво ли не, за да имат деца. (Да, моето дете също е заченато ин витро.)
Ние не правим деца заради самите тях, а предимно заради себе си. На пръв поглед може и да не се съгласиш - но пак ще повторя - ако имаше проблем с правенето на деца, може би щеше да преомислиш мнението си.
Иначе си права, че отношението към нашите родители влия на нашата себеоценка. Както казваш - "един достоен човек не би го направил". Но това е пак свързано с нашето добруване - защото ние искаме да се чустваме добри, достойни и справедливи.
И пак по темата - има една поговорка, която аз уважам много - "Направи добро и го хвърли в морето." Аз за себе си се стремя да давам толкова, колкото ми е комфортно при съзнаването, че нищо не чакам в отплата. Така хем аз се чуствам добра, хем никой никога не ме разочарова.
В една книга пишеше, че даването е единствената проява на имането. Т.е. който се чуства богат - дава. А който не дава - не се чуства богат.
Това малко отвлечено стана, ама така тръгна тая тема.
# 458
2 юли 2010, 19:00 ч.
Ето го въпросният член от Семейния кодекс! В него няма "уважавам я и затова ще се грижа (а ако не я уважаваш?), или не дължа нищо"!
Задължения на децата към родителите
Чл. 69. (1) Децата са длъжни да уважават своите родители и да им помагат. Същото задължение имат децата към втория си баща и втората си майка.
(2) Пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни, нетрудоспособни или болни родители.
Това сериозно ли го има черно на бяло Много тъпо. От коя година е 
Виж целия пост
Ето го въпросният член от Семейния кодекс! В него няма "уважавам я и затова ще се грижа (а ако не я уважаваш?), или не дължа нищо"!
Задължения на децата към родителите
Чл. 69. (1) Децата са длъжни да уважават своите родители и да им помагат. Същото задължение имат децата към втория си баща и втората си майка.
(2) Пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни, нетрудоспособни или болни родители.
Много тъпо. От коя година е
# 459
2 юли 2010, 19:01 ч.
Ами, не познаваш, защото си още много млада! Като дойдеш на моите години (които са почти два пъти колкото твоите), вече ще си чула и видяла достатъчно много неща в живота, че да разбереш, че всичко е възможно. Съдилищата не са пълни с хора, които много се обичат, нито много самотни старци са останали такива, защото децата им са измрели! В повечето случаи децата им са ги зарязали по някакви причини, най-често заради имотни проблеми или заради лоши отношения.
пък, както ти се изрази, пишИ си фермани как не познаваш такива хора!
jp,
Не разбирам каква е връзката с проблемите с правенето на деца.
Всичко е въпрос на традиции и култура. В източните култури изобщо не стои въпросът дали децата ще се грижат за родителите си, защото за тях семейството е най-важното и са готови да правят лични компромиси и жертви в името на добруването на членовете му. В индивидуалистичните само ще срещнеш това, че децата не са длъжни на родителите. А за мен точно в БГ вече нещата се израждат невероятно много. Все повече оставам с впечатлението, че все повече млади хора са просто едни нови консуматори и смятат, че родителите са им длъжни и гледат на тях като на банкомати. За мен лично това е много грозно. За мен независимо от обстоятелствата децата имат дълг към родителите си да се грижат за тях. Безусловно! По същия начин, както безусловно се грижат за своите си деца.
Виж целия пост
пък, както ти се изрази, пишИ си фермани как не познаваш такива хора!
jp,
Не разбирам каква е връзката с проблемите с правенето на деца.
Всичко е въпрос на традиции и култура. В източните култури изобщо не стои въпросът дали децата ще се грижат за родителите си, защото за тях семейството е най-важното и са готови да правят лични компромиси и жертви в името на добруването на членовете му. В индивидуалистичните само ще срещнеш това, че децата не са длъжни на родителите. А за мен точно в БГ вече нещата се израждат невероятно много. Все повече оставам с впечатлението, че все повече млади хора са просто едни нови консуматори и смятат, че родителите са им длъжни и гледат на тях като на банкомати. За мен лично това е много грозно. За мен независимо от обстоятелствата децата имат дълг към родителите си да се грижат за тях. Безусловно! По същия начин, както безусловно се грижат за своите си деца.
# 460
2 юли 2010, 19:07 ч.
А,аз фермани за това какви хора познавам или не-не съм ти писала.
Аз писах за себе си,понеже пряко ме засеган обяснявайки ми каква съм и какви са ми родителите.
И мога да ти кажа,че ако цял живот си давал на детето си,и същевременно си го възпитал на уважение,то никога няма да бъдеш зарязан.
Мога да ти кажа и че,уважение се печели.Ако твоята майка се е държала цял живот с теб като с парцал ти би ли я уважавала?В темата "какво да правя с майка ми" има достатъчно примери,които потвърждават думите ми-уважаваш човек,който ти дава любов и грижа и не изисква същото от теб. Понеже си възприел неговия начин на обич и обгрижване правиш същото нещо за него.
А не го приемаш за задължение. И да,мога да ти гарантирам,че ако майка ми беше човек,който никога не ми е показал,че ме обича,цял живот ме е обиждал и пренебрегвал,била ме е и т.н-ами ще я оставя да умре като куче и окото ми няма да мигне.
Защото никой на този свят не заслужава собствената му майка да се държи така с него и после да изисква обгрижване,защото "в семейния кодекс пише така" Дреме ми кво пише там-аз знам какво изпитвам вътрешно.
Виж целия пост
Ами, не познаваш, защото си още много млада! Като дойдеш на моите години (които са почти два пъти колкото твоите), вече ще си чула и видяла достатъчно много неща в живота, че да разбереш, че всичко е възможно. Съдилищата не са пълни с хора, които много се обичат, нито много самотни старци са останали такива, защото децата им са измрели! В повечето случаи децата им са ги зарязали по някакви причини, най-често заради имотни проблеми или заради лоши отношения.
пък, както ти се изрази, пишИ си фермани как не познаваш такива хора!
пък, както ти се изрази, пишИ си фермани как не познаваш такива хора!
Аз писах за себе си,понеже пряко ме засеган обяснявайки ми каква съм и какви са ми родителите.
И мога да ти кажа,че ако цял живот си давал на детето си,и същевременно си го възпитал на уважение,то никога няма да бъдеш зарязан.
Мога да ти кажа и че,уважение се печели.Ако твоята майка се е държала цял живот с теб като с парцал ти би ли я уважавала?В темата "какво да правя с майка ми" има достатъчно примери,които потвърждават думите ми-уважаваш човек,който ти дава любов и грижа и не изисква същото от теб. Понеже си възприел неговия начин на обич и обгрижване правиш същото нещо за него.
А не го приемаш за задължение. И да,мога да ти гарантирам,че ако майка ми беше човек,който никога не ми е показал,че ме обича,цял живот ме е обиждал и пренебрегвал,била ме е и т.н-ами ще я оставя да умре като куче и окото ми няма да мигне.
Защото никой на този свят не заслужава собствената му майка да се държи така с него и после да изисква обгрижване,защото "в семейния кодекс пише така" Дреме ми кво пише там-аз знам какво изпитвам вътрешно.
# 461
2 юли 2010, 19:15 ч.
на мен твоята грижа ми изглежда условна. А ако дойде момент да не уважаваш майка си? Тогава какво ще правиш? Питам ей така, хипотетично, за да разбера какво мислиш!
Според мен е редно да го има този член в Семейния кодекс. Той напълно отразява справедливостта в отношенията. Има страшно много деца, които като паразити изсмукват всичко от родителите си и после ги зарязват на улицата. Редно е родителите да имат някакъв начин да се защитят.
Виж целия пост
Според мен е редно да го има този член в Семейния кодекс. Той напълно отразява справедливостта в отношенията. Има страшно много деца, които като паразити изсмукват всичко от родителите си и после ги зарязват на улицата. Редно е родителите да имат някакъв начин да се защитят.
# 462
2 юли 2010, 19:22 ч.
Според мен е редно да го има този член в Семейния кодекс. Той напълно отразява справедливостта в отношенията. Има страшно много деца, които като паразити изсмукват всичко от родителите си и после ги зарязват на улицата. Редно е родителите да имат някакъв начин да се защитят.
А не мислиш ли, че за това "зарязване" има причина, предистория, много назад във времето. Не мисля, че съществува човек, който е отгледан наистина с любов и грижа от страна на родителите си и после да ги е зарязал като кучета. Ако има деца, които "отписват" родителите си, на 200% съм убедена ,че имат основателна причина да го направят. Отстрани, за околните, децата излизат лошите, но всъщност далеч не е така 
Виж целия пост
Според мен е редно да го има този член в Семейния кодекс. Той напълно отразява справедливостта в отношенията. Има страшно много деца, които като паразити изсмукват всичко от родителите си и после ги зарязват на улицата. Редно е родителите да имат някакъв начин да се защитят.
# 463
2 юли 2010, 19:22 ч.
За това последното съм съгласна.
А за уважението пак ще ти кажа ( за не знам кой път),това е нещо,което се печели-майка ми е спечелила моето уважение за цял живот. Дала ми е достатъчно каквото се сетиш. От тук натам ми е пределно ясно,че дори и да сбърка,не е срещу мен. Познавам майка си прекалено добре-ако трябва да съм точна я познавам по-добре,отколкото я познава собствената й майка. Никога не бих спряла да я уважавам,никога не бих я зарязала! А къде видя условност-не знам?
Виж целия пост
на мен твоята грижа ми изглежда условна. А ако дойде момент да не уважаваш майка си? Тогава какво ще правиш? Питам ей така, хипотетично, за да разбера какво мислиш!
Според мен е редно да го има този член в Семейния кодекс. Той напълно отразява справедливостта в отношенията. Има страшно много деца, които като паразити изсмукват всичко от родителите си и после ги зарязват на улицата. Редно е родителите да имат някакъв начин да се защитят.
Според мен е редно да го има този член в Семейния кодекс. Той напълно отразява справедливостта в отношенията. Има страшно много деца, които като паразити изсмукват всичко от родителите си и после ги зарязват на улицата. Редно е родителите да имат някакъв начин да се защитят.
А за уважението пак ще ти кажа ( за не знам кой път),това е нещо,което се печели-майка ми е спечелила моето уважение за цял живот. Дала ми е достатъчно каквото се сетиш. От тук натам ми е пределно ясно,че дори и да сбърка,не е срещу мен. Познавам майка си прекалено добре-ако трябва да съм точна я познавам по-добре,отколкото я познава собствената й майка. Никога не бих спряла да я уважавам,никога не бих я зарязала! А къде видя условност-не знам?
# 464
2 юли 2010, 19:35 ч.
Babe factor,
Всеки, който не иска да свърши нещо, ще си намери не едно, а стотици основателни причини!
Момичето, което описах в един от предните си постове, някъде назад в темата, е отгледано с голяма любов и всеотдайност, но това не му пречи да обижда, бие и изнудва майка си за един апартамент.
Хас,
Животът е странно нещо. Все още си много млада и си мислиш, че всичко знаеш, всичко можеш и нещата ще са така, както ги мислиш. Човешките отношения, особено роднинските са невероятно изменчиви според зависи чия истина чуеш. Няма смисъл да обяснявам, ще има да видиш какво ли не в живота си!
Виж целия пост
Всеки, който не иска да свърши нещо, ще си намери не едно, а стотици основателни причини!
Момичето, което описах в един от предните си постове, някъде назад в темата, е отгледано с голяма любов и всеотдайност, но това не му пречи да обижда, бие и изнудва майка си за един апартамент.
Хас,
Животът е странно нещо. Все още си много млада и си мислиш, че всичко знаеш, всичко можеш и нещата ще са така, както ги мислиш. Човешките отношения, особено роднинските са невероятно изменчиви според зависи чия истина чуеш. Няма смисъл да обяснявам, ще има да видиш какво ли не в живота си!
Препоръчани теми